Как самодостатъчна Америка може да продължи сама

Избрано 13.01.2012 20:05

Мисля, че Мадлин Олбрайт беше първата, която нарече САЩ "незаменима нация". Фраза, измислена в онези опияняващи дни след рухването на комунизма в Съветския съюз, когато изглеждаше, че Америка ще властва над целия свят, пише Филип Стивънс, редактор в FT.

След повече от десетилетие на скрити или видими кризи това определение все още до голяма степен е вярно. Дори предизвикателството на развиващите се икономики, което ограничава амбициите на САЩ за световна хегемония, характерни за ранните години на президентството на Джордж У. Буш, не променя факта, че Америка е единствената сила, с наистина глобален обхват.

Важен, но често пренебрегван ефект от това положение е поразителният парадокс, че играчът, които стои в центъра на настоящата глобална система, ще пострада най-малко от нейното рухване. Повече от всякога САЩ се характеризират с даденото от Олбрайт определение за самодостатъчност.

Те ще останат водещата сила в света още много десетилетия. А коментаторите, търсещи точната дата, на която Китай ще стане най-голямата икономика, са забравили уроците на историята.

Британската империя оцелява повече от половин век след като преминава икономическия си зенит. Дори ако възходът на Китай продължи в линейна прогресия, биха минали десетилетия преди азиатският гигант да може реално да се конкурира с глобалната мощ на Америка.

Вярно е, че международна система създадена от САЩ след 1945 г. започва да се пропуква още в глобализиращия се свят през последните десетилетия на XX век. Но ролята на единствен лидер остава непроменена.

Изолационизмът на Рон Пол, републиканския президентски кандидат, който води в първичните избори на консервативната партия, отразява отношението н а света към САЩ. Все повече държави се опитват да действат независимо и да оспорват американското господство, за сметка на собствените си интереси.

Дори в Европейския съюз, в дома на постмодерната интеграция, кризата изкарва наяве неприятното лице на националните интереси, за които се считаше, че са останали в миналото.

От своя страна, САЩ са уморени от войни, заради които трупат дефицити и дългове. Барак Обама обяви големи съкращения в бюджета на Пентагона.

Европа ще трябва да се грижи сама за себе си, както и много от страните в Близкия изток. Ресурсите се пренасочват към поддържането на върховенството на Америка в региона на Тихия океан.

Тъй като Вашингтон се отказва от ролята си на световен полицай, американската външна политика се стреми към регионални съюзи и коалиции на принципа разделяй и владей.

В тази ситуация единственият конкурент на САЩ с глобални цели е Европа, която обаче изоставя претенциите си в борбата за спасяване на еврото. Остават все по-малко полюси в зараждащият се многополюсен свят.

Големият въпрос за следващите десетилетия е докъде ще стигне този процес? Едва ли ще има абсолютни победители.

Към момента САЩ има огромно предимство като най-богатата и най-стабилната от големите сили. Географската изолация на страната й осигурява стабилност. Едва ли тя ще бъде нападната от Мексико или Канада.

А Щатите са богати на природни ресурси. Новите технологии в добива на нефт и газ променят енергийната индустрия. Америка може да си позволи самодостатъчност в областта на енергетиката и дори може да се превърне в нетен износител.

С 5 на сто от населението в света, САЩ държат 28 на сто от всички патентни приложения, 40% от най-добрите университети в света, и при това, благодарение на имиграцията, имат по-добър демографски профил от еврозоната или Китай.

Ако Америка реши да се изолира, най-големият губещ ще е точно Китай, тъй като САЩ са водещият пазар на потребителски стоки и услуги в света.

Парадоксално, но китайците са тези, които се нуждаят на всяка цена от стабилна и отворена международна система. /darikfinance.bg

CHF CHF 1 2.09943
GBP GBP 1 2.23626
RON RON 10 3.84197
TRY TRY 100 3.90542
USD USD 1 1.66894