Колко точно са дълговете на Община Варна? По темата веднъж се изказа Димо Стоев. Предполага се, че като бивш главен финансист в същата тази община цели два мандата, той е наясно поне с част от истината. Споделената от него сума (при това на заседание на ОбС -Варна) беше в размер над 90 милиона лева (главници и лихви). За дълговете на общинските фирми никой не пита. Закъснелите плащания никой не ги брои. Ако попитате кмета Кирил Йорданов - такива няма, ако чуете (насаме) канският рев на шефовете на фирмите, работещи като изпълнители по общински поръчки, ще си помислите, че те са работили на друга планета.

Рано или късно, истината за финансовото състояние на Община Варна ще лъсне. Това обаче ще бъде само повод за истинската драма. Не и причина!

Защото вторият логичен въпрос (без точен отговор) е за инфраструктурата на Варна. Три мандата не стигнаха да бъде приет ОУП – обещание, което се даваше на всеки предизборен митинг. Никой не знае какво е реалното състояние на подземните комуникации и цялостната инфраструктура. Не го казват! Не изключвайте вероятността и да нямат представа – тази “невидима” част от кметските задължения никога не е привличала Кирил Йорданов. Няма фанфари, няма речи и преливащи от щастие репортажи.

Да сте чували скоро за ремонт на Аспаруховият мост, например? Ами ДКС или ФКЦ? Пречиствателната станция е от миналия век! Пътищата са лунни пътеки, а кратерите са повече от тези на Марс. Детските градини и ясли не стигат, а за три мандата не е построено нито едно училище във Варна. Символът на кметската управленска импотентност е в самият център на Варна. Прословутият варненски площад “Независимост” го ремонтират на всеки 3 месеца, милионите които изтекоха за това безумие никой не се наема да ги брои.

Самата сграда на общината тече при по-силен дъжд! Прословутата “Дупка” пак в центъра на града е олицетворение на управленско безсилие вече пет кметски мандата. За т.нар. “крайни квартали” не си заслужава да се говори – там десетки хиляди варненци живеят в условията на съвсем реален социализъм, с всички произтичащи от това последици.

За част от посочените обекти (Аспаруховият мост, ФКЦ) кметската камарила ще се оправдае, че са държавни, а за друга част (пречиствателната станция), че носят отговорност и ВиК, и КК ”Златни пясъци”. Странно… А се хвалят с бурното строителство на частни мол-ове и хотели! В единият случай обясняваме с охота как всички строителни книжа и разрешителни режими са съсредоточени в ръцете на кмета и администрацията му, хвалим се с връзките и възможностите му да лобира за крупни инфраструктури обекти (независимо от собствеността им), а в други случаи гузно се мълчи. Май!

Градът се разпада! Разрухата е навсякъде и тепърва варненци ще броят “екстрите” за 12 -те години, през които Кирил Йорданов и БСП – Варна консумираха властта.

Само че истината и за тези реалности няма да е достатъчна за сериозно предизборно напрежение.

Едва когато някой се докопа до цената, тогава Господ да им е на помощ на Кирил Йорданов и компания. През 1999 г. бюджетът на Община Варна беше около 70 – 80 милиона лева. В наши дни той надхвърля 200 милиона. Тоест, през всички години на трите си мандата Кирил Йорданов е разполагал с много повече възможности от своя предшественик. Можете да се обзаложите, че за 12-те години консумация на власт, през редките пръсти на общинската камарила са изтекли най-малко половин милиард лева от парите на данъкоплатците. Ами ако се окажат повече от 1 милиард? Колко?

Само за дупките отиваха по 50 милиона годишно (всяка една година от третият мандат на Кирил Йорданов), а дупките пак са си там! Даже за голф ги използваха скоро. Каквото и да правят, все някога картината ще се изясни. За всичко - за плочките на скапания площад; за жабите в "Дупката"; за съборените сгради – защитени паметници; за помията, която се излива в морето, с които допотопната пречиствателна станция не може да се справи. И след всичко това ... дългове...???
Резултатът...не е просто разруха! Това, в крайна сметка, се вижда и с просто око навсякъде в България. Все пак, никой никога не е очаквал Перник, например, да заприлича на Ривиерата.

Във Варна обаче, за разлика от Перник, имаме разруха след “усвоени” и “консумирани” стотици милиони от парите на данъкоплатците. Там е разликата. В цената! Много български градове тънат в нищета, но никой не е бил на една ръка разстояние от великолепието. И никой не се е сгромолясвал в калта по толкова зрелищен начин, както Варна – най-добрият град за живеене.

Заслужено или не, Кирил Йорданов вече е символ. Събирателен образ на цял един кошмарен управленски модел, свързан с три основни признака - пряка намеса във властта на недемократични структури (фракциите във БСП, псевдомасонските ложи и подобните им), пряка връзка със службите на бившата ДС и БНА, пряка връзка с Руското консулство във Варна.

И точно тук е проблемът. Пресечната точка на интереси неизбежно ще предизвика не само политическо напрежение - вече не е изключен сериозен сблъсък. Просто камарилата на варненският кмет няма никакво намерение да умира заедно с Фараона си.

Ако ги попитате възможно ли е за кмет на Варна да бъде избран ... нормален човек, който не е комунист (може и бивш), не е масон (настоящ) и не е ченге (действащо), ще ви се изсмеят в очите.

Голям смях пада! Не е трудно варненци да се досетят за чия сметка!
В крайна сметка битката на местни избори 2011 вече не е срещу Кирил Йорданов, а срещу опита властта да бъде наследена от нов Кирил Йорданов!

Антон Луков