От Фейсбук профила на Ивелин Николов

Не съм ходил в парламента от месеци. Днес отидох и очаквах да заваря хора, които се бият по кулоарите. Ако не бой, очаквах поне да се псуват докато се разминават.

Няма такова нещо. Говорят си. Кирил Петков може да говори с Йордан Цонев, а Костадин Костадинов с Христо Иванов.

Депутати на ГЕРБ-СДС и ПП също говореха помежду си. Това се случва в кулоарите.

И не. Това не е лицемерие или задкулисие. Диалогът няма да ги превърне от опоненти в коалиционни партньори, защото между някои от тях винаги ще има идеологически разлики.

Парламентът е мястото тези партии да си говорят и работят. Когато няма камери го разбират. Пред камери в зала започва някакво инфантилно поведение на надцакване с кандидати за председател.

Това вероятно се прави заради твърдия електорат на различните формации.

Опитах да направя разговор с някои от лидерите с червени линии. Костадинов и Христо Иванов ме финтираха с обещания за интервю като мине екшъна. Тяхна работа. Имат си любими медии, където да повтарят опорки.

Асен Василев се съгласи да говорим и се опита да ме убеди, че гласуването за председател е нещо като коалиция. Естествено няма как да ме убеди, защото според мен това е инфантилно. ПП все повече ми прилича на ИТН с някои свои позиции, чиито краен ефект е разбиване на парламента.

Но Асен Василев е само един човек.

Притеснява ме т.нар. твърд електорат на партиите. Наистина ли мислят, че ако любимците им гласуват за председател в този сложен парламент, това би било коалиция и предателство? Някое от партийните ръководства правило ли е подобен сондаж на мнения?

Щото сега на практика няма парламент заради тясно партийни сметки. От цялата работа всички ще пострадат през зимата - и твърдия електорат, и мекия, и случайните минувачи на избори. Ще пострадат и онези 60%, които не гласуваха.

Силно се надявам т.нар. твърд електорат да прави разлика между гласуване за председател и коалиция, а просто техните лидери да не са на нужното ниво.