Автор: "Христоносци"

Архимандрит Никанор Мишков и парасинагогата около него нарекоха посещението на Чудотворната Хавайска мироточива икона на Божията Майка в България „цирк”, „панаир” и „на ръба на идолопоклонството”. Сякаш светотатствата, бунтовете и политиканстването не бяха достатъчни, за да изобличат пълния духовен разпад на самочинното сборище около архимандрит Никанор. Днес този маргинален кръг премина отвъд границите на каноничното неподчинение и навлезе в най-мрачните дебри на откритата хула.

Да наречеш всенародното благоговейно посрещане на Чудотворната Хавайска мироточива икона на Божията Майка „цирк“, „панаир“ и „на ръба на идолопоклонството“, не е просто проява на лична неприязън. Това е възкресяване на една от най-страшните ереси в историята на Църквата – иконоборството, съчетано с фарисейско презрение към живата вяра на Божия народ.

Народната мъдрост и светоотеческият опит ни учат на едно неизменно духовно правило: там, където присъства изобилна Божия благодат, бесовете започват да крещят. Чудотворното благоуханно миро, изтичащо от иконата на Света Богородица, е живо, осезаемо и несъмнено доказателство за Божията милост към нашия страдащ народ.

Но за секуларизирания, политизиран ум на маргиналния кръг около Никанор, това чудо е непоносимо. То буквално ги изгаря. Тяхната истерична публична реакция е проява на остра духовна алергия към светостта. Точно както демоните в Евангелието се гърчат и викат пред присъствието на Христа, така и днешните модернисти се гърчат пред проявата на Неговата несътворена благодат, опитвайки се да я омаловажат и поругаят чрез всякакви подигравки.

Да наречеш преклонението на хиляди православни българи пред образа на Богородица „на ръба на идолопоклонството“, означава съзнателно да зачеркнеш догматите на Седмия Вселенски събор. Свети Йоан Дамаскин и Светите Отци отдавна са дали категоричен отговор на тази протестантско-иконоборческа заблуда: ние не се покланяме на дървото, нито боготворим материята (което би било идолопоклонство), а възнасяме почитта си към Първообраза.

Когато един православен архимандрит и неолибералното сборище около него използват речника на протестантите и войнстващите атеисти, за да хулят православното благочестие, те сами отсичат себе си от Дървото на Живота. За тях иконата вече не е прозорец към Царството Небесно, а просто „предмет“, около който „непросветената тълпа“ вдига шум.

Наричайки съборното поклонение „панаир“ и „цирк“, тези хора демонстрират сатанинска гордост и дълбоко, нескрито презрение към обикновения вярващ човек. За техния кабинетен, стерилен и напоен с геополитика ум, християнинът, който чака с часове, за да пролее покайна сълза пред Майката Божия, е просто част от „копейките“.

Когато политическата неприязън започне да определя отношението ни към православни светини и към православни християни, вече имаме сериозен духовен проблем. Православието не познава „руска“, „гръцка“, „българска“ или „сръбска“ благодат. Познава Една Света, Съборна и Апостолска Църква.

Неообновленците в България обаче не вярват в тази Църква. Те искат една друга „църква“ – такава, която прилича на дискусионен клуб за либерални ценности и геополитика, а не на лечебница за грешници. Но Христос не дойде при високоумните философи, а при отрудените и обременените. Това, което за високомерните неообновленци от ХХI век изглежда като „цирк“, за ангелите е истинско тържество на вярата.

Да ругаеш законния си Патриарх заради политически пристрастия и открито да припознаваш чужд архиерей – Цариградския патриарх Вартоломей – за свой духовен глава, е не просто грубо погазване на Устава на БПЦ. Това е тежко канонично престъпление и формален разкол. Но да хулиш чудесата на Пресвета Богородица и да се подиграваш на искрените сълзи на вярващия народ, е нещо много по-страшно. Това е директна стъпка към хулата против Светия Дух – грях, който според думите на Самия Спасител „няма да се прости нито на този, нито на онзи свят“.

Докато парасинагогата на Никанор продължава да се пече на бавния огън на собствената си злоба и да се задушава от благоуханието на светото неръкотворно миро, хиляди българи ще продължат да коленичат с упование пред Небесната Царица. Защото Църквата не е в техните жлъчни изказвания. Тя е там, където благодатта изтича изобилно, за да лекува, утешава и спасява човешките души.

източник: ФБ, Редакция "Христоносци"