Хенрик М. Бродер
в-к Ди Велт

След 20 или 30 години, а може би и по-рано ще се пишат драми и кандидатски дисертации за това как в началото на XXI век европейците погубиха проекта „Европа“. Свидетели от нашето днешно време ще си спомнят пред телевизионните камери на Хистори ченъл как се е въвело еврото и как се е отменило след това.

Ще се поставя въпросът за вината: германците ли са били прекалено силни или останалите прекомерно слаби? Можело ли е да се избегне катастрофата, ако навреме са били разбрани предвещаващите я признаци? Искам с тези редове да изпреваря историята и да предложа три обяснения на случилото се.

Целта: стремеж за противопоставяне на САЩ

Първо: манията за величие води до гибел. След пропадането на Съветския съюз и на неговите сателити на европейския хоризонт се възнесе идеята за „Съединените европейски щати“ като контра-проект на Съединените американски щати. Съществуваха вече редица европейски институции като Европейския парламент и Европейската комисия, но трябваше да им се придаде нова тежест чрез една обща европейска конституция.

Така се стигна до „Договора за Конституция на Европа“, подписан през октомври 2004 г. от държавните и правителствени глави на страните-членки на ЕС на тържествена церемония в Рим, който обаче така и не влезе в сила, защото не бе ратифициран от всички национални парламенти.

Затова представители на 27-те държави в ЕС се споразумяха за една „лайт“-версия, подписана три години по-късно в Лисабон и влязла в сила през декември 2009 г. под названието „Договор от Лисабон за промяна на Договора за Европейски съюз и на Договора за учредяване на Европейската общност“.

Раждането на гигантската мишка

Тъй като и най-големите фенове на Европа не бяха в състояние да запаметят такова название, на германски се наложи съкратена форма „Договор за начина на работа на ЕС“. Той обхваща около 500 страници. Конституцията на Федерална република Германия се бе задоволила с 50 страници, за Конституцията на Съединените американски щати през 1787 г. бяха достатъчни цели 15.

С право може да се каже, че европейската планина се напъна и роди една гигантска мишка. Ако американците преди 200 и кусур години имаха общ език, то договорът за начина на работа на Европейския съюз трябваше да бъде съставен на 23 езика. „Съединените европейски щати“ бяха една хубава идея, която имаше само един кусур – че не може да се осъществи на практика.

Идеята за равенството води към провал

Второ: ако проследим последователно до край идеята за равенството тя неминуемо води до провал. Във времената на политическата коректност „дискриминация“ не означава както е етимологически вярно „отличаване“, „разграничаване“, а се възприема като „онеправдаване“, „унизяване“ и пр. Самата идея, че политическият, икономическият и културният живот на финландците може да се синхронизира с този испанците или да се приведе начинът на живот на португалците под общ знаменател с този на поляците може да е измислена само от безнадеждни бюрократи.

Не само индивидите, но и етносите имат характер. Сред евреите ще срещнете повече надарени шахматисти отколкото щангисти; между германците ще попаднете на повече вглъбени мислители отколкото между италианците; никакво държавно спонсориране не би могло да преодолее музикалната пропаст между блус-музикантите на американския Юг и духовите оркестри в Бавария.

Дори само с тази констатация опасно се доближавам до днешното разбиране за расизъм. Но това не променя действителността – ето защо опитът да се хомогенизира Европа бе предварително обречен. Демократични структури могат да се изграждат само органично, отдолу нагоре. Опитът да се постановява равенство от горе е връщане назад, във времената на просветения абсолютизъм.

Еврото принадлежи на всички, значи на никого

Трето: Като обща валута еврото принадлежи на всички, тоест, на никого. Който е живял в общо жилище познава този феномен: как изглежда кухнята не зависи от чистите и прибраните, а от мърлячите. Всеки разчита на това, че другите ще си разтребят. Обитателите се събират от време на време да обсъдят вътрешния ред и разпределението на задачите, но на края все едни и същи изнасят боклука и мият съдовете, защото не могат да издържат на хаоса.

Това не допринася кой знае колко за популярността на чистофайника сред останалите обитатели на общата квартира. Даже напротив, който изпадне в ролята на полезен идиот, бързо става за посмешище на съжителите. Така бе и едно време в ГДР. Докато частните вили бяха обект на грижи и поддръжка, общата собственост не интересуваше никого. Няма нищо по-типично за социализма от мръсните, занемарени общи стълбища в блоковете, за които никой не се чувства отговорен, защото са именно всеобщи, т.е – ничии.

С въвеждането на еврото като обща валута бе прекъсната привързаността към собствената валута като мярка за стойността на дадена стока или услуга. Марката, гулденът, франкът бяха нещо конкретно, еврото е виртуална единица. Десет години след въвеждането му потребителите продължават да премятат всички цени в старата валута. Така не възниква „европейска идентичност“. Това е като да замениш всички национални химни с общоевропейски химн.

Красиви но не приложими идеи

Представата за една обединена Европа е фикция, красива наистина, но фикция. Гигантска кръгла маса около която могат да насядат всички, желаещи да се присъединят. Никой не се ползва с привилегии, никой не е пренебрегнат. Всяка страна си има свой комисар. Германия също така както и Малта. Имаме си президент, чието име никой не знае и върховна представителка на ЕС по външните работи, която издава декларации, които никой не взема под внимание.

Провалили се у дома политици получават спасителни длъжности в Евросъюза за им бъде спестено затъването в безработица и забрава. Гюнтер Отингер стана комисар, Едмунд Щойбер – пълномощник на ЕС по съкращаването на бюрокрацията, наскоро уличеният в измама бивш министър Гутенберг получи почетен пост в ЕС. Той трябва да се грижи за „подкрепата на интернет-юзъри, блогъри и сайбър-активисти в страни с авторитарно управление“… С нетърпение очакваме да научим на какъв пост ще изплува в Брюксел пропадналият на последните избори в провинция Северен Рейн Вестфалия Норберт Рьотген.

И еврото беше красива идея, но за съжаление тя се оказа неприложима в реалността. Вкопчването в една идея заради самата идея, само и само за да не трябва да признаеш, че си сбъркал, води от грешката към гибел. Съвсем като в историята за човека, който пътува с железницата и на всяка спирка избухва във все по-силни ридания. Като го питат какво му има той отговаря: „Абе остави се, качил съм се на грешен влак и с всяка нова спирка обратният път става все по-дълъг!“…
Превод: Милен Радев, de-zorata.de