С всеки изминал ден войната на клановете в ГЕРБ за влияние и контрол в морската столица Варна се превръща в необратим процес.
Кой започна тази война вече няма никакво значение.
Последиците обаче могат да се предвидят още днес. Просто, защото не за първи път във Варна се случва нещо такова!
Като за начало трябва да отбележим, че битката касае не толкова местната власт, колкото позициите на двата воюващи клана лично пред Бойко Борисов и централната власт.
И още нещо!
Към днешна дата всички упорито избягват една тема – предстоящите парламентарни избори.
На предишните депутатската листа бе подредена под влиянието на Павел Димитров.
На бъдещите – ще видим!
Преди време в подобна ситуация (но в по-мек вариант) беше НДСВ. И там депутатската листа беше повод за изблици на вътрешнопартийна агресия.
Преди това по трънливия път на вътрешнопартийната агресия мина СДС.
Ако попитате старите кадри на столетницата ще видите, че и преди 10 ноември 1989 битката за властови позиции в столицата е била все така ожесточена.

Тоест, нищо ново под слънцето.

Съвсем очаквани са и страничните ефекти.
Ескалацията на полицейщина е неизбежна! Сама по себе си тя не е цел, а средство.
Изглежда България не случи на управник (освен Царят), който да е в състояние да управлява страната без да прибегне до това средство.

Другият страничен ефект е играта с частта на дъражвата в общинския бюджет. И без това държавните субсидии винаги са били отпускани на принципа „Думам ти дъще, сещай се снахо“. Тоест, целево! В буквалния смисъл на думата. И пак целево могат да се... забавят!
Варна е богат град. Но бюджетът не е панацея, която може да реши проблемите на градът.
За никого не е тайна, че кметът Кирил Йорданов от години насочва крупни средства в безумни мероприятия от рода на коледна украса, осветление на представителни сгради, палми и прочее лъскави безсмислици, галещи егото му.

Само че тези години минаха. Дойде кризата.
Един пример! Още през 2009 г. градовете в италианският Север (най-богата част на Италия) минаха на улично осветление... през лампа. За да пестят.
Във Варна обаче никой не пестеше. И сега ситуацията започна да се усложнява от ден на ден.
На варненци им остава надеждата, че все някой ден Кирил Йорданов ще проумее нещо много просто – проблемите на кмета на Варна не са лични. Няма как да са лични! А парите в общинският бюджет, не са предназначени за гъделичкане на кухата кметска суета.
Войната в ГЕРБ обаче ще му даде на същия този Кирил Йорданов поредното оправдание.
На финала, като едното нищо, за провалите няма да е виновна собствената му (на Кирил Йорданов) политическа импотентност (или полиандрия), а онези от ГЕРБ, които „наказват“ хубавия град, управляван прекрасно от още по-прекрасния кмет.

В крайна сметка всички тези интриги ще съсипят ГЕРБ. Не само във Варна!
В такава война победители няма!
Колкото и неистово обслужващите конфликта медии да се опитват да персонализират един вътрешнопартиен спор, той си остава точно това, което е – долнопробна партийна интрига, в която двата клана се замерят с кал.
Каквото и да говорят, тази кална история с нищо няма да подобри живота на хората.
Освен на една много тънка прослойка!

На по-ниЗко (з, като ниЗост) ниво ще спечелят ДС-милиционерите! Логично е! Ескалацията на полицейщина неизбежно води до поскъпване на „услугите“ им. Смешното в случая, че те на никого не са помогнали, но българските политици и от собствения си опит не се учат. Преди няколко години тогавашният председател на ОбС във Варна Борислав Гуцанов беше назначил за свой съветник най-гнусния ДС-милиционер в града. Което, разбира се, не го спаси от арест, а онова пенсионирано милиционерско нищожество и днес му се присмива зад гърба.

Картината, разбира се, не е само в черни краски. Трудните времена раждат трудни решения.
И своите герои!
Може пък в политиката на Варна да се появи... мъж!
По-вероятно е, за съжаление, варненският общински съвет да излъчи нова група – тази на ПУХЛЬОВЦИТЕ (симбиоза между путьо и мухльо)!
Ако изобщо има нещо полезно в полицейщината, то е във факта, че неизбежно лъсват истинските лица на хората.
А те се делят на два вида – такива, които плащат рекет и такива, които НЕ плащат рекет.
Антон Луков