Астор е единственият европеец носител на Златен “Оскар” през 1981 година за магическо изкуство, определян е като магът с уникален стил, а името му стои до тези на великите Зигфрид и Рой и Дейвид Копърфийлд. 65-годишният илюзионист е един от малкото, който владее всички жанрове в магията, благодарение на което на шоу-спектакъла си в НДК следващата седмица, ще възкреси пред очите на публиката гениалния Мистър Сенко, ще си махне главата по нов начин, и ще разчлени човешко тяло, като накара средната част да изчезне.
- Астор, след толкова години правене на магии, не ви ли се размива границата между илюзии и реалност?
- Не, защото в крайна сметка това е просто изкуство, с тази разлика, че е по-старо от всички останали. Но не веднъж ми се е налагало да прибягвам до уменията си в реални, житейски ситуации. Имам две интересни случки с полицаи. Първата е от 1969 година, когато мой приятел –милиционер ме предизвика да направя магия да му взима пистолета. Аз обаче не бях правил досега такова нещо, но се осмелих и се получи и докато го държа зад гърба си, доволен, че съм направил чудото, усетих как някой ме тупа по гърба, обръщам се – друг милиционер. Аз поех вината, но приятелят ми го разжалваха. Сега обаче си мисля какви сериозни проблеми можех да имам – просто не са се сетили да ме подхванат.
Второто беше почти на шега. Имах важна среща в Пловдив в панаирните палати, но не предполагах, че няма къде да паркирам и помолих един полицай да спра за малко пред централния вход. Той се съгласи, но само при условие, че ще му сваля пистолета. Аз му казах, че пистолетът не знам дали ще мога, но… ето му часовника… ето му химикалката, а … ето и пистолета. Той така се зарадва, че обеща 24 часа да ми пази колата пред панаирното градче.

- Но около Коледа едно тв американско шоу разкри тайните на най-разпространените магиите - това не ви ли притеснява?
- Това предаване е старо – аз съм го гледал още преди десет години и мога да заявя, че тези т.нар. разкрития не могат да объркат нито един магьосник, но е неприятно за публиката - унищожава детското усещане, което е част от удоволствието да се гледат фокуси и магии, защото зрителите наистина са като малки деца – те знаят, че ще бъдат излъгани, но се радват, не се сърдят, дори им е хубаво – нещо, което в реалния живот не може да се случи.
Когато видях за първи път “маскирания маг” си помислих, че това е акция срещу Дейвид Копърфийлд, защото се издаваха предимно негови тайни. И понеже съм живял в САЩ и лично го познавам си мисля, че е възможно по-дребните американски магьосници да му завиждат, да му се сърдят, защото някои от зрителите го взеха малко за извънземен. За да го свалят на земята те решиха да покажат как минава през Китайската стена и мести Статуята на свободата. Целта им може би е била да докажат, че това не е никакво чудо. Много е неколегиално и нечестно това разкриване. Едва ли някого го интересува дали като показвам поява на цвете от нищото, този номер е на двайсет или двеста години, или вчера съм го измислил- важното е хубаво да се изиграе, да ти повярват.

- В крайна сметка общността на маговете не предприе ли нещо?
- Да си призная, тогава бях сигурен, че Дейвид Копърфийлд ще изпрати наемни убийци, за да ликвидират “маскирания маг”, чиято самоличност всъщност после бе разкрита. Имаше и много възмутени българи, които ми се обаждаха и ме молеха да спра предаването, защото имам тази възможност, други ми казваха, че изгасяли телевизорите, като по този начин бойкотирали шоуто. Но предаването наистина не представлява заплаха за магичното изкуство, защото не разкрива тайните в класическия им вариант, а в малко по-измислен и се съмнявам, че някой нещо е запомнил и може да повтори видяното.
Има един такъв слаб момент - нашите “номера” не са патентовани и затова юридически на “маскирания” не може да му се направи нищо. Ние помежду си разчитаме само на колегиалността. Аз знам Копърфийлд как лети, и той знае как си махам главата, но нито аз ще полетя някога, нито той ще ми вземе номера. Но пък аз си мисля, че това шоу донякъде ми направи услуга, защото имам чувството, че в момента интересът към моя спектакъл е по-голям именно заради предаването с разкритията.

- Колко от жанровете в магичното изкуство владеете?
- Не искам да прозвучи нескромно, но съм един от малкото, който владее всичките. Най-силен съм обаче в т.нар.”парлар”- това е сравнително модерен жанр, но на мен ми е любим, защото обичам да говоря с публиката, да импровизирам. Затова спектаклите ми не си приличат един с друг.

- Компилацията от толкова умения ли ви помага да си “сваляте” главата?
- Трудно е да се обясни. На шоуто в НДК другата седмица ще покажа нов начин, по който правя тази магия, но и това бледнее пред “възкресението” на Мистър Сенко. Той ще излезе с мен на сцената от плът и кръв и ще си “махне” главата точно както го е правил преди години.

- Нещо подобно бе правено в една театрална постановка и тогава обясниха, че този тип поява на хора на сцената става чрез холограми…
- Всеки го обяснява по различен начин, но моят номер ще бъде много ефектен. Освен, че аз и Сенко ще си свалим главите, ще има и още един номер с глава, който съм нарекъл “говорящата глава без тяло”, но нека не издавам повече.

- А непоказваните досега илюзии, които ще демонстрирате в НДК какво представляват?
- Имам три илюзии, които не съм пренасял тук, а съм показвал само в САЩ. Но миналата година дъщеря ми като се прибра оттам ми ги донесе и сега ще ги направя. Едната съм я нарекъл “Космическата магия”, други я наричат “Смъртта на фараона”, защото ковчегът прилича на фараонски. Идеята е да нарежа едно човешко тяло на три, като средната част изчезне - нещо, което не е правено досега. Всичките ми колеги признаха в САЩ, че това е най-добрият вариант. В пресата там писаха през 1991, че най-мащабният илюзионен спектакъл в света е този на Зигфрид и Рой, най-модерният магосник в света - Дейвид Копърфийлд, а аз – Астор - съм магът с уникален стил – това за мен е повече от “Оскар”.

- Значи само маг като вас може да си позволи да направи “Мечтата на Худини”?
- Не, това е просто стечение на обстоятелства, иначе и други биха могли да го направят. Случайно ръкописът попадна в мен, защото помогнах на един индийски факир за едни магии и не му взех пари. Той в знак на благодарност ми показа ръкописът, но без да ми го подарява. Аз го видях и запомних. Худини създава тази илюзия, но не може да я изпълни, защото умира преди това- сега аз ще я осъществя за първи път.

- Мислили ли сте кога да сложите “точка”?
- Не е хубаво човек да мисли за тези неща, но сигурно това ще стане, когато съм принуден да спра по здравословни причини, например. Иначе не виждам какво би ме накарало да спра- толкова много го обичам това изкуство. На единствената си дъщеря, когато беше на 11 години й казах: “Страшно много те обичам, но обичам магията повече от теб”, щом се осмелих това да го кажа на любимото си дете, значи наистина не съм в ред и много обичам магията.

- Има ли приемственост в българското магично изкуство?
- Свидетели сме на истински бум през последните 6-7 месеца. Толкова много млади са се запалили, че правейки това биха могли да се откажат от нещо друго.

- Какво ще ги правим толкова магове в България?
- Ние имаме нужда от много аматьори, любители. Може да е монтьор, министър или писател – няма значение, нека да има два фокуса в джоба си, да извади и да ги направи- такива хора липсват у нас.

- Родил ли се е човекът, на когото ще предадете вашите тайни в магията?
- … не съм сигурен… сега се появи едно 6 –годишно дете, което има огромен потенциал. Даже е решил, че псевдонимът му е Астор. С удоволствие ще му помогна, без пари – аз никога не само обучавал срещу заплащане, защото мен никой не ме е учил и знам колко е трудно. Не продавам магично изкуство и с удоволствие давам възможност на младите да се изявяват на сцена.
Яна Донева /Vsekiden.com