Американският президент е сянка на предишното си аз. Едва ли Еманюел Макрон и Олаф Шолц са в по-добра позиция

Допреди седмица трябваше да предполагаме, че двамата американски кандидати за президентския пост са еднакво неподходящи за Белия дом. Днес вече знаем по-добре. Претендентът Доналд Тръмп е егоистичен и непредсказуем. Джо Байдън пък е сенилен.

На низходящата скалата на непригодност за най-могъщия пост в света, слабостта на възрастта натежава повече. Тръмп е шантав, но с акъла си в рамките на своите възможности.

При Байдън обаче сериозно възниква въпросът дали не е марионетка на обкръжението си. Все пак не се избира камарила, а един човек, който обединява цялата власт на поста в едно лице.

Символично това е концентрирано във властта за разпореждане с ядрените оръжия. Президентът е отговорен за вземането на решения за тяхното използване. Тази отговорност със сигурност надхвърля физическите, а може би и психическите сили на Байдън.

В демокрациите краката на лъжата са къси

Най-близкото му обкръжение направи всичко възможно, за да прикрие слабостта на президента. Демократите изразходваха значителна енергия, за да заблудят избирателите. Всички въпроси за здравословното му състояние бяха отхвърляни като злонамерени маневри на републиканците и техните клакьори.

Видеоклиповете, в които президентът изглеждаше дезориентиран, бяха определени от Белия дом като манипулация. Няма по-добър начин да излъжеш от това да използваш зрънце истина. Някои видеоклипове наистина бяха злонамерено монтирани. Но не всички. Те не бяха манипулация, а показваха една нежелана реалност по нескопосан начин.

Не липсваха знаци: роботизираната походка, блуждаещият поглед, изреченията, които се губеха в празното. В това отношение обективната ситуация не се е променила в резултат на телевизионния дебат. Но както обикновено, когато някой за първи път извика: "Кралят е гол!". Тогава се скъсва язовирната стена. Подигравките и, което е още по-лошо, съжалението се изсипват в огромно количество върху опозорения монарх.

Кой всъщност управлява в Белия дом? Въпросът, който доскоро беше отхвърлян като теория на конспирацията, сега е повече от оправдан. Това демонстрира модел, който се разпространява във всички западни демокрации. Веднага щом утвърдените сили се окажат под натиск, те се опитват да дискредитират критиците си с убийствения аргумент на теорията на конспирацията.

В разгара на COVID-19 размислите за ефективността на ваксините и техните странични ефекти се смятаха за ненаучна глупост. Днес искането за преоценка е мейнстрийм.

Всеки, който събираше доказателства, че коронавирусът произхожда от изследователска лаборатория в Ухан, беше очернян. След края на пандемията СЗО трезво заяви, че лабораторната теория е една от правдоподобните теории за произхода на епидемията.

Сега Белият дом преживява своя Ухан-момент. С оглед на странностите на Тръмп се смяташе, че американската демокрация не може да падне по-ниско. Това се оказва грешка и причинява щети извън САЩ. Байдън - или който и да е, който дърпа конците в Белия дом - подкопава доверието във вашингтонската политика.

За Путиновците по света това е истински празник в съревнованието между системите. Досега непрозрачният подбор на лидери и геронтокрацията се смятаха за отличителни черти на Съветския съюз и други диктатури. Авторитарните управници обичат да представят западните демокрации и техните представители като декадентски и слаби при вземането на решения. Вместо това те култивират култа към силния лидер. Подобна пропаганда сега разполага с най-добрия илюстративен материал.

Републиканците са обвинявани, че са се оставили на милостта на Тръмп. Ето защо в Европа те се възприемат като "лошите", а демократите - като "добрите". Сега се оказва, че демократите също са се превърнали в заложници. Тяхната съпротива срещу безграничната амбиция на един човек не е по-голяма. Те не са по-добри от републиканците.

Ако сте на правилната страна на историята, съмишлениците политици и медиите ще оставят да минат незабелязано някои лоши постъпки и неистини, които иначе биха подложили на фактчек. В името на "моралната истина" можете да лъжете.

Когато тревожните кадри на срещата на върха на Г-7 в Италия излязоха извън контрол, германският канцлер Олаф Шолц защити президента на САЩ като човек, "който много добре знае какво прави". Както вече целият свят знае, това беше либерална интерпретация на действителността.

Лъжата в служба на добра кауза се смята за удобен начин да се спрат десни политици като Тръмп и партии като Алтернатива за Германия. "Борбата срещу десницата" очевидно оправдава много неща. По този начин тя подпомага и подстрекава самите сили, които се стреми да предотврати.

Защото на лъжите краката са къси - погледнете Байдън. Избирателите си съставят собствена преценка и се чувстват покровителствани или умишлено измамени. Тогава те гласуват още повече в протестно. Психологията си има собствена дума за това: "реакция". Всеки, който се чувства притиснат от забрани или морални императиви, се опитва да компенсира субективната загуба на свобода с контрареакция.

Какво прави реакцията в политиката, може да се види от успеха на "Националното обединение" (Rassemblement national) на първия тур на парламентарните избори във Франция или от резултата на "Алтернатива за Германия" на европейските избори. Дори Тръмп сега изглежда почти непобедим. Демократите получават заслужена награда за поведението си. Добрата цел никога не оправдава всички средства.

Светът е в хаос, но Западът не е съвсем способен да действа

Америка, Франция и Германия: трите сили на "свободния свят", както се наричаше по време на Студената война, страдат от криза на лидерството. С оглед на войната в Украйна и Близкия изток, който е излязъл от релси, водещите сили би трябвало да са напълно способни да действат.

Навсякъде това се дължи и на факта, че установените власти не са в състояние да решат проблемите в своите общества. Вместо това те се опитват да държат най-гласовитите критици на ситуацията извън властта на почти всяка цена. Ако все пак успеят да встъпят в длъжност и дори се радват на първоначални успехи като аржентинския президент Хавиер Милей в борбата с инфлацията, презрението не познава граници.

По време на посещението му в Германия държавната радио- и телевизионна компания А Ер Де описа Милей като крайно десен авторитарен берсерк. Докато Шолц се застъпваше за Байдън, той съветваше на Милей да обърне внимание на вътрешната сплотеност на Аржентина. Това беше чисто снизхождение. Тази едностранчивост, която съвсем естествено демонстрира двойни стандарти, вреди на доверието. Ценностите и стандартите, с които хората с право толкова се гордеят, се оказват податливи.

След първия тур на гласуването Еманюел Макрон призова демократичните сили да се обединят, за да не допуснат десен националистически премиер. Президентът си поигра на лотария с "Непокорена Франция", лява националистическа партия, която се бори с всички икономически реформи на президента. Останалата част от доверието към Макрон също вече я няма. Може би за неговите поддръжници би било по-разумно да запазят собствената си почтеност, за да атакуват с нова сила на президентските избори през 2027 г.

Най-важното е да е срещу Льо Пен, най-важното е да е срещу Тръмп: тази логика води до преувеличено стереотипно мислене и загуба на усет за реалността. Очевидно беше погрешно да се поставят всички яйца в една кошница и сляпо да се вярва, че Байдън е единственият човек, който може да победи Тръмп.

Сега дяволът е изправен пред втори мандат на поста. Дори демократите да сменят кандидата, шансовете им да спечелят са нищожни. Ако една предизборна кампания е толкова несъстоятелна, тя едва ли може да бъде поправена набързо.

Не е достатъчно да бъдеш срещу нещо, дори срещу Тръмп, който също подкопава демокрацията с приказките си за откраднатите избори. Трябва да сте за нещо. Управляващите партии трябва да покажат какво са постигнали и да намерят мнозинство, което да подкрепи продължаването на курса им.

Те трябва да оставят на националистите вдясно и вляво да бъдат против. Това е предимството на демокрацията: докато протестните партии са само деструктивни, те бързо се излагат. В отворените общества краката на лъжите са къси.