"- Как на Балканите гледат перспективно?
- През снайпера!"
Виц от последните дни

Убийствата на Илия Павлов и Зоран Джинджич породиха основателните страхове на редица коментатори, че понятието "балканизация" ще бъде подхранено с нови импулси в европейското обществено съзнание. Под термина "балканизация", родил се след Първата световна война, но широко използван в политическия език главно след Втората световна война, се разбира група малки народи, струпани в обособен географски регион преди 1000-1500 г., изпълнени с омраза един към друг, често воюващи помежду си за две-три околни територии. А ако случайно няма война, се самоизбиват във вътрешни политико-икономически битки. Терминът "балканизация" включва и ниска култура, нехуманност, липса на търпимост, етническа ненавист и на него се противопоставя обикновено от използващите го най-често европейски и американски политици терминът "европеизъм". Съдържанието на понятието включва точно обратното на всички страни на понятието "балканизация".
Така ли е в действителност? Ако се прегледа набързо историята на балканските и на средно- и западноевропейските народи, не може да не се констатира, че през последните 1000-1500 години в Европа се лее кръв много повече, отколкото на Балканите.
На Балканите през средните векове всички народи изповядват християнството по православен обред, който забранява отнемането на живот в мирно време. Воюват балканците често (но не по-често от Западна Европа), но не избиват пленниците и мирното население. Балканите не познават религиозни войни, войни срещу еретици. В най-ново време на Балканите стават 3-4 войни (Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа), но те траят по 3-4 седмици и в тях загиват от по 700 до 30 000 души. Изключвам двете световни войни, които не бяха разпалени от балканците или заради балканците. Изключвам и войните в последното десетилетие. Те не бяха просто на Балканите, а само на територията на Югославия - едно изкуствено и невъзможно за поддържане държавно творение, създадено от Париж и Лондон след 1919 г. Между България, Гърция, Турция, Албания, Румъния няма отдавна никакви фундаментални проблеми.
В замяна на това историята на Америка и извънбалканската част на Европа е низ от зверства, нетърпимост (етническа и верска), нехуманност, създаване на човеконенавистни идеологии и системи. Ще започна хронологически отзад напред.
Не бяха измислени на Балканите нито комунизмът, нито фашизмът,
отнели живота на десетки милиони човешки същества само в лагерите на смъртта. Двете идеологии са продукт на европейската политическа мисъл. Първата и Втората световна война, отнели общо 80 милиона човешки живота, не бяха започнати от балканските народи. Наполеон също не бе роден на Балканите. Средновековните европейски войни бяха безмилостни - избиваше се обикновено не само войската на победения противник, но и населението му.
Но много повече европейци загиваха в религиозните войни - католици срещу протестанти, хугеноти срещу католици, албигойци срещу правоверни. Пет милиона германци от общо 7,5 милиона загиват в тези войни. Инквизицията пък избиваше по мъчителен начин всеки съмнителен католик. Половин Франция бе изклана във Вартоломеевата нощ. И половин Ирландия, и половин Шотландия от англиканите. И почти всички индианци в Америка. Да не говорим за милионите роби, излавяни в Африка и пренасяни в двете Америки, където те и потомците им работеха векове наред в робство. Това го правеха прадядовците на днешните презрително присвиващи устни при думата "Балкани" холандци, англичани, французи, американци, германци.
Но това не е най-лошото. Тъжно е, че те накараха балканците да повярват на легендата, че те са изначално лоши и носители на злото.
Вярно е, след 1945 г. Европа намери начин да ликвидира взаимните европейски кланета, етническата и религиозната нетърпимост, изграждайки Европейския съюз с перфектната му система от закони, съобразени с Хартата за правата на човека. Вярно е, че европейците (а и американците) живеят днес във възможно най-добре учреденото и осигуряващо най-добри перспективи за развитие на личността общество. Но както видяхме, невинаги е било така. И при честен историографски анализ терминът "европеизъм" би трябвало да има много по-отрицателно значение от термина "балканизация".
Но митовете са си митове. Веднъж създадени, те трудно се оборват. Терминът "балканизация" дълго още ще запази пейоративната си стойност. Важното е ние да не се срамуваме от това, че сме родени и живеем на Балканите, дори и след последните събития.

Д-р Божидар Димитров
В-к “Сега”, 18 март 2003 г.