Продължение...

---

“Важното е да вземем контрола върху парите!”, призна аджамийски един от близките съратници на Панко Анчев в комисията по култура. “И Бандутов да го д…а!”, завърши с апломб същият съветник преди няколко месеца. Тогава Панко квичеше като заклан, че нямало никакъв статут как да бъдат празнувани националните празници и написа едно такова безумие, че интелигенцията в този град умря от срам. Същият Панко раздаде награди “Варна” на когото си поиска и безсрамно обяви на всеослушание, че не може да понася големия български поет Валери Станков. Което си беше скандал отвсякъде, но не и за варненските общинари, които освен рекламните книжки на МТЕЛ и Глобул очевидно не са прочели нищо друго. След като кметът даде отделна награда на Валери Станков,

Панко Анчев позеленя от злоба и стигна до падението да пише лично писмо на кмета, в което неграмотно поиска главата на Бандутов.

Когато се добрах до това писмо и го публикувах в “167 часа Варна”, дълго не можех да повярвам, че подобен измекяр (за справка: измекяр означава момчето, което мие остатъците от чиниите) като джуджето Анчев може изобщо да бъде някакъв фактор в културата на Варна. След писмото на пръв поглед по високите етажи на властта нищо не се случи. Сатрапът на варненската литература обаче написа програмна статия в “Народно дело” и уби рибата. В нея човекът, който никога в живота си не е написал нито ред поезия или проза и главата му не е родила нито една качествена идея, разгроми всичко, което е правено досега в морската столица, наплю Иван Иванов–Дядо, Николай Бинев и Кирил Аспарухов и даже осра празника на народните будители, въпреки че като червей се усукваше около Иван Гранитски и компания.

Всички били боклуци, само той, неотразимият, великият културтрегер Панко Анчев можел да оправи нещата. О, Боже!

В същото време дори и Деян Даскалов, съпартиец и дясна ръка на Анчев в комисията по култура, не го изтърпя и се скара с него. А Анчев раздаваше пари за книги и проекти на своя бездарен кръг и се изживяваше като един провинциален меценат. Сред интелигенцията на града обаче се знаеше колко и как на ръка се “отчисляваха” от подбраните “таланти”.
Трябва да съм луда обаче, ако кажа, че именно Панко Анчев отряза главата на Костадин Бандутов. Защото от лицето Панко Анчев никога нищо не може да зависи. Такива като него са маши, слуги и измекяри, използвани за мръсни дела и още по-мръсни игрички. Червените, които иначе единодушно и демонстративно показват презрението си към Анчев, го използваха, за да доизвият нежните ръчички на кмета. И първият скалп бе на културния зам.-кмет.

Бандутов обаче няма да е последният. Защото Кирил Йорданов тръгна да играе своя игра и се опетла като пате в кълчища.

Никаква тайна за посветените не е, че кметът се цели след изборите или в посланическо място, или към евродепутатство, да не говорим за лелеяно министерско кресло. БСП от години го лъжат, че може и да изпълнят лелеяните му розови сънища. Този път обаче очевидно мотивиран и фамилно, Кирил Йорданов тръгна на игра вабанк. Преди месеци, доверяват от близкия му приятелски кръг, покровителите му били предложили – или махаш всички шефове на дирекции заедно, за да е принципно и честно, или ще береш ядове. А ядовете на кмета тепърва стартират. В общината аха-аха да избухне цунами. Всички са наясно, че Бандутов е първият. Защото е най-невинната жертва.
Източници на “167 часа Варна” довериха,

че натискът срещу шефа на дирекцията по обществен ред и контрол Павлин Павлов бил нетърпим.

Финансистът Димо Стоев, който благодарение на незнайни покровители, стиснали гушата на кмета, все още е любимец – нищо че пуска сам за себе си слухове, че щял да става банкер. Истината е друга – най-близките съратници през годините на Кирил Йорданов искат главата на Димо Стоев. А кметът иска скалпа на Павлин Павлов. Сам ли го иска? Надали. Кметът толкова се е навел на червените, че на този етап сам може да поиска единствено да отиде до тоалетната.
Шест месеца преди изборите задкулисната власт в морската столица е сериозно разклатена. Стигна се дотам, че някои от десните ръце на кмета вече дори не му вдигат мобилните си телефони. Нищо че им звъни по 30-40 пъти. Казват, че и един мощен трибуквен холдинг също му скърцал със зъби. А това вече не е добре, никак не е добре.
От цялата кадрова дандания е ясно като бял ден едно – червените ще вземат още преди изборите всичко, което поискат. Кирето им легнал, а и няма къде да ходи, защото няма “Новото време” да му издейства ВИП старини в странство, я!

В същото време самите червени не обичат Кирил Йорданов и най-вероятно ще го изпързалят като мушмула.

Той обаче се сдоби вече с твърде много врагове. И най-страшното - с врагове, които са бивши приятели. Това, което се случи с Костадин Бандутов, е просто нищо в сравнение с онова, което може да се случи с един варненски Софиянски.
Впрочем по закон кметът трябва да обяви конкурс за шеф на дирекцията по култура в общината. Нали се сещате какъв конкурс ще бъде и как диригентската палка отзад ще ръкомаха пак недоразумението Панко Анчев? Каквито и обществени съвети по култура да извади кметът, всичко е ясно и нещата са предрешени. Затова никак няма да е лошо всеки, който е прочел поне една книжка в живота си, да се яви на този конкурс. В него може да участва даже и Елена Валеева. Тя поне рисува.
Такива ми ти работи се случиха по време на мръсните дни. А представяте ли си какво ни чака до изборите?
Веселина Томова
в-к “167 часа-Варна”