Европейският съюз се е разделил на поне три лагера относно това кой трябва да представлява блока в преговорите за Украйна, съобщава Politico.

"ЕС е единен относно необходимостта да има място на масата за преговори като основен съюзник на Киев, но не и относно това кого трябва да изпрати там", се казва в изданието.

Както отбелязва медията, някои държави подкрепят председателя на Европейския съвет Антониу Коща, чиято позиция го прави естествен кандидат. Друга група държави, като Франция и Германия, не желаят да отстъпят на Брюксел местата си на масата за преговори.

Междувременно, поддръжниците на ръководителя на европейската дипломация Кая Калас са в най-малкия лагер. Според дипломати, цитирани от Politico, нейната твърда позиция по отношение на Русия може да се превърне в пречка за преговорния процес.

Пратениците на американския президент Стив Уиткоф и Джаред Кушнер пристигнаха в Москва в четвъртък сутринта, след като участваха в тристранни преговори между Русия, САЩ и Украйна в Абу Даби. Те се срещнаха с президента Владимир Путин в Кремъл, преди да отпътуват за Дъблин за среща с украинския лидер Володимир Зеленски.

След срещите в Москва, помощникът на президента Юрий Ушаков заяви, че европейските страни се опитват да се включат в преговорния процес, но трябва да решат дали искат война или мир. Той отбеляза също, че досега всички техни практически действия показват желание за продължаване на конфликта.

Путин посочи бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за свой предпочитан преговарящ. Същевременно той подчерта, че европейците трябва да изберат лидер, на когото имат доверие и който не е правил остри изявления срещу Москва, припомня РИА Новости.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и руското ръководство първоначално заявиха, че „не Европа решава“ формата, но впоследствие Владимир Путин изрази принципна готовност за диалог с европейските държави, стига Вашингтон да изясни дали съюзниците му наистина търсят мир. По отношение на Украйна, Путин обяви, че би преговарял със Зеленски само ако той премине през нови избори, за да бъде легитимен, а в момента признава единствено Върховната рада.

Американските посредници настояват за разширяване на формата, тъй като преговорите трябва да обхванат не само териториалните спорове на Киев, но и по-широката архитектура на сигурността в Европа.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен категорично настоява ЕС да участва, за да защити собствените си стратегически интереси, но постави като приоритет постигането на реално прекратяване на огъня преди по-дълбоки дискусии.

Сред анализите на международни експерти и дипломати в Европа се открояват няколко ключови фигури, всяка от които има специфични предимства и ограничения.

МАКРОН

Макрон е европейският лидер с най-интензивен опит в директните, многочасови разговори с Владимир Путин – както преди, така и в първите месеци след руската инвазия през 2022 г. Франция притежава най-мощната армия в ЕС и е ядрена сила, което дава на нейния представител тежест, която Москва признава. Макрон познава лично психологията и преговорния стил на Путин и разполага с капацитета на френската дипломатическа машина. Ранните му опити за дипломация и изказванията му, че „Русия не трябва да бъде унижавана“, създадоха обаче недоверие към него в Източна Европа и Украйна.

КОЩА

Бившият премиер на Португалия е дългогодишен и опитен политик, известен със своите умения да намира компромиси и да изгражда коалиции в сложни ситуации. Той представлява официално всички 27 държави членки. Неговият умерен и прагматичен стил е ценен за водене на преговори, които изискват балансиране на коренно различни интереси (например между позициите на Полша и Унгария).Липсва му обаче опитът на Макрон в директния сблъсък на „четири очи“ с Путин, а руската дипломация традиционно предпочита да преговаря с лидери на силни държави, а не с представители на брюкселската бюрокрация.

КАЛАС

Като бивш премиер на Естония, Калас притежава дълбоко, историческо и експертно разбиране за руската външна политика, хибридните заплахи и начина, по който Кремъл използва преговорите за печелене на време.
Тя е сочена за лидера с най-ясна стратегическа визия относно капаните на Москва и има пълното доверие на Киев и източния фланг на НАТО. Нейната безкомпромисна позиция я прави силен защитник на европейската сигурност. Москва я възприема като твърде радикална и „ястреб“, което би затруднило намирането на дипломатически канали, ако целта е бързо тактическо споразумение.

ШРьОДЕР

Путин изрази изрично предпочитание към бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за координатор на мирните преговори, защото той отговаря на ключови стратегически и психологически интереси на Кремъл. Самият Путин аргументира избора си с думите: „От всички европейски политици бих предпочел разговори с Шрьодер... Той е човек, на когото може да се има доверие".

Западни лидери и дипломати, сред които и върховният представител на ЕС Кая Калас, веднага разкритикуваха предложението с аргумента, че Шрьодер на практика би представлявал руските интереси, вместо европейските. Калас коментира: „Ясно е защо Путин го иска - така той на практика ще седи и от двете страни на масата за преговори“, пише The Gardian. След като напусна канцлерския пост в Германия, Шрьодер прекара години наред на високоплатени постове в руски държавни енергийни гиганти като „Роснефт“ и консорциума за газопровода „Северен поток“. Той остана близък личен приятел на Путин и отказа категорично да се разграничи от него дори след пълномащабната инвазия в Украйна, което доведе до изолирането му от собствената му партия (ГСДП) и отнемането на държавните му привилегии в Берлин, отбелязва Дойче веле.

ДИПЛОМАТИЧЕСКО "ТРОЛЕНЕ"

Множество политически анализатори разчитат хода на Путин като класическо политическо „тролене“, целящо да наложи собствени правила и да предизвика разкол в Европа.Предложението на Путин веднага постигна целта си да посее смут в управляващата коалиция в Берлин. Докато консерваторите (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц категорично отхвърлиха идеята, крила в лявоцентристката ГСДП (където започна кариерата на Шрьодер) призоваха предложението да се разгледа сериозно в името на мира. Русия изпраща сигнал: „Ако искате да преговаряте с мен, ще преговаряте чрез човека, когото аз посоча. Ако ли не - преговори няма да има“.

Путин е известен с това, че в международните отношения цени личната лоялност и неформалните връзки много повече от официалните институционални канали. Шрьодер е един от малкото останали западни политици, които имат директен, личен достъп до Путин и с когото руският лидер може да разговаря „на четири очи“ (както се случи при внезапното посещение на бившия канцлер в Кремъл). За Кремъл Шрьодер е предвидим партньор, който споделя виждането, че европейската архитектура за сигурност е невъзможна без съобразяване с исканията на Москва.


Както Берлин, така и Брюксел незабавно отхвърлиха възможността Герхард Шрьодер да представлява ЕС. За Запада неговото участие би било знак за капитулация пред условията на Кремъл още преди преговорите да са започнали.

ЕС ИЗПРАВЕН ПРЕД НАЙ-СЛОЖНАТА СИ ДИЛЕМА

Пред Европейския съюз стои една от най-сложните геополитически дилеми в съвременната му история.

Путин не само може да откаже да преговаря с Европа, ако не му бъде предложен приемлив за него последник, но и вече използва заплахата от отказ от преговори с Европа, за да диктува своите условия. От гледна точка на Кремъл, участието на Европейския съюз в мирния процес не е задължително, а е по-скоро отстъпка, която Москва би направила само при определени обстоятелства.

Руската дипломация традиционно изповядва виждането, че Европейският съюз няма реална геополитическа тежест и е изцяло зависим от решенията на Вашингтон. Путин вече заяви ясно, че „не Европа решава“ във какъв формат ще се водят преговорите. За Кремъл истинският партньор за договаряне е САЩ (особено след завръщането на Доналд Тръмп и совалките на Джаред Къшнър). Ако Брюксел предложи посредник, който заема твърда антируска позиция (като Кая Калас), Путин може просто да игнорира европейските представители и да продължи директния диалог с Белия дом.

Поставянето на условия за това кой да седи на масата за преговори е класическа тактика на Кремъл за печелене на време и разединение на противника.

Ако ЕС номинира преговарящ, когото Москва обяви за „неприемлив“ (например представител на Полша, Балтийските републики или институциите в Брюксел), Русия ще обвини Запада, че „саботира мира“ и няма искрено желание за диалог.

Подобен отказ веднага ще разпали вътрешни спорове в Европа. Държави като Унгария и Словакия вероятно ще призоват за смяна на преговарящия с по-умерен, докато Полша и Балтийските страни ще настояват за твърдост, което ще парализира общата европейска позиция.

Путин има луксозната възможност да отказва дипломатически формати, докато ситуацията на фронта в Украйна го устройва. Ако преговорите се забавят поради дипломатически спорове за посредниците, руската армия ще продължи да натиска на терен, за да постави Запада пред свършен факт. За Кремъл преговорите са продължение на войната с други средства – те се започват само когато условията гарантират постигането на руските стратегически цели.

За да се избегне блокажът от фигури като Кая Калас (която Русия отхвърля) или Шрьодер (когото ЕС отхвърля), най-полезно за ЕС е да предложи колективен преговорен екип. Той може да включва Антониу Коща (като балансиран представител на Брюксел) заедно с лидерите на Франция и Германия. Това дава на Русия усещането, че преговаря със „силните на деня“, но същевременно запазва институционалния контрол на ЕС.