Защо Църквата толкова протестира напоследък? Какво й пречи да върши богоугодните си дела? От една страна са гейовете, лесбийките, транссексуалните; от друга – липсата на задължително вероучение; от трета – неоиндуистките култове, и т.н. Все нещо спъва черноризците, все някой им е виновен за нещо.

Едно от познатите клишета гласи, че българите са неверници, че са завършени нихилисти и трябва да бъдат превъзпитани; да им се смени чипа може би, както се изказа един цар неотдавна. Другото, светското клише на социологическите агенции беше, че сме песимисти и черногледци, тъжни и меланхолични по натура.

Народопсихологията разбира се не върши много работа, ако се опитваме да разберем причините за атакуващата активност на БПЦ. Ето например вчерашната акция на варненската митрополия – мирен протест срещу Yoga Jam. Пред информационна агенция отец Дончо нарочно казва: Протестът ни е мирен.

Сякаш е можело и да не е. Че не беше на миряните все пак видяхме. Попове и политически атакисти – почти в равни части; други комай нямаше, ако изключим медиите и родните трибагреници. Аргументите обаче направо ме сразиха. Според отец Шаган не е доказано научно, че дихателните упражнения на индийския гуру били полезни.

Индийски гуру в ДКС нямаше, да не си помислите нещо. Но че не било доказано научно наистина ме засрами. Че откога Църквата се ползва от научните открития като аргументи за правотата си? Изглежда съм пропуснал доказателствата на антрополозите, че Адам е сътворен от глина; или тези на социолозите – че всинца сме единосъщи в Христа.

Впрочем научната червена нишка издърпа самият митрополит д-р Кирил в нарочна декларация: “Не е известно кой познава научно в дълбочина техниките и практиките на тази фондация, и гарантира, че те нямат вредно влияние върху психиката на човека, и кой носи отговорност за последствията от медитационните техники на Шри Шри Рави Шанкар.”

Все за техники иде реч, но Негово високопреосвещенство не е доктор от Политехниката в Атина (от гръцката столица, казват, бил изгонен заради шпионаж), а от Московската духовна академия, където темата на дисертацията му е за участието на руската църква в освободителното движение на българите...

В цитата владиката споменава и за отговорността на следовниците на индийския гуру, или всъщност за отговорността на самия “гуру” (кавичките слагат дописниците на митрополията), но преди това той се е усъмнил в научността на техниката, в самото “правене” на медитацията, която сама по себе си била чужда на християнството, ако не броим исихастите.

Аз лично не присъствах на тези демонстрации, но тук големият въпрос е в свободата на избора. Което изглежда пречи на Църквата е, че този банализъм в една светска република вече може да се легитимира дори само с имейл и кредитна карта. Традицията и безплатното образование може и да са гарантирани в конституцията, но не и банковата сметка.

Васил Тоновски