Публикуваме втори коментар на нашия читател, който се подписва под името Рудметал. Съдържанието на текста му издава компетентност в сагата с металургичния комбинат "Кремиковци", който беше продаден за един лев, а след това източван в продължение на десетилетия, и то със стотици милиони левове.
Щом сте решили да давате гласност на думите ми, ще си позволя да допълня още нещичко. Пък и чудесен повод ми дава днешното костово: "Не чувствам вина. Грешки не съм правил." Нямам намерение да коментирам психическата страна на подобно изявление - д-р Михайлов е далеч по-запознат(и изразителен от мен) с тази материя.

Костовата претенция за богоравност не е новина. Неговите "логически" конструкции от типа на: "Това не може да бъде вярно, защото аз не допускам, че може!", са добре известни - на нашето общество и на световната медицина. Костов, разбира се, може да чувства каквото му душа иска, тъй като това същото, наше общество, не го накара да почувства несгодите на живота в местата за лишаване от свобода. Не може да няма някакъв състав в НК, който предвижда наказания за престъпленията по служба!

Хайде да поразсъждаваме заедно(понеже друго не ни остана). На кого костовото правителство "продаде" МК "Кремиковци"? На фирма, състояща се от 6 човека(Захариев, шофьорът му и четирима стоковеди), с офис под наем и кола на изплащане. Без нито един час опит в добив на суровини и производство на стомана; без нито един ден опит в международен мениджмънт! Фирма с капитал от 5 хиляди лева! Имайки цялата власт върху държавата и всичките и разузнавателни служби, никой ли в това правителство не се досети, че нещо не е съвсем наред? Аз не вярвам, че това е станало "по невнимание", защото много бързали да разпродават! В суматохата "продали" предприятие с 15000 работници и служители; структуроопределящо; второто, като приходи в бюджета след "Нефтохим", продаден от същото правителство на руска фирма. Сигурно като стратегически елемент в борбата срещу... руската енергийна зависимост! Битка, която Костов води единствено на думи. Предприятие, което осигуряваше 70% от стокооборота на "Пристанище Бургас", 95% от стокооборота на "Пристанище Лом", 70% от товарните превози на БДЖ, 25% от потреблението на електроенергия и какво ли още не!

Още поне 45000 души си изкарваха хляба чрез свързани с работата на "Кремиковци" дейности. Нищо подобно по мащаб не е имала България в реалния сектор. И правителството не разбра на кого го продава! Как така се откриват "скрити" 200 млн. задължения! Въпросът е пак към правителството. Как се скриват толкова пари? Аз пък си мисля, че умишлено бяха скрити, за да може после Захариев да има повод да откаже да плаща и "откритите" дългове.

Как например, правителството не е знаело, че "Кремиковци" не е нанесено на кадастралната карта? Че там стои бяло петно. И колко ще струва да се нанесе. Как да правиш ОВОС, без скица? Освен да са се питали колко може да подскочи Захариев, когато научи. Около 2 метра е верният отговор. Трупешката! Абсолютна глупост. А когато излиза от устата на човек, на когото му плащахме за да знае истината, е чиста лъжа. Твърдението, че Захариев изправил комбината на крака е лъжа! На него такова нещо и през ума не му е минавало. То противоречи на цялостното му разбиране за бизнеса. Да не говорим, че не притежава никаква експертиза за да го направи, а както вече казах, той на други не дава да взимат решения.

Захариев първо уцели възходяща тенденция в цените на металите. Което му даде възможност по най-дебелашки начин да извива ръцете на редица купувачи(световно-известни фирми в бранша), които бяха имали глупостта да предплатят на "Кремиковци", с пари или стоки, бъдещото производство. Без тези предплащания, комбинатът отдавна да беше спрял. Накратко, за предплатени 10 хил. тона ГВ рулони (около 2,5млн. долара), клиентът получаваше 6 хил. тона за същите пари, но при нова цена, по правило - над пазарната. На принципа "взимай или бегай" на опашката на кредиторите.

Някои биха нарекли това изнудване, други шантаж, но никой - добра търговска практика. За щастие на Захариев, растежа на цените продължи повече от три години - изключително рядка ситуация, защото историческата цикличност беше около година. С други думи, година-нагоре, година-надолу.

Второ, Захариев се държеше като умерено некадърен държавен директор - нищо повече.

Същинската разлика дойде оттам, че вместо да се изпълняват поръчки на различните министри, премиери и т.п., всички поръчки си бяха на Захариев. И всички комисиони отиваха при Захариев.

Ама нагли комисиони! Така например, за "Марчегалия" се произвеждаха месечно по около 50000 МТ и се продаваха на занижена с 50 долара/тон, цена! 2,5млн. долара на месец. И така, години наред.

Трето, Захариев залагаше като обезпечения по кредитите, които взимаше от чуждестранни банки, метали съществуващи само на хартия. А когато предстоеше проверка, ударно се описваха и маркираха необходимите за целта, количества от текущото производство. След проверката, "наличностите" си заминаваха по клиентите, за които бяха произведени. Някои биха сметнали това за измама. Не и ако не те хванат, би казал Захариев. У нас него не го хващаха за нищо. Нещо повече - горните постановки са невъзможни без участие на спедитор, пристанище, митница и т.н.

Захариев си направи собствена транспортна фирма, спедиционна фирма, купи си параходи от БМФ, купи си и една баржа за облекчаване на кораби на рейд, купи си завод за резервни части, два завода в Сърбия и един в Косово (този, последния Прамод му го задигна!) отдели си станциите на Витоша и в Китен, а впоследствие откупи от банка заложения тръбопрокатен завод и вече го наряза за скрап. Там сега, в халета с повече от 100 дка площ, дреме в сандъци нова линия за производство на СВ рулони (около60млн.).

Захариевата тактика винаги е била проста - яхай до дупка, без лев инвестиция и докато всичко се разкапе. После цепи, продавай, режи - каквото дойде. Първа пещ я ремонтира, защото иначе спираше. А втора и трета буквално се разкапаха.

Така се "изправя на крака" според политикономията сигурно, но не и в реалния свят. На такъв хал днес е и ОЦК - Кърджали. Новото оборудване в сандъци, площадката за новото хале в начална фаза на строеж(наливаме основите още), а действащите досега мощности - непоправимо съсипани.

Главно условие в такава операция е да придобиеш собственост срещу 1 лев или долар. Иначе не става. А да, и да има невинен и безгрешен премиер начело на държавата! И понеже Захариев е със същите софистични наклонности като Костов, взе че си повярва. На принципа: "Щом съм начело и "изправям на крака", не може да не разбирам най-добре и да не съм най-добрият ръководител! Щом съм данъколатец №1, значи съм най-успешният бизнесмен!" Няма да намерите нито една фирма, нито един партньор от близкото и далечно минало(освен Костов), който да се изкаже ласкаво или поне неутрално за Захариев. Всички до един го смятат за недоразумение. И така до днешния ден, в който населението на балканско, българско градче иска да обяви за свой градски празник, деня в който са се освободили от Захариев!

Предвид освободителя им обаче, бих ги посъветвал да си предвидят поне още един бъдещ ден за втори празник на свободата. Само за сведение на "безгрешния невинен" и на "най-успешния", нито един металургичен комбинат в страните от бившия източен блок няма такава съдба! Нито един. Дори "мироопазваната", осакатена и обезобразена Сърбия успя да съхрани металургията си и да продаде комбината в Смедерево. Иронично или не - на "Ю ЕС Стийл". И работят и днес, преживели бомбардировки и световна финансова криза. Жалко, нали! А можеха и те да имат своите Костов, Захариев, Томов и т.н. Със здраве!

P.S. Преди някой да ме е "захапал" поради допуснатата неточност, бързам да я поправя. Смятам, че долното допълнение не ме опровергава! Даже напротив. И даже ми е малко неудобно. И много ме е яд! За нас самите. Сръбският премиер и министър на финансите съобщава, че Сърбия си е купила обратно завода в Смедерево от "Ю Ес Стийл" за 1 долар! Сърбия няма намерение да го държи дългосрочно и ще търси стратегически пртньор. Придобитите дъготрайни активи и нетните оборотни средства струват 100млн. евро. Предприятието няма дългове и не е теглило дългосрочни заеми. Съкращение на работници и период на безработица не се предвиждат. Заводът има 5500 работници, дава 5% от общото производство на страната и формира 14% от износа. /glasove.com