Как "Блек хоук" от тайните специални сили се озова на летище „Рейгън“

„Черният ястреб“ на Пентагона си намери жертва: Bombardier се сблъска с хеликоптер със секретна мисия във Вашингтон

На 29 януари във Вашингтон се случи една от най-тежките авиационни катастрофи в историята на САЩ. Недалеч от летището „Роналд Рейгън“ пътнически самолет Bombardier CRJ701ER на път за Канзас се сблъска с хеликоптер UH-60 Black Hawk на армията на САЩ във въздуха. Катастрофата отне живота на 67 души. 64 пътници и членове на екипажа на Bombardier и трима военни, които бяха на борда на хеликоптера.

Според официално изявление на Пентагона UH-60 е изпълнявал рутинна тренировъчна мисия. Веднага след катастрофата в социалните мрежи беше публикувано видео, на което е записана картина от радара на ръководителя на полетите на летището и неговите гласови команди. И ако внимателно анализирате какво се случва на видеото, възникват много въпроси относно действията на военните пилоти. Те не слушат командата на диспечера и очевидно дори не са в контакт с него, след това самостоятелно навлизат в опасната зона и т.н.

Вярно е, че и самият специалист по управление на авиационния трафик се държи странно. Той вижда посоката на полета на Black Hawk и неговите параметри. Но вместо да даде ясни инструкции на пилота на Bombardier, авиодиспечерът очевидно се паникьосва и започва да издава странни заповеди и искания. По-специално той попита дали екипажът може да види хеликоптера и веднага поиска да летят над него.

Доста интересно е и поведението на американските служители. Обикновено Пентагонът бързо обработва информацията за инцидентите. Издава се прессъобщение с информация за загиналите военнослужещи, като се посочва и от кое подразделение са те. Но в случая с катастрофата във Вашингтон цялата информация е ограничена до факта, че това е Black Hawk (в превод „Черен ястреб“ без дори да се уточнява конкретният модел) и че на борда е имало трима военни.

Вярно е, че сега журналистите вече откриха някои подробности за погубения хеликоптер UH-60, който е принадлежал на 12-ти авиационен батальон на американската армия. И тук става ясно защо американските власти, както и военното ведомство, не са огласили тази информация. 12-ти авиационен батальон изпълнява специални мисии, повечето от които не се разкриват.
Нещо повече, това военно подразделение е част от флота на сенчестата авиация, с която Пентагонът разполага. И „черните“ военни хеликоптери често се срещат в различни части на САЩ. Но задачите им остават в тайна.

Дом на разузнаването

Във въоръжените сили на САЩ всички клонове и служби имат собствен флот от хеликоптери. Освен това един от най-големите е на разположение на американската армия.

Прави впечатление, че „армейците“ имат хеликоптерни части и подразделения, организирани по подобие на сухопътните сили. Това често сериозно обърква руските военни експерти, които превеждат „авиационен батальон“ като „ескадрила“. Всъщност авиационният батальон от армията на САЩ е еквивалентен на армейския авиационен полк на руските въздушно-космически сили. Обикновено се състои от три роти по 10-12 вертолета всяка. Друга рота отговаря за логистиката, ремонта и поддръжката на хеликоптерите.

12-ти авиационен батальон е базиран във Форт Белвоар. Това е голяма база, разположена в окръг Колумбия, близо до Вашингтон. На един от входовете на това военно съоръжение има табела с надпис „Форт Белвоар – дом на разузнаването“. Това име не се появява без причина. Това е дом на Командването за разузнаване и сигурност на армията на САЩ, Националната агенция за геопространствената информация и Командването за готовност за военното разузнаване.

Форт Белвоар също е дом на строго секретната американска специална част, известна на военен жаргон като тактическа група „Оранжева“ (TG Orange). През няколкото десетилетия на съществуването на тази структура Пентагона нито веднъж не разкри истинското й име. Известно е, че „оранжевите“, за разлика от повечето си колеги, не са щурмови, а са разузнавателни летателни апарати. Те извършват операции по извличане на информация по целия свят.12-ти батальон е организиран като

конвенционална хеликоптерна единица на армията на САЩ. Състои се от три роти: Alpha („Алфа“), Bravo („Браво“) и Charlie („Чарли“), както и от техническа рота. В същото време на батальона се възлагат много конкретни задачи.

Рота А (Alpha) отговаря за транспортирането на висшия военен персонал на САЩ и на самия президент. В ежедневието ескадрилата HMX-1 на Корпуса на морската пехота на САЩ отговаря за транспортирането на главата на Белия дом. Тя е въоръжена със специално модифицирани хеликоптери VH-3D и VH-60N във VIP изпълнение.

Рота А от 12-ти батальон отговаря и за транспортирането на военно-политическото ръководство на САЩ при извънредни ситуации, включително в режим на максимална секретност. Затова тази единица е въоръжена със специално модифицирани UH-60 Black Hawks. По същество тези хеликоптери са подобни на тези, които транспортират членовете на Delta Force и 6-тата команда „морските тюлени“ на тайни мисии.

„Черните ястреби“ на рота А са оборудвани с радари, оптико-електронни системи, станции за електронно разузнаване и радиоелектронна борба. Техните екипажи са способни да летят ден и нощ при всякакви метеорологични условия. Тези машини могат лесно да бъдат разпознати по специфичното им оцветяване - изцяло са с черна страна с жълта ивица отстрани на фюзелажа и на опашната греда.

Тайните помощници

Още по-секретни мисии се изпълняват от рота В (Bravo) на 12-ти батальон. Няма точна информация по този въпрос в официалните източници. Междувременно медийни ресурси и уебсайтове, които говорят за американските специални сили, показват, че мисията на ротата е да поддържа разузнавателни дейности. Трудно е да се каже какво означава това. Може просто да е транспортирането на високопоставени военни от разузнавателните агенции на Министерството на отбраната на САЩ. Но по-скоро става дума за по-сложни задачи, включително и такива, свързани с изпълнение на полети в специални условия.

Рота В експлоатира както стандартни хеликоптери UH-60, така и специално модифицирани модели. Те са оборудвани и с оптико-електронни станции, радари и защитени комуникационни системи. Но за разлика от транспортните средства на рота A, хеликоптерите на Bravo са боядисани в стандартната маслинено сива цветова гама, стандартна за армията на САЩ и носят набор от стандартни странични маркировки.

Хеликоптерът, който предизвика инцидента във Вашингтон, беше от рота В, на 12-ти батальон. Все още обаче не е известно какъв хеликоптер е бил той: обикновен или специално модернизиран. Пентагона не разкрива тази информация. Рота С (Сharlie) е една от най-мистериозните в батальона. Официално това е учебното звено, в което се подготвят пилотите за първата и втората рота. Но обучението за екипажите на Сharlie е доста специфично. В допълнение към UH-60, пилотите и техниците придобиват опит с управление на хеликоптери, произведени в други страни по света.

Но такива транспортни средства обаче не са базирани в самия Форт Белвоар. Затова персоналът на рота C често пътува до Форт Браг. Очевидно за взаимодействие с авиационните части на Съвместното командване за специални операции (JSOC). Възможно е също рота С да е свързана по някакъв начин с гореспоменатата TG Orange. И може би осигурява нейната работа. Но това е само предположение.

Диспечерът ли е виновен?

Какво се случи в небето над Вашингтон? Поради спецификата си екипажите на 12-и батальон работят по доста сложни учебни задачи. По-специално, пилотите се учат да летят скрито в условията на плътен въздушен трафик, когато в небето има много самолети. При това машините трябва да могат да летят, включително без взаимодействие с наземни диспечери. Това, между другото ясно се вижда на видеото на ръководителя на полетите на летище „Рейгън“ по време на работа. Специалистът по управление на въздушното движение не се занимава с хеликоптера, а работи директно само с пътническия самолет.
Логичният въпрос е кой е виновен за самолетната катастрофа. Сега американските медии твърдят, че планът на полета все пак е бил представен на военните. Но по някаква си причина хеликоптерът се беше изкачил по-високо от посоченото в документа. Трудно е да се каже дали това наистина е вярно.

Също така си струва да припомним, че в допълнение към 12-ти батальон, Форт Белвоар е дом и на други хеликоптерни части на американската армия, които не участват в класифицирани мисии. В този случай може да говорим за това, че ръководителите на полетите имат постоянните планове за полетите на военните летателни апарати. Но например при отработване на действия в условия на сложен авиационен трафик екипажът на вертолета от 12-и батальон може да е допуснал грешка и да не се е ориентирал в ситуацията.

И разбира се, не може да не се отбележи и лошата работа на специалиста по контрол на въздушното движение. Той лесно би могъл да предотврати катастрофата, ако беше дал ясни инструкции на екипажа на пътническия самолет: „минете по такъв и такъв курс“, „наберете такава и такава височина“ и т.н. Вместо това във видеото диспечерът задава странни въпроси и дава някои полуформални команди на пилота на гражданския Bombardier.

Алексей Михайлов, svpressa.ru

Превод: Павел Павлов