Нападение от Иран към България не е реалистично, убеден е дипломатът, бивш зам.-министър на външните работи и директор на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков. Той коментира в интервю за Dir.bg публикацията на "Файненшъл Таймс" (FT), че Техеран обмисля да нанесе удари по американски военни цели в Европа, ако Доналд Тръмп ескалира войната.

Дано лозунгите за съкращение на администрацията не се осъществят в Министерството на външните работи. В повечето ни посолства има посланик и един дипломат. Накъде да се съкращава, казва дипломатът.

Според него приказките, че Радев е новият Орбан са били генерирани у нас, експортирани навън и са се върнали обратно като бумеранг.

В момента се изготвя бюджетът на Европейския съюз за следващите седем години. България трябва да търси съюзници срещу намеренията за орязване на кохезионните фондове и фондовете за обща селскостопанска политика, за да се освободят средства за въоръжаване, подчертава експертът. "Моето мнение е, че повече оръжия категорично не носят повече сигурност, обратното", категоричен е Любомир Кючуков.

Премиерът Радев не е направил гаф, когато се е опитал да изтъргува разполагането на американските самолети цистерни у нас срещу отпадането на визите за българи, смята дипломатът. И казва: "Въпросът за визите трябва да се поставя при всички възможности, когато се обсъждат двустранни въпроси със Съединените щати, защото, за съжаление, това е политически въпрос."

Според Кючуков Русия се стреми да ерозира европейското единство, но няма ресурс да отклони Балканите от европейския път.

 Иран обмисля да нанесе удари по американски военни цели в Европа, ако Доналд Тръмп ескалира войната, написа "Файненшъл Таймс". Реална ли е такава заплаха, г-н Кючуков?

- Не! Първо, защото става дума за медийна публикация. Второ, защото и при предишните два случая, когато паднаха ракети в Кипър и в Турция, всички страни, които бяха ангажирани с проблема, направиха всичко възможно, за да се покаже, че това е случаен инцидент, а не целенасочено действие. И най-важното - Иран няма никакъв интерес да предизвика ответни военни действия с атака срещу страна - членка на НАТО, която и да е тя. НАТО също няма никакъв интерес да се включи във военни действия срещу Иран, защото още от самото начало беше ясно заявено, че това не е операция на НАТО.

- Как ще коментирате управленската програма на кабинета, публикувана миналата седмица, в частта й за външната политика, г-н Кючуков?

- В програмата се констатират няколко основни проблема на българската външна политика. Въпросът е как ще бъдат решавани, но самият факт, че се поставят на дневен ред, е позитивен.

Първият е за самата дипломатическа служба. На практика след влизането ни в Европейския съюз, Министерството на външните работи беше лишено от възможността да прави външна политика. Казвам го със съжаление, защото външната политика на страната беше обезличена. Тя следваше политиките в Европейския съюз и НАТО. България се отказа от участието във формирането на тези политики и се вписваше априорно в очаквания консенсус.

Винаги давам примера с това какво се очакваше от нас преди влизането в Европейския съюз. Всички делегации, които посещаваха България - и в рамките на Европейския съюз, и на НАТО, започвайки от президента на САЩ Джордж Буш и свършвайки с последния чиновник от Брюксел, до един казваха, че очакват България да даде добавена стойност. Тоест нещо допълнително към изработването на общите позиции на Европейския съюз, респективно на НАТО, в три посоки: Балкани, Черно море, постсъветско пространство - по съвсем обективни причини, от гледна точка на исторически опит, познания, експертиза, комуникации. Това не се случи.

На практика се създаваше впечатлението, че българският външен министър, вместо да отиде в Брюксел с позиция и да се върне с решение, отиваше в Брюксел за решение, а се връщаше с позиция. И така се стигна дотам да имаме заявления от типа на това, което направи американският държавен секретар Марко Рубио преди няколко месеца - че някои държави (и той конкретно назова България) казаха "да", преди да им бъде поискано.

Тъй че първото, което според мене е важно, е това как се прави българската външна политика.

Второто е отношението към дипломацията и към дипломатическата служба. Сега много се говори за съкращение на администрацията. Ако този лозунг се приложи по отношение на Министерството на външните работи, ще доведе до допълнителни проблеми на българската дипломация. Само един факт е достатъчен: числеността на българско посолство средно е един посланик и двама и половина дипломати. В посолствата ни в големите европейски страни и международните организации има по 5-6 дипломата, но в над половината от останалите посолствата на България по света има по един посланик и един дипломат. И този "плюс един" дипломат отговаря за всичко - от култура, икономика, търговия до спорт, но и по консулски въпроси. Това прави абсолютно невъзможна нормалната дейност на което и да е посолство.

Това е много тежко подценяване на работата на посолствата. Да не забравяме, че само преди две години имаше стачка във Външно министерство, защото служителите на Външно министерство получаваха вторите най-ниски заплати в България, след Министерството на културата, което е още по-голямо съжаление.

Сериозен проблем напоследък е отсъствието на кандидати за работа в самото министерство и нежеланието на дипломати да отидат на мандат зад граница. Всичко това е свързано с условията на работа.

Това, което също ми се ще да видя как ще бъде реализирано - е регионалната политика. България само през последната една година беше председател на трите основни регионални формата, в които участва: Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (създаден по инициатива на България, и тя беше дълги години водещият фактор в него); Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество; Организацията за Дунавското сътрудничество.

Боя се, че дори външните министри по това време едва ли разбраха, че председателстват тези регионални форуми. Липсваше не просто инициатива, най-важното е липсата на политика, липса на идея как България през регионалните формати може да защитава своите интереси.

Позитивно в програмата е сериозното внимание, което се обръща на българите зад граница, но там за мен ми се губи един ключов момент - отсъства ролята и значението, която българските училища зад граница имат за консолидиране на българските общности.

- Eдин от ключовите акценти на кабинета е смяна на икономическия модел за развитие, а за това са необходими инвестиции. Българските дипломати зад граница могат ли да помогнат за привличане на чуждестранни инвестиции?

- Естествено, че могат да помогнат, но за целта трябва да има ясна политическа програма какво и къде търсим. Дипломацията е инструмент за осъществяване на дадена политика, при отсъствието на политика никакъв инструмент не може да я замени.

Българските посланици имат опит - правят се бизнес форуми, изложения. Но когато се стигне до въпроса от чуждестранните инвеститори: "Къде и какво точно вие очаквате от нас?", той най-често увисва във въздуха, защото няма политика.

- Може би политическите назначения също пречат за изработване на политика и претворяването ѝ в дело?

- Не, тук става дума за държавна политика. Политическите назначения значително намаляха през последните години. Доста повече кадрови дипломати се изпращат като посланици. Това беше една от целите на Закона за дипломатическата служба, който беше приет преди близо 20 години и който ограничи политическите назначения до 20%.

Но имаше периоди, когато огромното мнозинство от генерални консули и консули, които се назначават без указ на президента, бяха политически назначения.

- По какви теми България трябва да търси съюзници вътре в ЕС с цел оказване на влияние върху общоевропейски решения?

- По всички теми, в които има интерес. Това се прави непрекъснато от всички държави. Достатъчно беше да си спомним ситуацията с Шенген, когато търсехме съюзници.

Сега от гледна точка на предстоящи решения в рамките на Европейския съюз, ключов е въпросът за седемгодишната Многогодишна финансова рамка, т.е. европейския бюджет, която сега се обсъжда.

Знаем, че има натиск за свиване на финансирането на двете основни за България пера - кохезионните фондове и средствата по общата селскостопанска политика. И тук България неслучайно е част от групата на приятелите на кохезията - това са повeче от полoвината държави членки на ЕС, които искат запазване на тази политика, целяща по-бързо развитие на по-бедните региони. Защото държавите, които са нетни донори, смятат, че точно тук трябва да има съкращения.

И всичко това с цел да се заделят много по-сериозни средства за сигурност и отбрана. Но повече оръжия сами по себе си не носят повече сигурност, по-скоро обратното - водят до надпревара във въоръжаването.

- Но България има своите планове да участва в тези програми по превъоръжаване.

- Има много и различни програми и фондове, не само на Европейския съюз, но и в рамките на НАТО. Има програми за помощ за въоръжаване за Украйна, има програма за развитие на европейската отбранителна индустрия и така нататък.

Тук въпросът е да се намери този баланс, който да позволи на Европа, както да гарантира своята сигурност, така и да не поставя под въпрос основни принципи на Европейския съюз, най-важни сред които са мирът и солидарността.

- След победата на "Прогресивна България" на изборите авторитетни западни издания предупредиха, че Радев може да е новият Орбан. Потвърдиха ли се тези прогнози? България, например, отказа да се присъедини към "коалицията на желаещите" в подкрепа на Украйна?

- До голяма степен тези настроения бяха генерирани в рамките на България, те бяха предизборни. Бих казал, че те бяха експортирани навън и се върнаха вече с негативно отношение към България. Всички действия досега показват, че това е теза без покритие.

Съдейки по външната политика на сегашното правителство, то ще отстоява национални интереси и позиции, но няма да блокира общоевропейски решения - нещо, което Орбан правеше.

А конкретно за "коалицията на желаещите" - тя самата се създава, за да се заобиколят институции и съществуващи правила.

Първата "коалиция на желаещите" за Ирак беше създадена, за да се заобиколи ООН, да се действа извън мандата на Съвета за сигурност. Сегашната "коалиция на желаещите" се създава, за да се заобиколи Европейският съюз, който няма единство по въпросите, които тя третира, и НАТО, защото Съединените щати заемат доста по-различна позиция от тази коалиция.

Това, което за мен обаче е принципно важно, е че самата "коалиция на желаещите" не само заобикаля Европейския съюз, тя фрагментира Европейския съюз, защото създава в рамките му различни категории държави.

Дори самото понятие "Европа" вече се променя. По-рано, когато кажехме "Европа", имахме предвид Европейския съюз. Сега, когато се каже "Европа", не е ясно дали това е Европейският съюз, дали това е тази "коалиция на желаещите", която между другото е с променящ се формат - там няма членство, там има участие; дали става дума за петорката от големите европейски страни, които искат да водят европейската политика, дали става дума за тройката, която е водеща в "коалицията на желаещите" - Германия, Франция и Великобритания. Като най-важното тук е, че тези формати, където участват и страни не-членки на ЕС, се опитват да привнесат отвън външнополитически позиции, формирани без участието на всички членки на Съюза.

- Румен Радев се опита да изтъргува разполагането на американски самолети - цистерни на българско летище срещу отпадането на американските визи за българи. Това гаф ли беше?

- Не. Въпросът за визите трябва да се поставя при всички възможности, когато се обсъждат двустранни въпроси със Съединените щати - с пълното съзнание, че това е въпрос на политическо решение, зависещо изцяло от САЩ. И това беше очевидно, когато Съединените щати първо се съгласиха да дадат безвизов режим на Румъния, а след това го отнеха, като и в двата случая ставаше дума за изцяло политически съображения.

Но това е страничният въпрос по отношение на американските самолети. Аз и днес мога да повторя дума по дума това, което казах и преди пет месеца, при първото разполагане на американските цистерни на летището в София: първо, тази война няма нищо общо с международното право; второ, разполагането на тези самолети не прави България част от войната с Иран, но прави България страна в конфликта.

Всички политически формации, които критикуват премиера, с изключение на "Възраждане ", нямат нищо против самото разполагане на самолетите. А аргументът, че сега няма достатъчно информация, който беше изтъкнат от една политическа сила, за да не участва в гласуването, изглежда доста странно на фона на ситуацията, която имахме преди. През февруари, когато самолетите се оказаха на гражданското летище в София, нямаше изобщо никаква информация. Напротив, българската общественост беше заблуждавана, че това няма нищо общо с войната срещу Иран. А беше публична тайна, че тези самолети зареждат американски бойни самолети над Средиземно море.

Беше казано, че от българска територия и от българското въздушно пространство не се извършват каквито и да било действия спрямо Иран. Това в дипломацията се нарича "да казваш истината, без да казваш истината".

- Първото официално посещение на Володимир Зеленски в Белград предизвика истинска буря на Балканите. На пресконференцията с Александър Вучич той потвърди официалната позиция на Украйна, че Киев не признава независимостта на Косово и подкрепя териториалната цялост на Сърбия по силата на международното право (по същия начин, по който Сърбия подкрепя териториалната цялост на Украйна, включително Крим). Вълна от възмутени реакции премина по Балканите, но не и у нас. Защо?

- Няма нищо ново в тази позиция на Украйна. Естествено е, че ако Украйна признае независимостта на Косово, това поставя веднага на преден план въпроса за независимостта не само на Крим, но и на всички останали четири области, които Русия обяви за свои.

Украйна няма друга възможност, освен да се противопостави на всички форми на сепаратизъм.

Това е позицията и на редица страни в Европа - пет държави от Европейския съюз не са признали независимостта на Косово - Испания заради Каталуния, Гърция и Кипър - заради Северен Кипър, Румъния и Словакия - страни, които също се притесняват от форми на сепаратизъм.

Това е нещо, което Европейският съюз е приел и няма никакви основания и в България изказването на Зеленски за Косово да предизвика каквато и да било форма на политическа реакция.

- Но по-широката българска реакция също беше доста сдържана. Отразява ли това липса на фокус върху процесите на Балканите, или просто политиците смятат темата за периферна и затова не ѝ обръщат внимание? А може би не желаят да бъдат причислени към лагера на тези, които казват: "Щом сме признали Косово, трябва да признаем Крим и Донбас за руски"?

- За България този въпрос е решен. България също взе трудно решение при признаването на Косово. Именно за да не се използва Косово за прецедент, то беше квалифицирано официално като проблем sui generis, тоест проблем сам по себе си. Не виждам никакви основания българската политика да се връща към един решен за нея въпрос.

- Дали посещението на Зеленски може да бъде използвано като инструмент за подклаждане на вътрешнорегионални конфликти, Балканите пак да станат "буре с барут"? Косово символно махна проукраински транспарант от центъра на Прищина, но в Босна се засили разколът между Република Сръбска (която използва визитата за проруска и просръбска пропаганда) и федералните власти в Сараево.

- Не, нищо от това не може да се приеме като генерирано от посещението на Зеленски. Това са все проблеми, които си имат своя история, които непрекъснато се възпроизвеждат.

Тук проблемът е продължаващият нерешен въпрос между Сърбия и Косово. Знаем, че Европейският съюз положи огромни усилия да търси решение на този проблем, особено след началото на войната в Украйна.

Тогава ЕС се опита да премахне всички проблеми - двустранни и многостранни, в рамките на Европа и Европейския съюз, които по някакъв начин пречат на консолидацията в подкрепа на Украйна. По отношение на Балканите това бяха три основни проблема. Преди всичко доста успешно се намали напрежението между Гърция и Турция. Друг въпрос, който Европейският съюз се опита да реши относително успешно, бяха проблемите между България и Северна Македония. Става дума така наречения френски компромис, който обаче остава неизпълнен от страна на Скопие.

И третото поле, където Европа еднозначно не успя - това беше да се постигне напредък в отношенията Прищина-Белград. И досега остават неизпълнени някои от ключовите условия по тези споразумения. Основното е нежеланието на Косово да съдейства за формирането на Асоциацията на сръбските общини в Косово, което от своя страна блокира процеса на присъединяване и на двете страни към Европейския съюз.

- Ще задам въпроса така - има ли сили, заинтересовани от това да се прибави още една гореща точка на територията на Европа след Украйна?

- Неслучайно споменах, че една от основните цели на Европейския съюз е консолидацията. Консолидацията, включително и на Западните Балкани, консолидацията през призмата на сигурността. Сигурността беше изведена на преден план - тя доминира всички останали политики, включително икономика, търговия, всички политически въпроси и регионално сътрудничество.

Естествено и нормално свои интереси тук имат и другите основни геополитически играчи, като Русия и Китай.

Русия има своите интереси на Балканите, тя е била фактор в региона в продължение на векове, но Русия не е алтернатива за Балканите вече в продължение на няколко десетилетия. Защото Русия днес не предлага нито идеологическа, нито политическа алтернатива на страните от региона. Всички тези страни са заявили своя интерес за членство в Европейския съюз, някои от тях вече членуват и в НАТО.

Китай също има своите интереси в региона. На първо място - икономически. Но Китай по никакъв начин не се стреми и не е в състояние да предизвика конфликти.

Тоест отговорът на въпроса възможни ли са външно генерирани конфликти на Балканите, според мен е не. И развитието на региона в най-голяма степен зависи от отношението на ЕС, на първо място - от процеса на приобщаването на страните към ЕС.

Нашият - на Европейския съюз, подход към Балканите след началото на войната в Украйна е: "Който не е с нас, е против нас". Докато руският е по-скоро обратен: "Който не е с тях, е с нас". Русия се стреми да ерозира единството, докато Европа се стреми да наложи единомислие.