Кога Китай ще изпревари Съединените американски щати и ще се превърне в най-голямата икономика в света?

Малко въпроси носят по-големи последствия — дали за мениджърите, които се чудят откъде ще дойдат повече печалби; дали за инвеститорите, които оценяват статута на долара като световна резервна валута; или за генералите, които подготвят геополитическа стратегия, пише Bloomberg.

В Пекин, където Комунистическата партия тъкмо отпразнува стотната си годишнина, лидерите дават всичко от себе си, за да представят похода на Китай към първата позиция като съвсем неизбежен. В началото на Covid-19 пандемията, когато Поднебесната империя успя да постави под контрол здравната криза, и когато САЩ страдаше от стотици хиляди смъртни случаи и тежка рецесия, редица експерти бяха готови да се съгласят. Но скорошното бързо възстановяване на американската икономика подчерта колко много несигурност има около евентуалната рокада на върха — както и повдигна въпроса дали изобщо тя ще се случи.

Ако китайският президент Си Дзинпин успее да постигне желаните реформи, а американският му колега Джо Байдън се окаже в невъзможност да прокара предложенията си за подновяване на инфраструктурата и разширение на работната сила, прогнозите на Bloomberg Economics чертаят бъдеще, в което Китай ще застане начело като най-голяма световна икономика — позиция, която САЩ държи от над век — още през 2031 г.

Но подобен изход не е гарантиран: в Китай желанието за реформи намалява драстично, а митата и други търговски ограничения пречат на страната да се снабди с нови технологии, както и на достъпа ѝ до световните пазари. В същото време Covid-стимулите повишиха дълга на Поднебесната империя до рекордни нива.

Кошмарният за Си сценарий е, че Китай ще тръгне по пътя на Япония, която също някога бе смятана за конкурент на САЩ за короната. Неуспех в реформите, международна изолция и финансова криза също може да спре похода на Китай.

Има и друга възможност — отдавна има съмнения, че данните за икономиката, които Китай представя на света, са откровено неверни и манипулирани. Което означава, че разликата между първите две икономики е далеч по-голяма.

В дългосрочен план три фактора определят растежа на една икономика. Първият е размерът на работната сила. Вторият се крие в заводите, транспортната инфраструктура, комуникационните мрежи и всички останали активи. На трето място е продуктивността — или с други думи колко ефективно могат да бъдат комбинирани първите два фактора.

И при трите бъдещето на Китай е неясно.

Да започнем с работната сила, където математиката е ясна: повече работници значи повече растеж, а по-малко работници значи по-малко растеж. Тук лежи и първото предизвикателство пред Поднебесната империя. Ниската раждаемост (наследство от политиката за едно дете) означава, че населението на Китай в работоспособна възраст вероятно вече достигна своя пик. Ако тя остане ниска, се прогнозира, че наслението на страната ще се свие с над 260 млн. през следващите три десетилетия. Спад от 28%.

Пекин е наясно с рисковете и промени подхода си: през 2016 г. започна да позволява на семействата да имат по две деца, а през тази година разреши и трето. В същото време има и планове за увеличение на възрастта за пенсиониране.

Но дори и реформите да постигнат успех, ще бъде трудно за Китай да компенсира въздействието на демографските процеси. Правилата не са единственият фактор, заради който семействата не искат да имат повече деца: разходите за жилище и образование растат стремглаво.

Прогнозите за капиталовите разходи също са мрачни. Никой не очаква броят на железопътните линии, роботите или 5G кулите да намалее, но след години на невероятен растеж на инвестициите, вече има знаци, че вложенията вече носят твърде ниска възвращаемост. Свръхкапацитетът в индустрията, призрачните градове с празни сгради и шестлентовите магистрали, преминаващи през слабонаселени места илюстрират проблема.

След като пазарът на труда ще се свие, а капиталовите разходи вече са излишни, продуктивността е ключът към бъдещия растеж на Китай. Увеличението на тази продуктивност, смятат повечето западни икономисти, изисква мерки като премахването на т. нар. hukou система (или гражданството), която завръзва работещите към мястото, на което са родени; изравняване на правилата за държавните гиганти и малките предприемачи; както и премахване на бариерите пред чуждестранното участие в икономиката и финансовата система.

Пекин има други планове, а Китай има история в успеха на въвеждането на реформи. И тъй като продуктивността е 50% от тази в САЩ, има място за растеж. До 2050 г., прогнозират от Bloomberg Economics, тя ще бъде на 70% от нивата в САЩ — или ще достигне типичните нива за държавите, които са на подобно ниво на развитие.

Но дали Пекин ще успее? За съжаление за комунистическата партия, не всички детерминанти са под нейн контрол.

Международните отношения са помрачени. Изследване на Pew показва, че 76% не харесват Китай, рекорден връх. Те не са сами. Covid, Синцзян, Хонконг рисуват един Китай, който не се харесва в чужбина.

Ако отношенията със САЩ и останалите партньори продължат посоката си, трансграничният поток от идеи и иновации, който успя да ускори растежа на Китай, ще започне да пресъхва. Пекин вече вижда какво означава това. Европа се оттегли от огромното инвестиционно споразумение, а Индия затваря вратите си за китайска технология.

В един екстремен сценарий, начертан от икономистите на Международния валутен фонд, Китай и САЩ ще разделят света на две сфери на влияние, което ще бъде лоша новина за Пекин: БВП на Поднебесната империя ще понесе 8% удар спрямо нивата, които биха реализирани, ако връзките останат стабилни.

Комбинация от липса на реформи у дома и международна инфлация ще превърне още един екстремен сценарий в реалност: финансова криза.

От 2008 г. съотношението на дълга към икономиката в Китай се покачи от 140% до 290%. В историята подобен бърз растеж на задълженията винаги е говорел за бъдещи проблеми. Криза, подобна на тази в САЩ, ще вкара Китай в рецесия, което ще бъде последвана от десетилетие на загубен растеж.

Има и съмнения, че данните за растежа, разпространявани от Пекин, са верни. Дори някои от лидерите в страната го признават. Премиерът Ли Къцян заяви наскоро, че предпочита да следи други данни — например за употребата на електроенергия, банковите заеми и жп товарите — за да се ориентира за реалната ситуация.

Изследване на икономисти от Китайския университет в Хонконг и Университета в Чикаго подсказва, че между 2010 и 2016 г. "истинският" растеж на БВП на Китай е 1,8 пр. п. под официалните данни.Взимайки предвид всички тези проблеми, Bloomberg Economics създава няколко сценария за изхода от икономическото състезание между двете сили. Ако всички за Пекин върви идеално, Китай може да изпревари САЩ още през 2031 или 2033 г. Но ако нещата не се развият така, Поднебесната империя може и никога да не достигне Щатите./money.bg