- Г-жо Кунева, дължим ли на Румъния 17 мили континентален черноморски шелф с потенциално газово находище?
- За мен този коментар на румънския външен министър бе изненадващ. Този въпрос никога не е бил поставян по време на преговорите ни с ЕС. Еврокомисията е напълно права – не може да има членство в съюза при неразрешени териториални претенции между съседски страни. А за България подобен въпрос никога не е стоял.

- Темата с газа изниква отвсякъде. Споделяте ли съмнението, че именно заради него и енергийните проекти си отиде икономическият министър Трайчо Трайков?
- На мен ми е обидно, че достойнството на един български министър бе потъпкано по такъв абсурден начин. Да, може да се разделиш с някого от екипа си. Но не и да унижаваш достойнството и професионализма му. Така не се поддържа екип. Няма какво аз да гадая – той сам намекна, че енергийната тема е една от причините. Защото е имал мнение и го е отстоявал, защитавайки националните интереси. Много е важно един министър да има ясни параметри на своята задача – какво трябва да постигне, с какъв мандат е изпратен и каква част от него е изпълнил. Аз не виждам яснота именно в мандата, даден на Трайков от правителството, по всяка една от тези теми.

- “Белене” е една от тях – вие ориентирахте ли се какво ще правим там?
- Не мога да разбера какво е мнението на правителството. Минаха през всякакви варианти. Беше гьол, после там бяха хвърлени пари и трябваше да се строи. Сега не знаем нито колко ще струва, нито дали ще има западен инвеститор, нито какво България консумира. Изобщо какво знаем?

- В разгара на скандала с оставките прогнозирахте нова Виденова зима. Защо?
- Заради данните, които имаме. Поскъпване на горива, на храни. Десетки фалити на малки и средни предприятия. Стачки. Десеторно по-скъпи лекарства. 400 хил. българи са без работа. Това е двоен скок за последните 3 г. Възможно е до края на 2012 г. безработицата да стигне 19%. Втори сме в ЕС по младежка безработица. Любомир Христов (кандидатът за вицепрезидент на Кунева – бел.ред.)беше човекът, който предрече през 1995 г. Виденовата зима. Каза, че вижда такива признаци и през лятото.

- Къде сте вие, ако се стигне до предсрочни избори?
- Хората са те избрали да управляваш 4 г. Добре е да не се губи нито ден. Ако се концентрираш само върху запазването на властта с всякакви балансьори, патерици и лостове, тогава не работиш. Ако си искал да управляваш – работи, не може да се извиняваш с всички предишни управления до хан Аспарух. Длъжен си бил да знаеш в какво състояние е държавата. Правителството трябва да отговори ще изкара ли мандата си. Сега. Преди зимата. Ако се готвят с трик като предсрочни избори да задържат властта и да изпуснат още десетки възможности да подобрят живота на хората тук, това е твърде висока цена. Имат си мнозинство с депутати, които 3 г. ги обслужват без задръжки. Значи имат лостове да се справят. А защо не става?

- Дойде ли време да кажете ще стане ли “България на гражданите” партия?
- След президентските избори исках да благодаря на хората за подкрепата. Но се оказа, че те не искат енергията, която сме създали, да отиде напразно. Това породи сдружението. Това ще бъде и причината да се случи партия, ако тя се случи. Много тежко решение е, трябва да се убедя, че имаме силата, екипа, хората. Няма такова нещо като “партията на Меглена Кунева”. Имаме 141 партии. Хората се отвратиха от политически инсталации и задоволяване на лидерска суета. Няма да се уморя да повтарям, че за мен сегашните основни партии са картел – и помежду си, и прикриващ други икономически интереси. С това не искам да имам нищо общо.

- Спечелихте доверие на президентските избори, социолозите ви класират като трета сила дори преди ДПС, обикаляте страната – какво още ви трябва, за да кажете недвусмислено ще имаме ли 142-а партия?
- Няма да го кажа в първо лице, единствено число. Аз винаги подчертавам екипа, с който работя. Да, нося отговорността си. Но има голяма разлика между водач и главатар. Главатарят води банда. Лидерът води хора – убедени, критични и отговорни. Аз вече съм обявила, че това е политически проект. Моментът той да прерасне или не в партия зависи от тях.

- Срок поставихте ли си?
- Ако изборите се проведат нормално, както се надявам, ние ще трябва да решим до лятото. Дотогава мисля, че ще успея да обиколя големите градове.

- Според политолози това бавене размива следизборните ви позиции.
- Далеч съм от идеята да споря с тях. Преди 3 месеца при измерване на подкрепата, тя бе 5%. Сега е 9%.

- Вече ви закачат, че действате по царски – първо сдружение, после “като му дойде времето”.
- Това е въпрос на зрялост. Не може да се хвърлиш в нещо подобно, защото ти е хрумнало или имаш нещо да доказваш.

- Не ви ли притеснява, че без ясно заявени намерения ви изземват думата и ви вкарват в сценарии – Бойко Борисов вече ви преброи за коалиционен партньор?
- Доста странно е. През ум не ми е минавало да мисля за коалиции. Думи като “балансьор”, “патерица” не крият нищо добро. Ако на някого му трябва такава, това си е диагноза.

- Това е обичайната роля на третия в сондажите.
- Каквото решат избирателите, това ще се случи на изборите. Но аз не бих го направила, за да се приобщя към властта. Това е цинично и никога не ми е било самоцел. Не може да употребиш хората и вота им за това. А и е нечестно към обществото още преди изборите да се правят сметки как тази власт да се задържи в едни ръце.

- След изборите пък се подозират пазарлъци. Защо хората да не знаят в аванс?
- Ето един пазарлък, на който веднага се съгласявам – изборите да са честни. Иначе се трасира пътят на едно голямо обезверяване. Ако хората предварително знаят, че същите ще управляват по нечестен начин, те просто няма да гласуват.

- Защо напуснахте НДСВ и защо сега?
- След няколко дни НДСВ има конференция. Някак не върви да си хем формално член, хем да не отидеш там. Не върви и да не кажеш на партията си ще се кандидатираш ли от нейната листа, или не. Съвсем коректно се случи моето напускане. Разбира се, беше тежко решение. Отнасям се с много симпатия към хилядите съмишленици, с които съм работила там. Но концентрирането ми в проекта “България на гражданите” постави въпроса кого представлявам и трябваше да отговоря еднозначно.

- Как отговаряте на упреците за неблагодарност, властогонство и дори ренегатство?
- Не бих отговорила. Това е въпрос на култура. Аз се явих на изборите за Европарламент и успях като водач на листата. Но няма в политиката такова нещо като пренасяне на рейтинг. И, за съжаление, това не се повтори на националните избори. Смятам, че избрах най-коректния начин и време.

- Води ли ви наистина Моника Йосифова с пари от австрийския лобист Хохегер на пътувания във Финландия и Брюксел?
- Аз съм била командирована единствено и само със заповед на министър-председателя. Никога такава фирма не ме е пращала някъде.

- Пазарувахте ли чрез влиянието си в “Париба” вагони убийци като този от влака София – Кардам, както ви обвини Капка Сидерова?
- Разбира се, че не. Дори намерих мотивите от Плевенския окръжен съд за този случай. Там се казва, че туристическият спален кушет вагон е бил доставен от ГДР в НРБ от “Трансимпекс” през 1968 г. Нямам представа за какво говори г-жа Сидерова. Но за сметка на това знам, че нейният проект минава през това тя да целуне пръстена на Бойко Борисов. Надява се да бъде припозната като необходимата патерица, от каквато той има крещяща нужда за следващия парламент. Но за да бъде приет външен човек във “фамилията”, той трябва да докаже своята вярност. В мафията това става, като го накарат да убие някого просто така и да се оцапа до степен, в която връщане назад няма. В българската политика кръщението е да оцапаш с кал някого от противниците на господаря си. Ето на това сме свидетели с активното мероприятие, за което ме питате.

- Имало ли е каквото и да е жп финансиране за България от “Париба”?
- Аз поне не знам да е имало. Участвам в съветнически орган, който никога не се занимава с конкретни сделки. /в-к „24 часа“