Красимир Червилов, управител на Опера Стара Загора

Фейсбук

Здравейте, приятели!
Ето и моят прочит на изминалите президентските избори 2026.

С убедителен резултат на балотажа победиха Йотова и Вълчев, пред Гюров и Кандев. Вместо обаче да анализираме трезво какво се случи, през следващите две седмици най-вероятно отново ще чуваме едно и също: всеки, гласувал за Йотова, е „комунист“, „путинофил“ или „русофил“.

Това е удобно, но е лъжа. И е обидно за милиони българи.

Изборът на определена кандидатура не е доказателство за идеологическа принадлежност. Сред подкрепилите Йотова има хора от всякакъв възраст, професия и убеждения — включително десни избиратели и просто разочаровани граждани. Когато обявиш всеки несъгласен за „агент на Москва“, не печелиш дебата, а го затваряш. Именно тук градските либерали губят: вместо визия, предлагат етикет.

Трябва да се каже и най-неприятното: голяма част от този език на етикети идва от прослойка, която вече откровено се държи като секта от жълтите павета. Хора, убедени, че България започва и свършва с тях - с тяхното столично кафе, протести, медии, опорки и герои. Според тях, ако не си част от „тяхната“ протестираща вълна, си „бот“, „гладен урнар“ или „трол на Догана“ - всичко, което чухме по време на кампанията.

Проблемът е, че тази секта живее в балон с население около 500 хиляди души, но се представя за цяла България. Когато страната ѝ отговори с вота от неделя, тя не се пита дали нещо в нейната „уникална“ визия не е сбъркано. Вместо това обявява целия народ за „купен“, „несвободен“ и „зомбиран“.

Абсурдът е очевиден: народът гласува погрешно, значи народът е дефектен. За тях демокрацията е прекрасна - но само когато печелят.

Между тяхната София и останалата България стои цяла страна: градове, села и хора, които работят, плащат сметки, отглеждат деца и имат собствено мнение. Понеже не се вписват в протоколите на сектата, те са записани като „тъмна материя“ - русофили и комунисти. Но точно тези хора са мнозинството, което има права, достойнство и разум - независимо дали това се харесва на жълтите павета.

Голямата истина, която никой не иска да изрече гласно, е, че България няма истински десен, консервативен проект. Липсва ни партия, която да пази семейството, традицията, суверенитета и националните ни интереси като нормални и ценни — а не като „популизъм“ или „тъмно европейчество“. Всичко е изместено в центъра и наляво.

Дясното пространство е или заето от хора, които се срамуват да се наричат десни, или е превърнато в радикален театър, отблъскващ нормалния консервативен избирател. Затова десният вот у нас постоянно се разпилява, прибягва до „по-малкото зло“ или остава вкъщи. Това е структурен проблем, не случайност.

Другият урок от изборите е за Европа. Континент, който не може да си осигури енергийна независимост, да пази собствените си граници и да говори с един глас в голямата геополитика, не може да бъде основен играч - колкото и декларации да излизат от Брюксел.

В свят на силови центрове - САЩ, Китай, Русия и Турция - България трябва да разчита на собствената си дипломация, на трезвите си национални интереси и на президент, който умее да разговаря с всички, без да продава своите.

Страната ни се нуждае от президент, който защитава българските национални интереси прагматично, без идеологически пристрастия и без да я превръща в карта на чужди геополитически игри.

Либералният елит в Европа и у нас носи отговорност за сегашното състояние: демографско свиване, скъпи енергийни сметки, двойни стандарти и арогантно пренебрежение към консервативно мислещите хора. Те не искат нищо повече от нормалност — семейство, традиция, справедливост и държава, която работи. Когато етикетираш половината континент като „фашисти“ и „путинофили“, само защото не споделя радикалната ти програма, не печелиш — управляваш срещу собствените си хора. Консервативно мислещите българи не приемаме това и няма да го приемем.

Тези избори не бяха „връщане на комунизма“, нито сблъсък между „ляво“ и „дясно“. Тези етикети отдавна са обезсмислени у нас, защото всички партии са се струпали в един претъпкан „център“, в който не се разбира кой какво представлява. Изборите бяха вот на недоволство срещу елит, който не слуша, и срещу секта, която бърка собствения си балон с държавата.

Истинското разделение вече не е между ляво и дясно, а между консерватизъм и либерализъм. От една страна са хората, за които семейството, традицията, суверенитетът и националните интереси са нормални и свещени. От другата - либералният елит, за когото всичко това е „тъмно минало“, „популизъм“ или „путинофилство“.

Време е българският политически дебат да се води по тази ос, защото тя показва истинските позиции. Политическият елит у нас е в криза, а народът заслужава реален избор, но не към импотентните партии, струпани в център лявото.