Тези дни неочаквано избухна пореден секс-скандал, провокиран от заклети италиански феминистки. Не стигат Нидерландия и Австрия, дето не ни пускат в Шенген, ами сега и Апенините ще вземат да ни хлопнат резето за „Обетованата земя". Поне натам отиват нещата, според кореспондента на вестник „24 часа" в Рим Виолина Христова. 

Та значи, кметският съветник от град Пистоя Алесио Бартоломей бил подложен на публична словесна екзекуция във фейсбук, защото горкият се възхитил на нашата прочута Пещера-утроба край Кърджали и публикувал нейна снимка. Нещастникът имал неблагоразумието да сложи отдолу текст: „Има пещери, чийто вход отнася веднага към концепцията за майката природа".

Не знам дали Бартоломей въобще е знаел какво публикува, но ужасното му изказване предизвиква буря от справедливо негодувание. Представителките на най-големия италиански синдикат CGIL, чийто произход е свързан със социалистическата и комунистическата партия, незабавно реагира гневно по повод на „сексистката му култура". Според тях „думите са важни и е важна употребата им. Онова, което виждаме всекидневно, е, че жените често са получателки на думи, показващи липса на респект, които целят да се подиграят с тях, да ги омаловажат и превърнат в предмети, коментирайки всеки сантиметър от телата им".

Защитничките на нежния пол справедливо забелязват, че „жената се смята от него и от една определена мачистка и патриархална култура, вкоренена в обществото ни, като вагина, която може да се използва само за сексуална и за репродуктивна цел". И още –„сексистките коментари, непоисканите оценки за нашите тела съставляват хумуса, в който расте културата на изнасилването и насилието над жените, довеждайки всеки ден до жертви, то тогава е очевидно, че си виновен от първо лице за всяко от цитираните насилия". Съвсем закономерно накрая се иска оставката на Бартоломей и се призовава кмета Пистоя да се разграничи веднага от неговите твърдения. Още повече, че той е отвратителен „десен" политик, незачитащ ярките либерални ценности.

Чета тези редове и се проклинам. Защо ми трябваше преди 23 години да показвам на света това отвратително „мачистко-сексистко" място. Спомням си пролетта на 2002 г., когато заедно с няколко човека изкачвахме стръмните скали към високото плато между кърджалийските села Ненково, Женда и Дъждовница. Местен краевед отдавна ми говореше за някаква странна пещера и с известно неудобство споделяше, че скалната кухина имала форма на женска вагина.

Малко преди обяд достигнахме пещерата, чиито край се губеше в тъмнина. След направените измервания се оказа, че тя е с карстов произход, а дължината е 22 м. Кухината първоначално е била дълбока само 16 м., а по-късно човешката ръка я е издялала допълнително навътре и е придала формата на женска утроба. А в южния край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Но истинската изненада обаче настъпи точно на обяд, когато внезапно отнякъде проблесна слънчев лъч. Той подпали в микроскопични експлозии милионите прашинки във въздуха и се проектира върху неравния скален под. Проекцията имаше очертанията на гигантски светлинен фалос, който се насочи към вътрешността, но бе твърде къс, за да преодолее разстоянието до олтара-матка.

Скоро разгадахме мистерията. Пещерата е била избрана като място и после оформена допълнително от хората така, че да е с идеална ориентация юг-север, като входът е от юг. В предната част на тавана и по оста на кухината е била доизсечена съществуващата естествена цепнатина, през която точно в 12 часа на обяд слънчевите лъчи проникват и се проектират върху скалната повърхност във форма на фалос, чиято дължина зависи от годишния сезон. Колкото по-ниско по небосклона минава слънцето, толкова по-дълъг е слънчевият фалос. Това означава, че той е най-голям при краткия ден през първата половина на зимата.

Явно бяхме попаднали на пещера-утроба - дълготърсения храм на Великата богиня-майка на траките, за който споменават античните автори. Според древната индо-иранска традиция подобно на природата царят умирал и се раждал периодически. Владетелят-първожрец принасял в жертва едро животно или човек, с което символизирал собствената си смърт. След това встъпвал в символичен брак с Великата богиня-майка, оплождал я и се възраждал заедно с околния свят. Така се създала идеята за сина-любовник, роден от Великата богиня-майка и влязъл в сношение с нея в нейната утроба, т. е. в пещерата. Тези свещенодействия се извършвали през януари-февруари. Тогава започва възраждането на природата, която разцъфва през пролетта. А слънчевият фалос в откритата пещера достига максималната си дължина точно в началото на зимата!

Тогава за древните траки настъпвала Новата година и те провеждали прочутите празници-дионисии. Херодот описва половата разпуснатост на тракийските девойки, които на определени дни се съвкупявали безразборно с мъжете. В пиесата си „Вакханките" Еврипид разказва за посветените на Дионис оргии, правени точно в символизиращи утробата на Великата богиня-майка пещери с течеща вода-сперма. В ново време следи от тези вярвания има в кукерските обичаи. В Странджанско на т. нар. „кукер без маска" привързвали дървен фалос, с който „орял" земята и символично я оплождал. Кулминацията е на Кукеров ден в първите дни на февруари, когато според вярванията започвала пролетта.

Всички тези данни насочват към идеята за изграден още от дълбока древност култ към Великата богиня-майка в Тракия. Както всичко останало в тракийската религия, той се зародил в планините и то най-вече в Родопите. Според античните извори култът към нея се изповядвал в недрата на Свещените тракийски планини. Това са Пангей, което е едно от имената на Родопите, и Когайон на североизток в земята на гетите. Точно в пещерите-утроби на тези планини обитавали прорицателите - полубогове или антроподемони. За Родопите това са били Орфей и Резос, а за светилището на гетите – Залмоксис.

Съвсем естествено Великата богиня-майка на траките е била почитана в мегалитно светилище, оформено в недрата на скалите. То е било едното от трите най-свещени места в Родопите заедно с Храма на Дионис на Перперикон и символичния гроб на Орфей при Татул. И няма нищо по-естествено от това, светилището на богинята на плодородието да бъде оформено като гигантски женски полов орган. Но как да се обясни това на съвременните феминистки, за които цялата човешка история е едно посегателство срещу правата на нежния пол?

проф. Николай Овчаров, 24 часа