Плашещо е как в рамките на много кратък период се случиха доста трагедии, свързани с футбола. Здрави, `прави` момчета падат покосени от тежки болести на терена и най-малкото, което може да предизвика подобна новина е страх и то обективен страх на принципа "Какво става?!".

За да излезем от теориите на конспирацията, едва ли 2012 година и календара на маите имат значение за това, което се случва със здравето на спортистите. Със сигурност това не е предизвестие за края на света, но със сигурност показва, че някъде в системата и по-точно в организма им има недоразумение. Странно и тъжно е, когато здрав човек се превърне в жертва на коварен инфаркт или още по-плашеща болест.

Младият Фабрис Муамба в един момент просто падна на терена и остана 78 минути мъртъв, за да шокира целия свят с това, че е получил инфаркт. Страшното не дойде от болестта, а от мисълта, че млад спортист може да бъде покосен от нея. Футболистът на Болтън все пак успя да се възстанови изключително бързо и слава богу наскоро беше изписан от болницата, от която излезе с усмивка и надежда, че 24-годишният му живот ще продължи в нормален ритъм. По-тъжното е, че понякога и да не кажем по-често, тези трагедии нямат добър край. Италианският играч на Ливорно Пиермарио Морозини не оцеля от инфаркта си, след като припадна на терна и малко по-късно почина в линейката на 25-годишна възраст. Смъртта от сърдечни проблеми е във футбола от няколко десетилетия, но сякаш напоследък започна да се чува по-често за този проблем. Няколко дни след инцидента с Фабрис Муамба, Островът се разтърси от нова трагедия. 15-годишният Люк Доналд почина по време на училищен мач по ръгби, като причината отново е спиране на сърцето. Момчето колабира на терена и починало в кардиологичната клиника в Бирмингам.

Инфарктът вилнее във футбола от 1977 година. Първият по-известен случай е през 1977 на 24-годишния италианец Ренато Кури от Перуджа, който припада в 50-ата минута на домакинския мач с Ювентус и умира. Само в по-известните първенства или турнири смъртните случаи са над 30 - Марк-Вивиен Фое (Камерун), Миклош Фехер (Унгария), Антонио Пуерта (Испания), Дани Харке са само част от имената на загинали от това спортисти.

В подобни ситуации обществото се разделя на "Осанна" или "Разпни го". Някои състрадават младите момчета, а скептиците заклеймяват, търсейки намесата на химически вещества в ядрото на сърдечния удар. "Абе кой знае с какво се е зобил" е много чест израз (поне в нашия балкански ареал) по повод спортист, който е получил тежки здравословни проблеми. И никой никога не се интересува, от какво и защо всъщност е причинено това. Хората имат тема за маса и всичко е наред, докато на софрата се поставят професорски диагнози или с полицейска прецизност се разработват "нечисти" версии за болестта.

Понякога обаче се случват трагедии, за които и най-големият скептик остава безмълвен. Малко след случая с Муамба, футболният свят беше разтресен от покъртителната новина за капитана на Астън Вила и българският национален отбор по футбол Стилиян Петров. Оказа се, че Стенли страда от остра левкемия. За мен поне новината беше тъжна и обезкуражаваща, но малко след първоначалния шок си казах – "Той е силно момче и ще се оправи". Това, слава богу, не си го казах само аз. Целият свят, футболен или не се обедини и оказа подкрепа на Стилиян. Числото 19 стана символно и то като символ на надежда, и подкрепа. Фенове, мениджъри, отбори, треньори, съдии, всеки свързан професионално или не с футбола на Острова, Европа и света, оказа подкрепа на Стилиян Петров в борбата му с тежката болест. Родните ни фенове успяха да се обединят и да напълнят един цял сектор на националния стадион "Васил Левски", за да запеят химна точно в 19:19 часа на 19 април в името на капитана.

Сравнително странно беше обаче, че чух скептицизъм и критика, дори и към тази инициатива, не само на запалянковците, а и на хора, които едва ли някога са стъпвали на стадиона. "Вместо да се събират пияни и дрогирани да крещят на стадиона, по-добре да отидат в църквата и да запалят по една свещ за човека. Само това ще му помогне", ако не ме лъже паметта, с тези думи се изказа мой колега за събитието на националния стадион. Глупости! Дори малко плашещо като мислене за мен. Не съм съгласна, смятам, че подкрепата и любовта към човек се изразява не само в църквата. Особено, когато на повечето тези 15-16 годишни тийнейджъри дори не им хрумва да влязат в църква, защото църквата не ги е научила на това. (Тук обаче спирам, защото рискувам да навляза в друга тема). Като кратко обобщение за прилежните схоластици – положителна енергия може да даде всеки, отвсякъде, с каквито средства намери за добре. И като отговор на "хората на църквата" - Бог е навсякъде и Бог е любов! Точка. Менталната схоластика и догматиката е остаряла, и нефункционална. Подобни инициативи дават енергия. Това са жестове, от които всеки в подобно положение има нужда. Най-необходимото за един млад човек, който върви по ръба на живота е да знае, колко много е обичан. За да има стимул и смисъл да се бори, и в крайна сметка да се пребори. Стилиян изглежда оптимист. И няма право да бъде друго. Ние също сме оптимисти, и нямаме право да бъдем други. Българският национал вече започна лечение и сега единственото, което остава, е да не спираме да му изпращаме положителна енергия…откъдето ни е най-комфортно да го правим. Останалото е оптимизъм и … Капитане ние сме с теб! /БГНЕС