Кризата на доверие в политическия елит и разочароващите за парламентарно представените партии резултати от последните избори подновиха интереса към промяна на избирателната система.
Сегашните правила са договорени в края на мандата на Великото народно събрание през август-септември 1991 г. Те са последният компромис на стария елит (БСП) и всички останали парламентарни групи (ДПС, БЗНС и всички разновидности на тогавашното СДС - “либерали”, “центристи”, “движение”).
През 1991 г. парламентарната група на БСП определяше границите на компромиса и отстъпи едва когато всички останали заплашиха да бойкотират предстоящите избори. В последна сметка страните се споразумяха за

Три основни принципа:

1. Гласовете да се преброяват в национален избирателен район.
2. Резултатите да са пропорционални на получените в цялата страна гласове.
3. В разпределението на мандатите да участвуват партиите, получили повече от 4% от гласовете.
От тези три правила единствено оспорвана е била 4-процентовата бариера, като този спор всъщност касае въпроса колко малки партии да има в парламента и какъв да бъде характерът на мнозинството - коалиционен или еднопартиен.
И трите принципа имат за цел да предпазват максимално от изборна измама и са пряк резултат от горчивия опит на опозицията от изборите през 1990 г. Тези три правила и развитата по-късно технология за отчитане на гласуването и оповестяване на резултатите са много добро и цивилизовано постижение на демокрацията. Във всички кампании след 1991 г. не е имало нито един съдебен или медиен спор относно достоверността на оповестените изборни резултати или относно надеждността на изборните процедури.
Освен честността на изборите през 1991 г. представата за демократично управление се свързваше с наличието на устойчиво еднопартийно мнозинство в парламента, излъчващо устойчиво правителство. Въпросът за устойчивостта на мнозинствата в парламента обаче не може да се редуцира единствено до въпроса за изборната бариера и броя на малките партии. Дори и да има еднопартийно мнозинство, то трябва да е съставено от лоялни депутати. Твърдите партийни листи бяха четвъртият принцип на българската избирателна система, чрез който трябваше да се гарантира партийният контрол върху подбора на лоялни депутати. Мнозинствата, излъчили правителствата на Виденов и Костов, са скроени по мярката “дори и да се разпадне парламентът, парламентарната група на мнозинството оцелява”. Мрачните изборни резултати за БСП през 1997 и 2001, а за ОДС от юни 2001 г. правят разбираемо желанието на НДСВ да се предпази от подобен наказателен вот. Всичко това е добра предпоставка за пренаписване на изборните правила.
В текущия дебат надделява мнението да се приеме

Смесена избирателна система

по-точно немската. Нейното огромно предимство е съчетаването на мажоритарно гласуване за половината от мандатите и използване на останалата половина за постигане на пропорционалност на резултата. В края на процедурата мандатите се разпределят, както и досега - пропорционално на получените гласове. От гледна точка на статуквото се прави и важното предложение 4-процентовата бариера да бъде дефинирана по-гъвкаво, т.е. да може да бъде заменяна с директно спечелени 2 или 3 мандата. При подобна система в парламента е възможно да има и партии с 6-10 депутата, подкрепени от около 2% от гласоподавателите, при условие че са в състояние да спечелят определения в закона брой директни мандати.
Другото публично обсъждано предложение е общинските съветници да се избират по преференциална система. В този случай ще се гласува отново за партии, но гласоподавателят ще има право да посочи поименно кандидатите, за които гласува. Разпределението на мандатите в крайна сметка ще бъде пропорционално.
И двете предложения радикално скъсват с практиката на твърдите листи и вероятно ще променят съществено характера на предизборните кампании и структурата на бъдещите парламенти. По-вероятно е да има шест или седем парламентарни партии и ще е по-трудно една партия да има група от 120 или повече депутати. При това устойчивостта на мнозинството няма да е функция от лоялността към този, който е редил партийните листи, защото депутатите, които са избрани мажоритарно, ще имат “ново” самочувствие.
По-малкият брой гласове, с които ще се избират кандидатите в едномандатните райони, ще направят предизборната кампания по-ожесточена и поради природата на мажоритарния избор - съвсем личностна. Средният размер на избирателните райони предполага спечелване на директен мандат с теоретични 12 000 гласа, но мандат може да бъде спечелен и с много по-малко гласове. И което е по-важно - дори с разлика от един глас в подреждането на първия и втория, съответно за спечелилия и загубилия кандидат. В сложните сценарии, когато точно такива кандидати ще класират цяла парламентарна партия, това ще инициира съдебни саги в стил “американски президентски избори”. Тогава структурата и съставът на бъдещите парламенти ще зависят както от гласуването, така и от решенията на магистратите.
Едномандатният избирателен район освен това е по-удобен състезателен формат за независимите кандидати. Ако бъде приета германската избирателна система, е много по-вероятно да видим първите избрани независими депутати.
Засега водеща в публичната дискусия за новите правила е по-скоро опозицията в двата ? варианта - парламентарна и вътрешнопартийна. Знаково мълчание по въпроса запазват стожерите на мнозинството - групата на юристите от НДСВ и ДПС. Въздържаността на ДПС е свързана с опасения от две възможни следствия. Първото и почти неизбежно е, че при пъстротата на бъдещите парламентарни мнозинства партията ще загуби особената си роля на балансьор. Второто следствие има спекулативна природа - възможно е новият тип предизборни кампании да предизвикат разцепление в организацията. Два директни мандата би могъл да спечели и един прероден вариант на НДПС. Освен това по-малко основания ще има и основният психологически инструмент, използван от партийните активисти на ДПС за мобилизация на българските турци - “гласувайте за нас, за да бъдем представени”.

Страховете на НДСВ

от иницииране на промени в избирателния закон имат по-тривиална причина. Колкото повече се говори за избирателния закон, толкова по-вероятно е да нарастват психологическите нагласи за предсрочни парламентарни избори.
Както и през 1991 г., водещи при приемането на нов избирателен закон ще бъдат страховете, което прави въвеждането на нова избирателна система болезнено. И БСП, и СДС са готови да се подложат на терапия и да се примират с предписанията и препоръките на експертите. Останалите очевидно смятат, че са в цветущо здраве, което прави прави по-вероятно засега обсъждането на промени в Закона за местните избори.
Ако все пак през септември започне дебат за парламентарните избори, това ще бъде знак за разпадане на управляващото мнозинство.

Димитър Димитров
в-к "Капитал", брой 28, юли 2002г.