В оскъдните си изявления по актуални теми от значим обществен интерес хора от управляващата коалиция не спират да упрекват опозицията и медиите в проява на нездраво любопитство, морална "вакханлия" (според Станишев), лешоядство (според зам.-председател на ДПС) и политиканство. Такива призиви звучат по повод топ темата от последните дни - безкрайно съмнителните обстоятелства около смъртта на Ахмед Емин, началник на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Доган.

МВР твърди, че е самоубийство, а рехавата и внимателно подбрана официална информация трябва да внуши, че става дума за трагичен акт, предприет по лични причини. Изтеклата версия за масонска линия на самоубийството очевидно трябва да затвърди езотеричния му характер, едва ли не по природа непознаваем.

Докато си блъскате въображението над хипотезата как ще продължи да живее Доган в "прокълнатия" сарай, просмукан от кръвта на най-доверения му човек, затъвате в самобитен български неготически сюжет, който сякаш тегне над целия обществено -политически живот.

Защото разбирате, че по необясним начин странни "лични драми" са сполетели директорите на две агенции, които имат ключова роля за "прокълнатите" пари, които ЕС ни спря, макар и по далеч по – тривиални причини – корупция, липса на ефективен контрол и лошо усвояване.

Миналата седмица бе съобщено, че едва два месеца след като бе назначен, шефът на новата Национална агенция "Пътна инфраструктура" Димитър Иванов е подал оставка. Според вицепремиера Меглена Плугчиева това се наложило по здравословни причини. Във вторник бе съобщено, че назначеният преди три месеца директор на Държавен фонд "Земеделие" Атанас Кънчев е подал оставка на 15 октомври по "здравословни" и "лични" причини.

Министърът на земеделието Валери Цветанов (ДСП) потвърди пред БНР за оставката на Кънчев, която явно е крита пет дни, но не пожела да коментира по никакъв начин мотивите. Той на няколко пъти повтори, че става дума за "лична драма" и апелира към интервюиращия го журналист да не настоява с повече въпроси.

Цветанов, който се оказва и един от последните хора, който е разговарял с Ахмед Емин във фаталния петъчен следобед, преди довереният помощник на Доган да бъде открит мъртъв с огнестрелна рана, отказа да коментира и този случай, който също е "лична драма". По повод на твърденията за връзка между смъртта на Емин и далавери с еврофондове, Цветанов каза, че "това звучи изключително екзотично" и е "груба апроксимация".

Така словосъчетанието "лична драма" се превърна в новия гриф "строго секретно", поставян върху всяко обяснение или информация, които са дължими на обществото заради публичния характер на фигурите и отношенията, които засягат, но които длъжностните лица не желаят да предоставят.

По същия начин – в пълно мълчание от страна на компетентните органи – бе затворена страницата със също така странното (само)убийство на шефа на архива в Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев в края на 2006 г.

Разбира се, не е изключено в тези и други съмнителни случаи да става дума за дълбоко лични и битови мотиви. И бихме приели тези версии за чиста монета, ако бяха достатъчно аргументирани и ако компетентните органи поне си бяха направили труда да изглеждат правдоподобно – например потвържденията за самоубийство да не идват преди старта на същинското разследване.

Големият проблем е, че обществото няма доверие на правоохранителните и правораздавателните органи, като вижда как се действа по други, далеч не толкова фрапиращи случаи. И след като е ясно, че "политически чадър" се разпъва безотказно при всеки казус, който би могъл да разклати тройната коалиция, независимо от клетвите на управляващите, че нямало такова нещо.

Това е и скритият механизъм, чрез който управленският цинизъм и непукизъм като един вечен двигател захранва цикъла на обществения цинизъм и непукизъм, който от своя страна им "отмъщава", давайки живот на вероятно още по-абсурдни и страшни политически феномени.

Медиите са част от този политически кръговрат, но ако има нещо, за което те не могат да бъдат упреквани, това е стремежът им да си "пъхат носа" навсякъде, да чоплят, за ровят и да изкарват наяве неща, които може да са неудобни или злепоставящи публичните личности.

Просто защото такива са правилата – всеки, заемащ някакъв публичен пост, независимо дали политически или корпоративен, той вече е и обществено отговорен. За хората е важно да знаят всякакви подробности от неговия живот, защото те са важни за цялостния му интегритет. Тогава вече семейната изневяра не е въпрос само между него и съпругата му, както и здравният му статус не е тема между него лекаря му.

Затова и опитите на засегнати политици да раздават морални присъди не са нищо друго, освен убежище за гузната им съвет.

Стояна Георгиева
Mediapool.bg