В древните общества харизмата на лидера е била интересен социален феномен, който в племенното съзнание на съответната култура се е отъждествявал с представата за богоизбраност и богочовечност. По-късно Ницше доразвива идеята за Свръхчовека, а Достоевски прокарва идеята за Човека-Бог.

Харизмата на лидера в модерните общества обаче се отърсва от митологемите на времето и поставя времето на митологемите. Народът започва да избира лидера си, а не лидера – народа си. Доколко в България вече се говори за модернизация на обществото, а не за общество в преход, може да се определи, като се отговори именно на тези въпроси: Симеон Сакскобурггготски избра България или България избра Симеон Сакскобургготски?

Дойде ли времето на митологемите или митологемите наложиха “новото време”? Докъде свършва и откъде започва харизмата на премиера на Република България и лидера на партията НДСВ? Ако свършва с историята – тази преди около половин век, когато България стана конституционна република, то започва преди една година, когато на 6 април Симеон Сакскобургготски учреди движение, а година след това на същата дата - и партия, носеща неговото име.

В случая не можем да говорим за харизма на партията, защото политически модели от този тип, за щастие, останаха в миналото. Но с основание можем да я определим като партия на харизмата. На Симеон Втори - лидер и премиер, държавник и политик, българин и европеец. “Моментът, който преживяваме, е важен. И трябва всички да се запитаме какъв е нашият истински интерес? В какво общество искаме да растат нашите деца? Правим ли всичко възможно всеки ден, за да стане България по-добра?”

С тези въпроси лидерът (председател) на НДСВ отправи призив към избраниците на народа всички заедно да поемат своята отговорност. Той основа новата партия не с обещания, а със залог за отговорност, залог за “бъдещето на нашите деца, бъдещето на нашата родина”. “Ние сме тук днес, не за да създадем нова класа политици. А за да обединим тези, които се съмняват; тези, които мислят, че нищо не може да се промени; тези, които вече са отчаяни”.

Мотиви не на политик, а на лидер, на водач – вече не партиен, а народен. В този смисъл преучредяването на НДСВ постави основите на модерна партия от електорален тип, все още непозната в политическата ни практика. Партия, която ще се причисли към семейството на европейските народни партии. “Партия, която ще поеме най-голямата политическа отговорност, защото ние управляваме”, заяви министърът на транспорта и член на Националния съвет на НДСВ Пламен Петров.

“Партия, в която вече има много членове, много повече, отколкото са депутатите и министрите, и това дава възможност да се чуе много по-добре гласът на хората”, коментира друг член на кабинета и на Политическия съвет на новата формация Лидия Шулева. Партия, в чието ръководство, влязоха ключовите министри на кабинета.

“Няма по-естествена ситуация от тази, особено сред моите колеги външни министри на други държави – те много често съчетават тези две функции, а някои от тях са дори и лидери на своите партии, както е случаят например, с външния министър на Германия Йошка Фишер”, коментира опасенията за сливане на партията с държавата минстърът на външните работи Соломон Паси и ги отхвърли като неевропейски и неоснователни.

Подборът на членовете на Политическия съвет на НДСВ е знаков за степента на доверие, което премиерът декларира не само на членовете на кабинета, но и на депутатите от мнозинството. А съставът му е пъстър и разнороден и е гаранция за запазване стабилността на мнозинството. В политическото ръководство влязоха не само седемте министри, които се радват на най-голяма подкрепа от премиера, но и депутати от различните кръгове в движението, ползващи се с авторитет сред колегите си.

Подборът на хората в ръководството е направен много внимателно, с отразяване на позициите, които те са заемали досега в последната една година в обществения живот. Така че, смятам никой не е изненадан от този избор, заяви след учредителното събрание финансовият министър Милен Велчев.

На практика създаването на партията няма да промени политическата конфигурация, защото харизмата на премиера не може да бъде нито партийна, нито политическа. И от тази гледна точка самото присъствие на НДСВ като мнозинство в политическото пространство гарантира и на партията по-широка електорална ниша като тази на движението. Политическите дивиденти на движението ще се прелеят и в дивидент за новата партия.

Шансът, който получава преучреденото движение, е да се отърси от натрупаните през последните месеци негативи, за които основен принос имаше и опозицията. Сега, с ясно преструктурирана и партийно организирана структура, НДСВ ще може не само с политически, но и с партийни средства да дава отговори на противниците си.

И ако до този момент Симеон Сакскобургготски избягваше да има врагове, то оттук нататък противниците – “тези, които не вярват”, по думите на лидера на НДСВ – ще трябва да се изправят първо пред партията, която по-смело ще отвръща на удара, не само поради ясните правила на функционирането си, но и на новите изисквания и цели, които налага преучредяването.

Опонентите на НДСВ ще трябва да бъдат много по-предпазливи в атаките си оттук нататък, защото колкото по-силни са нападките им, толкова по-силна и консолидрана ще става и партията НДСВ. И ако в България след идването на Симеон Сакскобургготски вече не се говори за преход, а за модернизация на обществото, то с новата партия НДСВ започна краят на 12-годишния ни преход.
Диляна Гайтанджиева/Novotovreme.com