Динамиката на дезападнизацията на света обаче произтича не толкова от възхода на авторитарните режими, колкото от вътрешната криза и разединението на демокрациите

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен олицетворява слабостта и капитулацията на Европейския съюз и поради тази причина трябва да освободи заемания от нея пост.

Същото се отнася и до върховната представителка на Съюза по външната политика и сигурността Кая Калас, която е лишена от всякаква воля, достойнство и яснота, като повтаря непрекъснато “Съединените щати остават наш велик съюзник”, а те въобще не я смятат за някакъв фактор. И за съжаление с цел да се спаси вече почти неспасяемото, час по-скоро Европейската комисия трябва да бъде оглавена от Марио Драги или поне от силен и способен лидер като него.

Тези крилати заключения можеха да бъдат прочетени в авторитетния парижки всекидневник “Льо Фигаро”, като те отговарят напълно на вижданията и интересите на неговите издатели и читатели, чиито мироглед е определено консервативен.

А автор на анализа, въз основа на който са направени цитираните изводи, е популярният колумнист, политолог, правист, държавник и върл защитник на капитализма и пазарната икономика - Никола Баверес.

Поводът за анализът му е публикуваната миналата седмица от администрацията на Доналд Тръмп “Стратегия за национална сигурност” на САЩ, която определя недвусмислено като “сигнал за края на Запада, който доминираше света от края на XV-ти и до началото на XXI-ви век”. След като посочва, че “съвременните тирании доминират 72% от световното население, в сравнение с 46% през 2012 г., и контролират повече от половината от световния БВП”, Баверес подчертава:

“Динамиката на дезападнизацията на света обаче произтича не толкова от възхода на авторитарните режими, колкото от вътрешната криза и разединението на демокрациите.”

Защото според колумниста-политолог след разпадането на Съветския съюз те били изоставили “идеята за стабилизиране на международната система, превръщайки 1989 г. в провален мир, подобен на този от 1918 г., и прегръщайки голямата илюзия за края на историята”. “Икономическият спад, обедняването и дестабилизацията на средната класа, заедно с поредица от загубени войни, доведоха до разпадането на демокрацията” - изтъква авторът на “Льо Фигаро”.

А родена през 2016 г. с “Брекзит” и избирането на Доналд Тръмп за президент, една популистка вълна залива Съединените щати и Европа, като тя достига кулминацията си с втория мандат на Тръмп, белязан според Баверес с “превръщането на Америка в нелиберална демокрация”. “И сега - подчертава политологът, - Съединените щати са в съюз с авторитарни режими, било то чрез широкото използване на лъжи и страх, било чрез външна политика, която третира Китай като конкурент, Русия като партньор, азиатските съюзници като клиенти, а Европа като противник и плячка”. И вината за това е точно на сегашното недалновидно ръководство на Европейския съюз, защото стратегията за национална сигурност на Съединените щати е изцяло подчинена на отдавна познатия лозунг “Америка на първо място” и е съобразена с разделянето на света на сфери на влияние, водени от Китай и Русия.

“Съединените щати възнамеряват да запазят стратегически монопол в Западното полукълбо, - пише Никола Баверес, - а азиатско-тихоокеанският регион и Тайван са оставени на Китай, в името на чисто меркантилен подход”. Русия пък не е представена като заплаха, а като незаменим партньор в служба на стратегическата стабилност, а Европа е остро критикувана за демографския и икономическия си упадък, посегателствата върху свободата на словото и враждебността є към Русия, докато основните опасности, които я заплашват, са имиграцията и регулациите. Като според американската стратегия за сигурност бъдещето є и продължаването на нейния съюз със Съединените щати сега зависят от разпадането на ЕС и управлението на неговите нации от така наречените “патриотични” партии, които всъщност крайно десни - смята Никола Баверес.

Но има ли някакъв изход от заплетената ситуация? Авторът на “Льо Фигаро” го очертава, но се съмнява, че при сегашните разногласия в Съюза той може да бъде намерен. Защото става дума за предприемането на следните три критични и почти невъзможни действия, които евентуално биха могли да консолидират ЕС и да го върнат с гръм и трясък на международната сцена:

1/ Масирана подкрепа за Украйна, която изисква мобилизиране на 215 милиарда евро руски активи в Белгия с цел финансиране от 150 милиарда евро на страната, за да може да оцелее през следващите две години;

2/ Ускорено превъоръжаване, но ръководено не от Съюза, който няма компетенции в тази област, а от директорат от големи държави, включително и Обединеното кралство;

3/ Сериозни усилия за подобряване на конкурентоспособността чрез ефективното прилагане на прословутия доклад на Марио Драги (бивш италиански премиер и някогашен шеф на ЕЦБ) - единствения европейски лидер, достоен според Никола Баверес за поста шеф на ЕК.

Източник: "Труд"