- Г-н Павлов, в момента не само вие, но и баща ви е болен, а съпругата ви Диляна Грозданова е на лечение в чужбина. Както се казва - лошото не идва само?
- Миналия понеделник баща ми го приеха в „Пирогов" със силно кръвотечение. Той е на 83 години и се наложи да му направят операция на уретрата. Имаше опасност от карцином. Когато бях арестуван, чаках окончателния резултат от изследванията му. Това беше началото на неприятностите ми. В четвъртък трябваше да замина със съпругата ми за чужбина. Но така или иначе то бе планирано отпреди месец. Аз трябваше да придружа Диляна, за нейното лечение като морална опора.
- Защо не заминахте?
- Защото в сряда в банката дойдоха двама следователи и двама дознатели, които ми показаха постановление от Касационна прокуратура, че срещу Общинска банка започва предварително производство. Това е вид разследване и изисква достъп до документация. Веднага се отзовах и им съдействах.
- Това притесни ли ви?
- Не, по никакъв начин. Документацията е публична. Главният изпълнителен директор на банката Ваня Василева е перфектен юрист, железен професионалист и педант в спазване на процедурите. Това е известно на цялата банкова система. А и
всички хора в банката са професионалисти и чудесно си гледат работата. Така че не съм имал притеснения. Всичко, което следователите и дознателите поискаха и което е в рамките на закона, им беше предоставено. Паралелно с тяхното присъствие в банката дойдоха и четирима общински съветници. Зам.-председателят на СОС Станимир Зашев, Борислав Бориславов от СДС, Мичо Райковски от БСП и проф. Милан Миланов от ССД. Владимир Кисьов не дойде, но вместо него беше изпратил Стефан Иванов.
- Общинските съветници защо дойдоха?
- За да се запознаят със съдържанието на книгата на акционерите, тъй като тя не може да се изнася извън банката. Борислав Бориславов си преписа данните, които желаеше... И тъй като знаех, че към мен ще възникнат допълнителни въпроси, а разбрах, че е насрочена и сесия за 25 януари, се извиних на моята съпруга, че няма да мога да замина с нея и останах.
- Т.е. могли сте да заминете в четвъртък сутринта, няколко часа преди да ви арестуват?
- Това е елементарно. Знам случаи, в които някой изчезва минути преди да му връчат призовката. Но не и аз. Когато в четвъртък следобед разбрах, че има следовател, който иска да ми връчи призовка, прекратих всичките си ангажименти и незабавно отидох да я получа. Макар че ако трябва да бъда прецизен, тя беше за 15,30 часа, а ми я връчиха в четири.
- Призовката не е ли невалидна, след като е минал срокът й?
- Да, но аз предпочетох да се явя. Какъв е смисълът да отлагам нещата? Напротив, исках всичко да приключи, аз няма от какво да се притеснявам. Тогава и през ум не ми е минало, че може да се случи такава идиотщина. Понеже на призовката пишеше „обвиняем" извиках със себе си адвоката си. Когато ми връчиха обвинението, прочетох, че съм нарушил членове 37 и 38 от устав, в който има 36 члена. Още тогава ми стана ясно, че това е провокация, издевателство и лична вендета.
- В какъв смисъл лична вендета?
- Когато на една пресконференция Диляна каза, че политиците създадоха своя Франкенщайн, журналисти я попитаха не се ли страхува за тези си думи. Изчакаха Диляна да напусне парламента и предприеха атака. Познати ми казаха и друго: Филчев никога няма да прости, че Диляна се присъедини към подписката за неговата оставка.
- От какво ви лишиха, когато влязохте в следствения арест?
- Взеха ми, колана, връзките за обувките...
- Сам ли бяхте в стая?
- Бях в самостоятелна стая, защото съм непушач. Психолози съветват в такъв момент човек да не остава сам, за да не се поддаде на стремеж към самоубийство. Но аз обясних, че не се притеснявам психически за себе си.
- Добри ли са условията в софийския следствен арест?
- Чувал съм, че са най-добрите в България. В първата стая, в която бях настанен сам, имаше две легла, заковани за земята и малко прозорче. След това ме преместиха в стая с друг човек, в която имаше тоалетна и два прозореца.
- Храната каква беше?
- Не мога да ви кажа, защото само като я погледнех, ми ставаше лошо. В стресова ситуация аз не мога да се храня. Вегетативната ми нервна система реагира, вие ми се свят, прилошава ми... Около 55 часа не бях хапнал нищо. В събота вечерта изядох един банан и ябълка. Още съм на системи.
Те знаеха, че психологически тормоз могат да ми окажат, но няма да има ефект. Аз имам силна психика. Неврологично не мога да се контролирам, но нервната ми система вече се засилва.
- Как се държаха с вас? Какви въпроси ви задаваха?
- Въпреки че не се признавам за виновен, им обясних, че съм готов да отговарям на всички въпроси. А те ми казаха „Нямаме въпроси".
- Как така нямат въпроси. А защо са ви арестували?
- Цитирам думите им. Предишния ден са събрали цялата документация и са открили предварително производство. На другия ден са решили да ме арестуват и затова нямаха въпроси. Бях шокиран. Аз смятам, че имам силен характер, но арестът е психо-травма за всеки нормален човек.
- И то за 72 часа?
Първоначално беше за 24 часа, но после стана ясно, че ще поискат 72 часа.

---

Продължава тук...