Паралелен свят. Но изкривен. Уж е като реален, но не съвсем. Въпреки това е действителен. Всеки го приема. Никой не го пренебрегва.
Телевизор... Включваш и гледаш Бареков. Прави предизборно студио от Варна. Вдигнал е ТВ сцена пред входа на Морската градина. Пред и около сцената разярена тълпа скандира и вее знамена и плакати. Стотици хиляди вероятно гледат това у дома пред екраните. Виждат как върху политиците – кандидати за депутати, се изсипва канонада от сурови яйца. Кеф. Така им се пада на маскарите.

Бареков спира прякото излъчване и започва да въдворява ред сред тълпата пред импровизираното студио. Дръпва нравоучителна реч колко нецивилизовано е замерянето с яйца. Твърди, че политиците заслужават уважение, тъй като са се изправили да изтърпят стоически всички критики на гражданите.

Сред въпросните кандидати за депутати е Веско Марешки. Той е водач на листа и се пъне, че останалите кандидати не са му на нивото, тъй като са на по-задни позиции в партийните си листи. Бареков пък се оправдава, че поканил всички „първенци“, но защо не дошли - не знаел.
Още в началото на предаването водещият показва сините предпазни каски, които е раздал на политиците и подчертава пред тълпата - „Вижте, раздали сме им каски за всеки случай... Не ви давам съвети, но в Русе полетяха яйца към сцената“.

Малко по-късно стотици хиляди зрители пред екраните виждат тълпа разярени варненски граждани, които освиркват всички политици и ги замерват с яйца. Народният гняв се изсипва върху кандидатите за депутати. Марешки се дърпа инстинктивно назад. Чисти панталона си от опръскалите го белтъци и желтъци. Яйцата обаче не хвърчат към него, а основно летят към представителите на ГЕРБ и БСП. След канонадата Марешки изскача напред, бил видял кои са хората, които мятали яйца.

Мнението му обаче не съвпада с това на полицаите, които отведоха Людмил Стойчев, по известен във Варна с прякора – Терориста. Това вече го няма по телевизора. „Случайно“ Стойчев беше единият от двамата „протестиращи“, които опънаха палатки пред общината. Това стана в навечерието на „живата верига“ пред кметството, която беше организирана от Марешки. Е, жива верига нямаше... само 30-40 души, които опънаха едно въже пред входа. Акцията официално бе дело на така наречения Отворен обществен съвет на протестиращите, който стои пълтно зад исканията на Марешки за оставки в местната власт.

Другите, които мятаха яйца, също се оказаха хора от същия отворен обществен съвет. Зрителите пред екраните обаче няма да научат това. Те нямаше как да знаят, че на първите редици пред импровизираното тв студио са се наредили предимно хора от този обществен съвет. Че напред-назад сновяха хора от охраната на Марешки. Няма как да знаят, че по време на рекламите Марешки раздаде наставления кой къде да застане, така че до микрофоните за въпроси да се докопват основно негови хора.

Зрителите обаче можеха да видят как Бареков не зададе нито един неудобен въпрос на Марешки. Също и на човека от БСП. Но пък с удоволствие пускаше всичко и дори канализираше недоволството на тълпата срещу контраадмирал Пламен Манушев, който е кандидат на ГЕРБ. А само до преди два месеца ТВ7 беше наричана проправителствена телевизия. Впрочем, в деня с яйцата, новините и сайта на ТВ7 бъкаха от удобни и хвалебствени информации за Марешки и БСП. И преливаха с твърдения за далавери и корупци из община Варна. И това е нормално. Особено за национална медия от такъв ранг – да пропагандира в полза на определени партии и кандидати и да прави „скандални разследвания и разкрития“ срещу други. Все пак това е стока, с която медиите търгуват. А по избори има много купувачи.

Това е паралелната реалност. На всички е ясно, че е изкривена, но я има. Достига до стотици хиляди зрители и това я превръща в действителна реалност. Все едно някой беше поставил изкривено огледало пред входа на Морската градина. По телевизора гледаш разярена тълпа, която е против всички партии. На площада обаче виждаш друго, но само ако си поне малко наясно с варненските потайности. Виждаш наркодилъри, които са довели групите си от пласоьори. Те играят ролта на клакьори. Това е разярената тълпа, която се вижда пред тв екраните. Нормалните хора са в задните редици. Не викат, не скандират. Искат да чуят нещо умно и позитивно. Но такова няма.

Отпред виждаш бивши футболисти - доказани крадци. И лъжци. Как да наречеш по друг начин Иван Петров, който в началото на протестите уж беше лидер на недоволните варненци и дереше гърло - „Партиите вън от протеста“. До преди две седмици обаче събираше подписки за изборна регистрация на някаква си партия. Кълнеше се, че това е партията на народа, на гражданите. Пред микрофоните на ТВ7 пък каза, че не искал никакви партии и всички трябвало да бъдат наказани на изборите. Явно не е събрал подписите и не е станал кандидат за депутат.

Въобще, всякакви съмнителни и неуспели типове бяха наобиколили сцената на импровизираното тв студио. Бареков им подаваше реплики, те му връщаха топката, той я засилваше срещу едни политици или удобно я подаваше на други, като Марешки. Почти идилия... Само, че Марешки се оказа най-освирквания. Явно аптечният бос не си беше направил добре сметката. Удобна телевизия с удобен водещ и удобни клакьори на микрофоните за въпроси, не се оказаха достатъчни за да блесне и изпъкне в дебата. След това полетяха яйцата. Така зрителите ще запомнят най-вече това. А не, че Марешки на моменти не можеше да вземе думата, заради освиркванията по негов адрес. Все пак и другите партии бяха осигурили клакьори за кандидатите си.