НДСВ може да подкрепи Бриго Аспарухов за кмет на София. Партията междувременно продължава да води разговори и с Бойко Борисов. Естествено не изключва и вероятността да издигне собствен кандидат. Тази странна за всяка нормална партийна система ситуация вече се приема като нещо съвсем нормално за България и българските партии и най-вече за НДСВ.

Жълтите либерали успешно използват центъра на българската партийна система, за да наложат тезата, че либералите могат да се коалират и да подкрепят както десни, така и леви кандидати и партии. И това, естествено, е така. Коалиционният кабинет в Германия след последните избори, например, показа, че може да има дори коалиция и между десни и леви. Въпросът явно не е просто с кого, а как. А именно този въпрос никога не се задава в НДСВ, а и в повечето български партии.

Как стана така, че десните и левите в Германия работят заедно, без големи сътресения, а по-близките либерали и леви в България – не? Разликата между ситуацията в Германия и България при формирането на правителствените коалиции през 2005 г. беше в това, че немските демократи и социалдемократи преговаряха дълго и разпределиха ролите в кабинета не по формула, а по нужди и компетенции. Така правителството в Германия има програма и се знае кой какво прави. Българското – "не". Този пример е достатъчно красноречив за разликата между смислените коалиции и договорките.

В този смисъл, НДСВ използва странен геометрично-географски подход за определяне на коалиционните си възможности. Според него щом си в центъра, значи си близо до всички останали. Няма значение дали идеите и програмите си приличат или се различават. Това е едно опростяване на разликите между партиите, което помага на всякакви коалиционни договорки. То е едно добро обяснение за странни коалиции и кандидати. Но от друга страна то заличава идеологическия профил на партията и може да е вреден в дългосрочен план.

Какъв е другият вариант?
НДСВ като една либерална партия може да подходи с ценностите на либералите. Така например немските либерали – Свободните демократи – бяха първите, които казаха, че няма да участват в правителство със социалдемократите, поради абсолютно разминаване в идеите за развитите на Германия. Либералите от Джон Лок насам ценят няколко неща. За тях личността е неповторима и нейната свобода е над всичко. Сферата на влияние на държавата трябва да бъде ограничена възможно най-много, за да не задушава тя гражданите и да не нарушава техните свободи и инициатива. Либералите по принцип вярват, че хората са разумни и добри граждани и постоянните санкции са излишни.

На този фон, как си представяме подкрепата на една либерална партия за две силови фигури, кадри на МВР? Бриго Аспарухов и Бойко Борисов са може би единствените кандидати, които една нормална либерална партия не би разглеждала и би отхвърлила веднага. Единият е бивш шеф на разузнаването, прочиствал досиетата на комунистическите тайни служби. И същевременно той е един от най-силните антиреформатори в партията си. Другият си е изградил образ на „силната ръка”, станал е символ на силовата политика. Като управленец той обича да решава проблемите просто като забранява. За капак е постоянно хленчещ, че държавата не му дава достатъчно.

Как става така, че либералите от НДСВ предпочитат тези кандидати пред това да имат свои? Предпочитат ги, защото, както повечето български партии, последователите на Симеон Втори не обичат и може би не умеят да боравят с ценности. Защото боравенето с ценности е трудно и изисква последователност, а не политическо ходене след победителите, за да се спечели временна облага. Това винаги излиза наяве, дори когато е представяно като политическа многопосочност и разговорливост.
Bulgarian Post