Попадна ми едно видео – компилация от кадри на церемония по кръщаване (приемане на свето Кръщение) от различни видове домашни любимци. Имаше английски булдог, имаше лама (която изглеждаше твърде притеснена, горката), имаше костенурка – доведоха я на специална масичка с колела, защото вероятно ако беше дошла на собствен ход, щеше да се изгуби много време, имаше ужасно много дребни кученца, някои от които с резедави и розови папийонки, доведоха и едногърба камила (егати домашния любимец!), също и коза, котка, кон – арденски или шаирски тежковоз, от ония, артилерийските, с косматите копита, три дакела – два черни и един кафяв – в бебешка количка и един отделно с вратовръзка, папагал ара на пръчка и тъй нататък. Кръщението беше масово и се извършваше в католически храм под звуците на съответното песнопение.

В Америка е отдавна популярно благославянето на животни и то не на селскостопанска стока, а на домашни любимци при специална церемония в деня на св. Франциск от Асизи, но един екологичен сайт ни съобщава, че набира сила и кръщението. „Но някои родители (NB! – б.м.) на домашни любимци – пише екологичният сайт – търсят нещо повече от групова благословия и организират свои собствени церемонии за кръщене/конфирмация на домашни любимци“. Така например някоя си Тринет Фейнт от Манхатън, Ню Йорк, „кучешка майка“ (NB!) на един от любимците на месеца на въпросния сайт, кръстила своето куче Ейвъри в специална рокля за конфирмация и с участието на кръстници.

Мнозина все още продължават да наричат това „християнство“ и като им кажеш, че не е, се сърдят, защото не разбират какво нередно има в това да спасят душите на любимите същества. Християнинът е човек, който изповядва вярата си или в чистата формула на Никео-Константинополския символ, или в нейния осакатен вид с filioque-то и за всичко се опира на Писанието, Преданието и постановленията на вселенските събори. Затова казваме, че християнството е догматично, защото не допуска никакви интерпретации. Всеки християнин може да ви обясни защо не могат да се кръщават животни при цялата ни любов към тях (те, ако можеха, моите немски овчарки щяха не само да са кръстени, ами и да са иподякони). Не може преди всичко по две основни причини.

Първо, душата на животните не е безсмъртна като човешката, защото не е вдъхната директно и лично от Бог, а от земята за четирикраките и от водата за рибите и птиците (Бит. 1:20,24). Човекът е единствената твар, която е получила повелята да стане бог (св. Василий Велики), като освен образ Божий, стане и подобие. Това се постига чрез богоуподобяване (θέωσις), за което пък е нужно преминаване през тайнството свето Кръщение, когато човекът умира и се ражда отново от вода и дух (Шмеман) за живот вечен. Който не е призован да се богоуподоби не подлежи на кръщение, какъвто е случаят с животните.

Второ, кръщението е преди всичко очистване от първородния грях, станало възможно след Възкресението на Христос. Животните първороден грях нямат, а нямат такъв, защото нямат свободна воля. Свободна воля има само човекът и то именно за да съгреши по свой избор и после чрез страдания да изкупи греха си и да се богоуподоби. Това е замисълът на творението. Когато то се изпълни „ще видим нова земя и ново небе“ (Откр. 21:1) и творението ще бъде завършено. Животните, колкото и да са ни мили, нямат място в този процес и ако някой ги вкара в него, той богохулства.

Тези неща ги знае всяко дете, учило вероучение. Не е странно, че има хора, които кръщават любимците си, защото те не знаят. Странно е, че има „църкви“, които извършват ритуала. Не може да се каже, че те не знаят, и затова се налага логичният извод, че го правят нарочно. Защо? Със сигурност отговорът на този въпрос е дълъг и ужасяващ. Няма да се занимаваме с него. Сигурен съм, че всеки истински вярващ може да го намери за себе си и да удвои усърдието си в тези трудни времена. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg 

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.