Манипулацията на различните обществени групи от страна на президентството никога няма да спре.  Президентът Радев със зъби и нокти се молеше да е домакин на „Три морета“ и да се снима с Байдън, създаде с държавен ресурс неолиберална партия, играе ту с една ту с друга групировка в Съдебната система,  заявяваше през годинините: „Крим е руски“, „Моята кохорта е завършила американски университети, а вие сте завършили руски“, „Това не война, а конфликт“, „Коя е вашата родина майка?“, „Вие сте гарант за етническия мир по време на прехода“…. и т.н., и т.н. За всеки шаран има по една царевичка на кукичката. Да, рейтингът му отива стремително надолу. Дори гравитиращите около президентсвото агенции не могат да го скрият. Процесът обаче е бавен.

Сега се е прицелил към лявото пространство,  за да го използва (подчертавам думата използва като синоним на употребява) ситуационно като носна кърпа, за да сваля с него правителството. Преди това беше пръв ястреб-евроатлантик, за да печели избори. Свали в тандем с Борисов предходното. След това ще търси друг лост и образ, за да сваля и следващия кабинет, и по-следващия...  за да прави пак служебен кабинет. Имаме си работа с психологически проблем – маниакална обсесия за власт, която минава през генериране на обществен хаос и манипулация на различни групи чрез приемане на съответни роли и образи. Нищо повече, нищо по-малко. Единственият начин за демаскиране на това явление в българската политика, което задушава цялото политическо пространство, е чрез разкриване на вече публично известните тежки корупционни зависимости на служебните му управления – газовия договор с „Боташ“,  сделките с горива в правосъдие и енергетика, десетки сделки за милиони с имоти, съсипването на държавните дружества, ДФЗ и т.н. Само през разкриване корупцията може да се спре играта на сменящи се униформи. Шараните никога няма да свършат! Никога! Въпросът е да останат толкова малко, че да не дават електорална енергия на Радев да насъсква противостоящи си групи, да ги манипулира и да използва цялото общество за користните си политически цели.