Синьото лято започва. Преди него СДС реши да се явява вече самостоятелно на избор; Мартин Димитров избяга от председателския пост. Уж беше умното момче на СДС? Бягството май се превръща в практика – Костов избяга от СДС заедно с политическото си обкръжение, сега пък Мартин патихонко се изнизва, а Надежда е постоянно на стартовото блокче и чака сигнал от Костов.

До тук нищо иновационно. Еманципирането от Иван Костов е, като че ли, най-трудното нещо за лидерите на СДС, за разлика от милионния седесариат, който го обвинява и до ден днешен за политическия спад на СДС. Като че ли агентът на ГРУ е зомбирал основно депутатските длъжности и трудно с него се разделят овластените. А знакови лидери, знакови фигури, депутати на СДС са длъжни в името на СДС да направят крачката от привидната демонстрация на лична политическа тежест или независимост към лоялността на синята идея. Това е знакът за почтеност и разграничаване от Командира. Както направиха народните хора,  наричани електорат.

Защото и сега Костов има пак кандидат за шеф на СДС. Ваньо Шарков е човек на Надежда Михайлова, а зад кулисите Костов потрива доволно ръце от комбинацията.

Големите удари и взривове в СДС са реални, когато се инспирира лидерска битка. Утре до обяд ще е ясно колко кандидати за председател има СДС, но не и каква визия за развитието на СДС и управлението на България се дава като сигнал за възраждане. Така единственото хубаво нещо в последните години, а именно самостоятелното очистено от костовизма СДС,  може да влезе в поредния капан на християн- демократа Иван Костов. СДС е партия със широк социален апел (общобългарски-народен) и няма нищо общо с елитарно-аристократичната ДСБ.

СДС е марка. СДС е оригинален политически продукт. Разликата между СДС и новите политически продукти е като киселото мляко преди 25 години и днешното. Онова беше от естествени продукти и капачката бомбираше (млякото вкисваше ) ако не се консумира за 4-5 дни, а днешното е пълно с измислици и може да се яде и след два месеца. Ама вкусът и емоцията при фалшификата го няма. Както и ползата е много съмнителна.

СДС е естествен политически продукт и има своите потенциални фенове. Демокрацията се консумира всеки ден и трябва да е на естествения пазар на политическата реалност. Идеологическата самоиндентификация на СДС като откриващ и закриващ основен субект на Прехода ще мобилизира не само избирателите, гласували в синия цвят, но и новите избиратели, встъпили в избирателна възраст.

Сега седесарите могат да изненадат и себе си, а даже и България, като откажат лидерска и всякакви вътрешни битки и дадат битка за каузата. Каузата на СДС е ясна от създаването на СДС до днес. Свободна България в Европа и НАТО, свободни и заможни българи. Няма друга цел за СДС освен желанието на всеки свободен човек да живее добре чрез свободния си труд. Това е политическия ангажимент за край на Прехода и градеж на модерната държава. И дали престъпност, олигарси, псевдо-демократи могат да рухнат както рухна комунизма зависи и от Синя България.

Синята кауза може да помете псевдо- каузите на прехода. Това е мита за необходимостта от дългия грабителски декомунистически десарски път и страха от възмездието в България. Това е вече минало. СДС започна прехода, но има историческото задължение да работи за неговото завършване. Краят на идеята за политическо и икономическо излизане от прехода не е собственост на СДС, но ще направи сините хора горди. Тогава традиционния и доброволен политически маргинализъм ще бъде пометен от политическата мобилизация на общонародната мотивация.

И от долу, и от горе в СДС без лични и партийни схеми и предразсъдъци има достатъчно политическа енергия и сини фенове за да мечтаят. Не по-различно от това, как мечтаеха 1989 година. Но много по-осмислено и мъдро като преодолели травмите на историята и виждащи модерна България. /versia.bg