Преди 805 години в Англия се случва нещо безпрецедентно за тогавашните нрави. Поредицата от събития и процеси, протичали през последните 30-40 години в крайна сметка довеждат до съставянето на документ, който историците по-късно определят като един от най-значимите за хода на историята не само на Западния свят, но и на света като цяло.

Англия често е приемана за рожденото място на демокрацията от съвременен тип. Такова твърдение не е далеч от истината, защото точно англичаните първи постигат по малко хазартен, но все пак успешен начин ограничаване на властта на кралете си. При това – завинаги.

Великата харта на свободите, или Magna Carta, както се произнася на латински, винаги предизвиква патос в изказванията на историци, политици и юристи. Някои историци смятат, че документът следва да се приема не толкова като свидетелство за раждането на хуманната идея за зачитане и законова защита на човешките свободи, колкото за „смъртния акт“ на деспотичните режими. В този тон е и определението, което дава един от най-известните и уважавани британски съдии – лорд Дънинг. Според него, „това е най-великият конституционен документ за всички времена, фундамент на свободите на индивида срещу произвола на деспотизма“.

Мнозина историци са защитавали идеята, че този средновековен документ е „люлката“, от която се ражда американската конституция, както и почти всички съвременни концепции за защита на човешките права.

Истината, обаче, е малко по-прозаична. Magna Carta е едно провалило се мирно споразумение, което крал Джон (познат като Безземни, а наричан още и „Мекия меч“), стискайки зъби от ярост и с явно отвращение е принуден да подпечата с кралския печат, за да се помири с въстаналите срещу управлението му едри земевладелци, които наричаме барони.

Джон Безземни - крал на Англия (1199 - 1216 г.)

Крал Джон, ако обобщаваме, е лош крал. Много лош крал. Вероятно е най-лошият владетел в цялата английска и британска история. Самият той, разбира се, не е смятал така, но пък васалните му барони и поданиците му изобщо не са се съмнявали в некадърността на владетеля си. Репутацията му, и докато е на трона, а и досега, си остава завидно лоша. Съвременниците му го смятат за лъжлив, двуличен, човек с гнусен характер, жесток и избухлив, а и с параноични наклонности.

Крал Джон добре разбира механизмите, чрез които се управлява кралство. Обаче е пълен некадърник, когато нещата опрат до водене на войски. Казано с две думи – изключително несимпатична личност. Вследствие на военната кампания, която води през 1203 – 1204 г. Джон губи големи владения на английската корона на Континента -  Нормандия, Анжу, графство Ман и провинция Турен.

Докато на престола е още брат му – Ричард I Лъвското сърце, Джон плете интриги, домогвайки се до короната. По-късно, когато става крал, убива племенника си Артър Бретонски, който е потенциален претендент за короната. Извършва още много гнусни дела, но онова, което му докарва истинските „главоболия“, е грешката с данъците.

За да си върне загубените земи във Франция, Джон Безземни облага бароните си с какви ли не данъци. Онези, които се подразбират, повишава двойно и тройно, а освен тях си измисля и нови налози. Не го прави „защото така му харесва“, а защото трябва да плаща сметката за поредната загубена военна кампания на Континента. Казано по-кратко, заради некадърността си във военното дело и външната политика, оплесква тотално нещата и вътре в държавата си.

Решаването на проблемите си вижда само в едно – още данъци, които съвсем логично изцеждат ресурсите в земите на васалите му. Резултатът от цялото му управление е красноречив – във френските земи династията на Капетингите укрепва и Франция постепенно се превръща във водеща сила в Западния свят.

Слуховете твърдят, че покрай обиколките за събиране на данъците, крал Джон успява да съблазни и опорочи много благородни дами и девойки. Спомнете си „подлия принц Джон“ от легендите за Робин Худ и Айвънхоу и ще се сетите за кого говорим.

Слуховете са си слухове, но така или иначе, грешката с данъчното бреме прелива чашата на търпението на васалите му. Бароните просто не желаят повече да търпят деспотичната власт на некадърния си крал. През 1215 година огромна част от тях се разбунтуват и в кралството избухва гражданска война. Опитите крал Джон да бъде убит от наемници се провалят. Основният проблем на въстаналите се състои в това, че няма с кого да го заменят. Да се бунтуваш срещу краля, когато разполагаш с някого, който да застане начело с легитимни претенции за престола, е едно. Съвсем друго е, ако монархът успешно се е справил с изтребването на всички потенциални конкуренти и е създал вакуум в наследяването на властта.

Статуя на Стивън Лангтън, архиепископ на Кентърбъри, съставител на текса на Magna Carta

В подобна ситуация единственият изход е с преговори да принудиш краля да сключи мир. Проблемът е, че нито кралските войски успяват да победят разбунтувалите се барони, нито бароните разполагат със сили, които да им позволят да излязат пълни победители. А кралството е в такова състояние, че продължителна гражданска война не върши работа на никоя от страните.

Magna Carta се случва бързо – един набързо съставен помирителен договор, под който полагат печати всички заинтересовани страни. И който също толкова бързо спират да зачитат и спазват. Опитайте се да си спомните името на човека, предвождащ фракцията на въстаналите барони, когото сочат като съставител на документа. Не успявате, нали? Стивън Лангтън е човекът, който посредничи в изработването на текста. Той обаче е теолог, избран за архиепископ на Кентърбъри въпреки волята на Джон Безземни, или казано по-просто – папският човек в английското кралство. След утвърждаването на Magna Carta, папа Инокентий III „сваля доверието си“ както от него, така и от бароните, дръзнали да оспорват кралската власт (тоест, отлъчва ги от църквата).

Едно от оцелелите оригинални копия на Magna Carta от 1215 г. (British Library Cotton MS Augustus II.106)

В оригиналния си вид Великата харта на свободите е просто един текст. Едва по-късно, най-вече заради по-голямо удобство при четене, той е поделен на параграфи. Най-известни са 39-ти и 40-ти.

„Нито един свободен човек няма да бъде арестуван, вкаран в затвор, лишен от имущество, обявен извън закона, или изпратен в изгнание, и ние (ние – това е крал Джон) няма да тръгнем срещу него, и няма да пращаме против него (свои войски), а само след законен съд от равни нему, или по законите на държавата“.

„И никой няма да бъде лишен от правото на правосъдие, и за никого няма да протакаме въздаването на правосъдие“.

През следващите векове се формира схващането, че от тези параграфи водят началото си базовите свободи на английските граждани. Тези текстове са цитирани от политици и юристи по времето на управлението на Елизабет I и Джеймс I. На тях се позовават през XVII век противниците на крал Чарлз I. Взети са на въоръжение от бащите-основатели на Съединените американски щати, когато съставят Декларацията за независимост. Същите идеи са застъпени и във Всеобщата декларация за правата на човека, която Елинор Рузвелт нарича „Magna Carta за цялото човечество“.

Копие на Magna Carta от 1225 г.

Човек се изкушава да си мисли, че англичаните още в началото на XIII век са достигнали до формулировките на основните права на човека, до които целият останал свят достига чак в средата на ХХ век. Всъщност, става въпрос за два малки параграфа, заровени сред далеч по-актуалните споразумения за онова време.

След фаталната грешка на крал Джон Безземни с данъчното бреме, основната цел на бароните му е да постигнат условия, които да им гарантират безопасност – за тях, за семействата им и за собствеността им. Ето как изглеждат параграфите, които са по-важни за онова време:

„Ако граф, или барон, или някой друг човек, получил за военната си служба земи непосредствено от Короната, умре, а наследникът му към деня на смъртта му вече е пълнолетен, то той ще получи цялото си наследство, като заплати нужния данък. И този данък ще е в размер на 100 фунта за цялото си владение. А наследник на рицар ще заплати 100 шилинга, а онези, които имат по-малки владения, ще заплащат по-малко“.

„Наследниците на собственост може да се женят (ако родният им баща е починал, а земите се управляват под опека), но нямат право да встъпват в брак с по-низши по положение. И преди да се състои сватбата, трябва да се уведоми най-близкият им роднина“.

„След смъртта на съпруга ѝ, всяка вдовица може да получи полагаемата ѝ се част и наследството веднага и без проблеми. И тя няма задължението да плаща за зестрата си, полагащият ѝ се дял, или наследството, които заедно със съпруга си са владели до деня на смъртта му. Тя може да остане в дома на мъжа си 40 дни след смъртта му и през това време наследството ѝ следва да ѝ бъде предадено“.

Ясно е, че въстаналите барони далеч повече са се безпокоили за имуществените си права, отколкото за човешките права. И все пак, Magna Carta е основополагащ документ. За разлика от повечето държави по света, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия няма писана конституция. Политическият климат на Албиона се променя толкова често и толкова драстично, че през вековете е било по-удобно тези промени да се конституират чрез актове на парламента и със съдебни решения. И до днес „договореното“ преди 805 години между крал Джон Безземни и опълчилите му се барони е в сила на териториите, попадащи под юридическата власт на Британската корона.

Тържествата по случай отбелязване на 800 години от подписването на Magna Carta. Лондон, 15 юни 2015 г.

И макар Magna Carta да не е съвременен документ, тя остава символ на защитата на личните свободи на човек срещу произвола на властта – било то на управляващия монарх или на самата държавна машина. Принципите на средновековния документ са намерили отражение и пряко са повлияли конституциите на много държави по света. Демократичните страни, членуващи в Европейския съюз, както и най-голямата съвременна демокрация – САЩ, са заложили в основите си идеите за защита на човешките права в почти същия вид, в който са формулирани във Великата харта.

Съвременните поданици на британската корона почти единодушно смятат, че най-важният ден в историята на кралството им е 15 юни 1215 година – датата, на която крал Джон и бароните му полагат печатите си под Magna Carta.* В провеждани през последните години социологически допитвания, обаче, се оказва, че измежду същите британци, които смятат 15 юни за най-важния ден в историята на страната си, малцина са наясно какво точно е записано в Magna Carta.

Тържествата по случай отбелязване на 800 години от подписването на Magna Carta. Лондон, 15 юни 2015 г.

805 години по-късно крал Джон Безземни си остава все така най-лошият владетел в английската история. В по-ново време историците вече определят управлението му за не по-лошо или по-добро от това на предшественика му Ричард I Лъвското сърце и на наследника му Хенри III. Съвременниците му го наричат „Мекия меч“ (Softsword) заради провалите и некадърността му във военното дело (а не заради сексуалния подтекст, който мнозина виждат), довели до загубите на териториите в континенталната част на Европа; Безземни, защото не получава никакви наследствени земи от баща си Хенри II и пак заради загубените континентални владения. Има нещо парадоксално в това, че по време на управлението на толкова слаб владетел се ражда „Magna Carta” – документ с безспорно фундаментално значение за историята на човечеството.

А дали поради суеверие или от чист прагматизъм, след Джон Безземни нито един от английските кралски родове не кръщава мъжките си рожби с името Джон. В английската история има крал Хенри VIII, но няма Джон II. И вероятно скоро няма да има.

Дарина Антонова, гостуващ автор

* Датата 15 юни 1215 година е по Юлианския календар. През 1725 година Англия приема Григорианския календар. Приравнена към съвременното календарно отчитане, датата е 22 юни.