За нея говорят като за журналистка. По занаят, не по призвание. Призванието на Варненската Веска е старо като света – тя би била успешен завеждащ всеки квартален клюкарски пункт. И би го зареждала успешно с винаги топли, интересни, интригантски и понякога близки до истината клюки. Както прави в бутиковото си вестниче, обслужвайки господаря си. Като писачка, вие да не си помислите нещо! Каквото и да се говори за Веско Данов, но не е сляп човекът, а пък и в някои отношения си е гнуслив.

Но това не му пречи да използва Весето за мръсна работа, отдалеч смърдяща на липса на морал и законност. Както става във всеки брой, където господарят “дава” интервю.
В смисъл – дава на Весето отговорите, а тя съчинява въпросите по тях.

И, претендираща за поста на варненски / че и национален / съдник, тя не усеща вонята на писаното. Както в оня случай, когато Данов изплака неудоволствието си, че някакъв хотелиер вдигнал повече етажи, пък нему, на самия гаулайтер на “Да живей България”, не позволили. И затова той сам щял да надстройва хотелчето си, дето му легитимира доходите.

Хайде Данов – какво да го мислиш? Ама пустото му Весе – не се ли сети, че като журналист, изразител на общественото мнение, пазител на реда и морала, трябва да постанови едно: позор за нарушителите на правилата? А тя взе да възхвалява пубертетските изказвания на Данов. Чийто бликащ инфантилизъм е заразяващ. Че то така постъпват първолачетата – а, така ли? Ти можеш, а аз не? И аз ще го направя!

Но така е – човек като си отстъпи... няма да казвам “задника под наем, защото съм културен”! Та, човек като си отстъпи съвестта... Хайде, пак я обърках! Весето и съвест? Добре, човек като си отстъпи труда срещу пари – трябва да знае до кои граници.
Всъщност, Весето граници не знае. Което е известно във всички варненски медии. Защото тя всички е обиколила. И набързо излетяла от там. Зли езици казват, че било заради тъпота със взлом, но аз на зли езици не вярвам. Вярвам на Весиното езиче. Което бързо стрелка двата си края и сипе отрова.

А за тази цел Данов й е поверил една газетка, чието заглавие даже не е докрадено.
И нейде по пътя се е изронил цял час от задигнатите. Газетка с бутиков тираж / да са й живи и здрави двамата читатели!/, която може да се усети отдалеч. По съвсем не парфюмната миризма. Но вие я прочетете. Веднъж, защото нормален човек този сбироток от клюки, измами, манипулации, интервюта с господаря Данов, кражби от интернет, втори път не похваща. Поне – не без гумени ръкавици и обеззаразяване сетне.
Е, да оставим настрани примитивното ибрикчийство на Весето. Неин хигиеничен проблем. Дължащ се на закърнял морал и неограничена интелектуална ограниченост.

Които я превръщат в цъфтящ магарешки бодил във варненската журналистическа градина. Едно такова плевейче – червеникакво, безполезно, мотаещо се из краката. Всъщност – не безполезно. Може да има някакво значение. Иначе – защо Бог би търпял глистите, плужеците и Весето? Все някаква полза трябва да има, а?

Както има от магарешките тръни. Служещи за храна на... точно така, на магаретата. Радващи им се, както Данов на Весето. Е, щом им харесва – значи е добре. На която оптимистична нотка завършваме. Засега. След някое време пак ще се завърнем към Весето. Дотогава – четете за хиените, кобрите, дървениците. За да се катерим по природния кръг.

www.varnakoment.com

---

Жив е той, жив е...