Покрай информационното пълноводие на тема “Наглите”, някак между другото мина една печална новина – самоубийството на бившия областен управител на Велико Търново Тошко Никифоров.

Някой медии заподозряха, че “Самоубилият се ексгубернатор завлечен с пари от лобист” (в-к Монитор). Припомнено бе, че покойният Никифоров се е кандидатирал за Омбудсман на старата столица, но не е успял да спечели желаното назначение. Въпреки, че лобист е прибрал крупна сума за “услугата”.
Историята е с трагичен край и е основателен повод да се замислим за прaвилата на играта в българската политика.

По принцип има страни в които лобизмът е нормална професия. Обикновено първият пример е САЩ. Има и държави като Китай, в които кариерата на лобистите завършва с разстрел и семейството на убития заплаща куршума.

Независимо от крайностите обаче, лобизмът е явление, което съществува навсякъде по света, под една или друга форма.
В България ситуацията е особена.Тук лобирането е принизено до възможно най-ниското ниво и съответно е изключително масово.Тоест НЕ е привилегия на можещите, знаещите и подготвените.
Примери колкото искаш - умишлено създаденият административен хаос в една община(примерно община Варна) изхранва цяла кохорта, нека ги наречем посредници. Това са млади ( и не толкова млади) дами, намерили духовна близост с общинските чиновници, бивши общински служители(или роднини на настоящи общински служители), адвокати с по – широко разбиране на проблемите на клиентите си и т.н. Всички те, от години се издържат чрез доставка на “експресни” административни услуги, които иначе биха стигнали до желаещите някъде около 3000 година, когато ще тече 128 мандат на 36 – ия правнук на Кирил Йорданов.

На по-горно ниво българския лобизъм придобива нови (човешки )черти.Тук широко скроените адвокати имат решително предимство над младите дами, бившите служители и роднините. И колкото по – нагоре, толкова по - адвокатска става професията лобист, с две изключения(по скоро допълнения). Появява се първото специфично българско явление – добре облечен(ДО) бизнесмен с интересно минало и опит в разрешаването на нестандартни проблеми (нестандартното мислене върви обикновено в комплект с диплома от Спортното училище). И второто специфично българско явление – бивш милиционер с тайнствен вид (придобит от дългото писане, наизустяване и разпространяване на доноси).

Веднага на преден план излизат няколко въпроса.
Първо количествените? Тези хора са хиляди в цялата страна. Ако не са лобисти(или посредници), ще им се наложи да работят. А това вече е жестоко!
Представяте ли си, легионите млади дами с разкошен маникюр да въртят права лопата насред лозе на баир! Ами адвокатите, на които ще им се наложи да казват истината? Или пък добре облечен бизнесмен, прережда чичко милиционер на опашка за социални помощи. И всичко това само защото държавните и общински чиновници също са започнали да … работят!
Нееее! Това наистина е кошмар.

Още по –жестоко е обаче друго!
Все пак младите дами(плюс роднините) и адвокатите, и бизнесмените, и милиционерите би трябвало да спазват някакви правила, докато упражняват професията лобист.
Защото, ако има нещо вярно, че именно лобист е завлякъл с крупна сума бившия областен управител на Велико Търново Тошко Никифоров и ако следствието по случая се води акуратно. то интересното тепърва предстои.

Очевидно е, че да си служим с морални категории е излишно.
Тези хора ако могат да НЕ плащат данъци, НЯМА да плащат!
Номерът е така да стане, че да НЕ могат да НЕ плащат данъци.
Мнозина се чудиха в началото на 80-те години, когато Маргарет Тачър и Роналд Рейгън приватизираха редица считани за изконно държавни производства, дейности и дори услуги.
Създадени бяха даже частни затвори.
Ако част от дейностите свързани с издаването на разрешителни режими, такси, налози, лицензи, патенти и т.н. се отдадат на частни фирми, ще имаме и данъчни постъпления и стеснен пазар на лобистки услуги. А както всички знаем, това ще доведе до изостряне на конкуренцията и ще има здравословен ефект за бизнеса.
Току виж самите лобисти започнат да спазват някакви правила.

Антон Луков