ИВАН НЕЙКОВ БАЛКАНСКИ ИНСТИТУТ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Ако човек хвърля по едно око на пресата във Великобритания през последните седмици, може да остане с впечатление, че се е появила нова заплаха за британската икономика. Внушението е, че едва ли не хилядни тълпи българи и румънци са заели стартова позиция отвъд Ламанша и подобно на „кръвожадните” римляни от преди хилядолетия всеки момент ще завладеят Албиона. Да се чуди човек да се смее ли, или да плаче... Всъщност заплаха за английския пазар на труда наистина има, но това не са полските водопроводчици, румънските земеделски работници или българските медицински сестри.
Великобритания загуби хиляди работни места, както и всички останали страни членки заради множеството кризи (финансова, икономическа, социална, криза на еврото, дългова криза, криза на доверието), а не заради миграцията. И тъй като трябва да сме взаимно коректни (все пак, нали сме от едно семейство – европейското), искам да попитам дали ще се намери поне един сериозен британски политик, който с ръка на сърцето (и с поглед, вперен в портрета на Нейно Величество) да заяви, че страната му е на загуба от миграцията през последните десетилетия и столетия. Разбира се, че не. Историята сочи, че Великобритания винаги е губила, когато е била в изолация. Всъщност – това напълно важи и за България. Затова е време да спрем със закачките на дребно. Имаме общи сериозни проблеми на пазара на труда и можем успешно да ги решим само ако си помагаме взаимно. Становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), което обхваща мнението на работодатели, синдикати и третия сектор, е, че засега Европа не успява да преодолее кризата, в резултат на което се затвърждава разделението й. В редица държави, обхванати от кризата, се отбелязва драматично нарастване на безработицата, по-специално при младите хора. Актуалните данни за пазара на труда са алармиращи, негативната тенденция на пазара на труда в засегнатите от кризата държави продължава. Безработицата в Европа е толкова висока, колкото никога досега. В 2/3 от държавите членки се отбелязва нарастваща безработица, особено много нарасна безработицата в Испания (25,1%), в Португалия (15,9%) и в Гърция (24,2%). Над 25 милиона граждани на Европейския съюз са безработни. Като особено отрицателен момент следва да се отбележи нарастването на дълготрайната безработица – развитие, което очевидно продължава да се задълбочава. Над 40% от всички безработни търсят работа вече повече от една година. Особено тревожно е, че безработицата сред младите хора в ЕС продължава да бъде много висока. Тя надхвърля 22%.
И тук се отбелязват големи разлики между държавите членки. В Испания и Гърция тя е над 50%, в някои държави членки (Португалия, Словакия, Италия, Ирландия) е около 30%. Само в три държави членки (Германия, Австрия и Нидерландия) тя е под 10%.
В своя доклад „Световни тенденции в заетостта на младите хора през 2012 г.” (Global Employment Trends for Youth 2012) през май 2012 г. МОТ отправя актуално предупреждение, че има опасност да израсне едно „загубено поколение”.
Ако не успеем да предоставим перспектива за младите хора, има опасност тази прогноза да се сбъдне, а с това и огромен социален и политически експлозив. Съществува огромна потребност от инвестиции, което може да окаже въздействие върху заетостта. Трябва много усилено да бъдат мобилизирани както частни, така и публични инвестиции и
да се извършат реформи
Затова би трябвало всички да подкрепим предложението на ЕИСК за създаване на специален общоевропейски финансов инструмент, подобен на Фонда за приспособяване към глобализацията.
Според ЕИСК продължаващият застой в търсенето на работна ръка, причинен от кризата, води до увеличаване на трайната безработица, а тя от своя страна води до големи трудности за интегриране в пазара на труда и впоследствие до нарастване на бедността, породено от загубата на контакт с пазара на труда. Има много разум в предложението за изграждането на междинен пазар на труда, за да се създадат с публични средства определен брой подходящи работни места като гаранция, че трайно безработните ще продължат да са в контакт със света на труда и да подобряват знанията си. Това ще предотврати нарастването на бедността вследствие от загубата на контакт с пазара на труда и ще помогне на заетите по този начин лица да направят плавен
преход към основния пазар на труда след кризата
Затова вместо взирайки се в лондонската мъгла, да виждаме призраци, много по-важно и по-полезно би било да обединим усилия и да обменим добри практики, които правят работната ни сила квалифицирана и конкурентоспособна. Един от сериозните дефицити на българския пазар на труда е липсата на умения и традиции да разработваме истински, реални, признати от работодателите професионални стандарти. Това е едно огромно поле, при разработването на което безспорно има какво да научим от десетилетния опит на английските ни приятели. Защото в годините, когато България отхвърляше петвековното османско робство, Великобритания създаваше своята национална система за професионални стандарти и квалификация на работната сила. Ето това е истински, а не измислен проблем. И заедно можем да го решим. /monitor.bg