Младите не знаем друго освен преход

Защо изборните кампании все са насочени към възрастните хора?

32 г. след падането на Живков говорим с две политоложки, родени след 10 ноември и живели само в прехода

1. Какво означава за вас датата 10 ноември?

2. Има ли нещо положително, което вашето поколение вижда в социализма?

3. С какво помните прехода?

4. Предстоят избори - ще намерят ли своето място младите хора в политическата карта на България и къде?

С тези въпроси се обърнахме към младите политоложки - 25-годишната Марая Цветкова и 26-годишната Лидия Даскалова.

Марая Цветкова е възпитаник на Италианския лицей в София. Завършва политология в СУ “Св. Климент Охридски” и магистърската програма “Европейска интеграция и дипломация на Европейския съюз” там.

Лидия Даскалова е завършила право в СУ, а в момента е трети курс политология пак там. Заместник-председател е на Националното представителство на студентските съвети.

Двете споделят какво си спомнят от прехода и какво от разказаното за социализма от техните родители и близки ще запомнят. Ето отговора на Марая Цветкова

1. Не разглеждам балансирано датата 10 ноември, за мен тя е едно добро начало по пътя на България към демократизация и европеизация. Цялото ми детство мина в прехода, а и през последните години виждам, че продължаваме да сме в него. Очевидно не се справяме толкова добре, но все пак си мисля, че ние, младите, трябва да знаем какво е било тогава, макар мнозина сред нас да не изпитваме носталгични чувства към предишния режим.

2. Чуваме някакви мантри от соцносталгиците, че тогава е имало ред, че не е имало престъпност. Но онези от нас, които сме се занимавали малко повече с тези времена, знаем, че всичкото това е било прикрито и че гражданите тогава не са имали достъп до информация. Даваме си сметка, че това са носталгични спомени на хората от младостта им, не толкова от режима. Виждаме и разделението по тази тема. Аз съм от онези, които остро осъждат режима през 45-те години социализъм. Не само че не съм балансирана по този въпрос, но и не желая да търся баланс, защото, когато един режим е престъпен и репресиращ, няма смисъл да търсим позитивното в него.

3. Ние сме на по 25-30 години, целият ни живот е минал през този преход и всъщност ние, младите, не знаем друго освен преход. Много пъти в публичното пространство сме чували да се твърди, че преходът е приключил, но сега в множеството кризи, сполетели и света, и България, се вижда, че всъщност не сме излезли от прехода Продължаваме да се развиваме в някаква посока, но може би трябва да разберем, че демокрацията не означава само липса на комунизъм. Демокрацията е и стремеж към свобода, за която обаче трябва се борим и да печелим всеки ден. И според мен това е големият проблем в България, защото по времето на социализма не е била търсена тази лична отговорност от гражданите. Те не са били приучени на мисленето, че демокрацията трябва да бъде защитавана всеки ден.

4. Всъщност изборната кампания сега отново беше насочена към възрастните хора, младите и младежките политики като приоритет сякаш останаха назад. Но пък за сметка на това има много млади хора, които се включиха в различни партийни листи и които активно подпомагат кампаниите им. Правят го, защото осъзнават, че този поколенчески проблем в България трябва да бъде преборен с подадена ръка и към по-старите поколения. Затова, когато младите решават да бъдат политически активни, аз адмирирам тяхната смелост./24 часа