Костов, Доган, Симеон, Борисов: краят на лидерските партии е един и същ
Избрано 29.11.2007 15:21
Симеон Сакскобургготски може и да е хитър като лисица, но влезе във вълчи капан.
„Дончев, предлагам ви за изключване, не защото свършихте мръсната работа на царя, а защото не свършихте нито една работа бяло и чисто!” Царска реплика, нали?
Владо Дончев, доскорошната овчарка на Симеон , няма защо да се обижда. Един цар никога не нарича хората си господа. Та те са поданици, а не господинчовци! Нито един Кобург не е изрекъл уважителното „господин” пред нито едно българско фамилно име. На кого да се сърдиш, Дончев? Г-н Дончев?
Капанът за Симеон обаче не са нито депутатите, обидно наричани „панайотки”, нито солидни юристи от типа Николай Свинаров, Борислав Ралчев, нито специалистът по инвитро осеменяване доц. Атанас Щерев. „Какво тук значи някаква си личност!” Прочее, авторът на този стих-фраза е разстреляният от бащата на Симеон – Борис III, Никола Вапцаров. Вижте каква ирония: цар Борис е семеен приятел с бащата на поета – Йонко Вапцаров, ходи на лов с него из Банско, отсяда в дома му и ... разстрелва сина му! Така е Дончев, няма на кого да се сърдиш, че си вършил работа на царя. А че е била мръсна, както казваш в едно интервю, не се съмнявам.
Във вторник вечер наследникът на българската корона вади едно листче от джоба си и прочита четири имена – за изключване от партията. Остава им 24 часа за размисъл. Ако се отрекат от Пламен Панайотов, ще ги помилва, ако не – разстрел.
Но да продължим Вапцаров! Това са все „неизвестни хора от фабрики и канцеларии”, преди самият Кобург да влезе на бял кон в българската политика през 2001. Тия хора се хванаха за царската каляска и така бяха запратени на жълтите павета: по парламентарни банки и министерски кресла. На кого да се сърдят? Без Симеон бяха неизвестни. Със Симеон стават „печално известни”.
И ето го вълчият капан за самия Симеон.
НДСВ като типична лидерска партия повтаря абсолютно точно ходовете за консолидация и последвалия разпад на СДС по времето на Иван Костов (тъкмо Костов превърна Съюза в партия, както Симеон – движението в партийна структура. Ако продължим аналогията, несъмнено ще видим кой е следващият – ГЕРБ и Бойко Борисов: същото движение, прерастнало в партия, същият лидерски тип структура). Ако ДПС, също типично лидерска структура, не разчиташе на един крайно дисциплиниран апарат, там разпадът отдавна да е настъпил. Доган се разправи с бившия си министър Мехмед Дикме по идентичен „царски” начин. Но колко преди Дикме си тръгнаха употребени – с депесарски шут!
Преди да станат десни, леви, либерални, лидерските партии са първо и главно лидерски. Ето защо „ловът на вещици”, който юристът Борислав Ралчев обяви, че се извършва в НДСВ, е любима хватка на апарата. Нищо ново. Дали начело на този апарат ще е Пламен Панайотов или Милен Велчев, няма абсолютно никакво значение.
Сега Ваня Цветкова, коя беше тази?, разправя, че от НДСВ си тръгват либералите, а остават зависимите хора. Пълна глупост, драга! Всички в НДСВ са зависими, не защото са слаби характери или безлични хора, а защото лидерският тип партия изисква зависимост, налага я, когато започне да се изплъзва. Така постъпи Костов и продължава да го прави – вече в ДСБ. Така действа Доган, така ще оперира и Борисов. Това е вън от съмнение, както е вън от съмнение, че без техните личности, нито един от депутатите им няма шанс да влезе в парламент, камо ли да стигне до министерско или зам.-министерско кресло.
Тъй че тръгващите си от НДСВ, ДПС, ДСБ, ГЕРБ (в бъдеще) е глупаво да се сърдят, цупят и ежат. Защото разочарованието от лидерските партии идва толкова бързо, колкото и еуфорията, с която влизат в политиката или печелят избори. Лидерът на такъв тип партия никога не възприема партийните си членове – от първия си заместник до последния симпатизант – като равни с него. Дори когато се обръща към тях с „господине”, той всъщност ги счита за поданици.
За един цар е без значение бяла, чиста или мръсна работа ще му върши поданикът, стига да му свърши работа. Абсолютно същото важи за главата на лидерския тип партия. Проблемите се изсипват върху тази глава, когато най-после се огледа и види, че няма ги краката, няма ги ръцете, а е останал само трупът от партийното тяло.
Антон Баев/plovdiv-online.com
„Дончев, предлагам ви за изключване, не защото свършихте мръсната работа на царя, а защото не свършихте нито една работа бяло и чисто!” Царска реплика, нали?
Владо Дончев, доскорошната овчарка на Симеон , няма защо да се обижда. Един цар никога не нарича хората си господа. Та те са поданици, а не господинчовци! Нито един Кобург не е изрекъл уважителното „господин” пред нито едно българско фамилно име. На кого да се сърдиш, Дончев? Г-н Дончев?
Капанът за Симеон обаче не са нито депутатите, обидно наричани „панайотки”, нито солидни юристи от типа Николай Свинаров, Борислав Ралчев, нито специалистът по инвитро осеменяване доц. Атанас Щерев. „Какво тук значи някаква си личност!” Прочее, авторът на този стих-фраза е разстреляният от бащата на Симеон – Борис III, Никола Вапцаров. Вижте каква ирония: цар Борис е семеен приятел с бащата на поета – Йонко Вапцаров, ходи на лов с него из Банско, отсяда в дома му и ... разстрелва сина му! Така е Дончев, няма на кого да се сърдиш, че си вършил работа на царя. А че е била мръсна, както казваш в едно интервю, не се съмнявам.
Във вторник вечер наследникът на българската корона вади едно листче от джоба си и прочита четири имена – за изключване от партията. Остава им 24 часа за размисъл. Ако се отрекат от Пламен Панайотов, ще ги помилва, ако не – разстрел.
Но да продължим Вапцаров! Това са все „неизвестни хора от фабрики и канцеларии”, преди самият Кобург да влезе на бял кон в българската политика през 2001. Тия хора се хванаха за царската каляска и така бяха запратени на жълтите павета: по парламентарни банки и министерски кресла. На кого да се сърдят? Без Симеон бяха неизвестни. Със Симеон стават „печално известни”.
И ето го вълчият капан за самия Симеон.
НДСВ като типична лидерска партия повтаря абсолютно точно ходовете за консолидация и последвалия разпад на СДС по времето на Иван Костов (тъкмо Костов превърна Съюза в партия, както Симеон – движението в партийна структура. Ако продължим аналогията, несъмнено ще видим кой е следващият – ГЕРБ и Бойко Борисов: същото движение, прерастнало в партия, същият лидерски тип структура). Ако ДПС, също типично лидерска структура, не разчиташе на един крайно дисциплиниран апарат, там разпадът отдавна да е настъпил. Доган се разправи с бившия си министър Мехмед Дикме по идентичен „царски” начин. Но колко преди Дикме си тръгнаха употребени – с депесарски шут!
Преди да станат десни, леви, либерални, лидерските партии са първо и главно лидерски. Ето защо „ловът на вещици”, който юристът Борислав Ралчев обяви, че се извършва в НДСВ, е любима хватка на апарата. Нищо ново. Дали начело на този апарат ще е Пламен Панайотов или Милен Велчев, няма абсолютно никакво значение.
Сега Ваня Цветкова, коя беше тази?, разправя, че от НДСВ си тръгват либералите, а остават зависимите хора. Пълна глупост, драга! Всички в НДСВ са зависими, не защото са слаби характери или безлични хора, а защото лидерският тип партия изисква зависимост, налага я, когато започне да се изплъзва. Така постъпи Костов и продължава да го прави – вече в ДСБ. Така действа Доган, така ще оперира и Борисов. Това е вън от съмнение, както е вън от съмнение, че без техните личности, нито един от депутатите им няма шанс да влезе в парламент, камо ли да стигне до министерско или зам.-министерско кресло.
Тъй че тръгващите си от НДСВ, ДПС, ДСБ, ГЕРБ (в бъдеще) е глупаво да се сърдят, цупят и ежат. Защото разочарованието от лидерските партии идва толкова бързо, колкото и еуфорията, с която влизат в политиката или печелят избори. Лидерът на такъв тип партия никога не възприема партийните си членове – от първия си заместник до последния симпатизант – като равни с него. Дори когато се обръща към тях с „господине”, той всъщност ги счита за поданици.
За един цар е без значение бяла, чиста или мръсна работа ще му върши поданикът, стига да му свърши работа. Абсолютно същото важи за главата на лидерския тип партия. Проблемите се изсипват върху тази глава, когато най-после се огледа и види, че няма ги краката, няма ги ръцете, а е останал само трупът от партийното тяло.
Антон Баев/plovdiv-online.com
![]() |
1 | 2.10327 |
![]() |
1 | 2.25352 |
![]() |
10 | 3.85089 |
![]() |
100 | 4.1692 |
![]() |
1 | 1.67667 |
Последни новини
- 12:02 Боримиров: Очаквам Левски да продължи, Майкон е незаменим
- 11:54 След едномесечна борба в "Пирогов" върнаха към живота пострадал с тротинетка младеж
- 11:47 Най-добрите тайни плажове в Европа, които да посетите това лято
- 11:41 Джанет Джаксън се появи хваната за ръка с музикант, той ли е новото й гадже?
- 11:33 Зверев: Способен съм да разваля партито на Синер и Алкарас
- 11:26 Окончателно: Условна присъда за мъжа, убил училищна директорка на пешеходна пътека в Пловдив
- 11:19 Откриха наркотични вещества в затворническо общежитие във Велико Търново
- 11:11 Бъдете нащрек за змии при разходки в природата, шест са отровните видове в България