ВоЗкресе, воСкресе, въСкресе, въЗкресе, воистинА, воистинУ?

Около изписването на думата и начина на поздравяването за възкръсването има спорове, и то не от вчера. А какво да кажем, когато отговаряме? За истината ли е възкръснал Господ или наистина?

Около Великден ще чуем и прочетем какви ли не вариации на пасхалния поздрав - "Христос воЗкресе", "вЪЗкресе", "вЪСкресе"; съответно "воистинА", "во истино", "воистине" и какво ли не.

Правилно е да се пише възкръсна, възкръсвам. Коренът на думата е -кръс- (от праслав. *-krěp-so-), а не –кръст, твърдят езиковеди.

Като че ли единствено името на Христос пишем по един и същи начин. Нека помислим: има два правилни варианта за този поздрав.

Единият е на съвременен български: "Христос възкръсна! Наистина възкръсна!", а църковнославянският е: "Христос воскресе! Воистину воскресе!"

Но е странно да кажем „въЗкръсване Христово“, някак по църковна традиция се е наложило „вОскресението“ Христово, Господне.

Христос не възкръсва „за истината“, а „наистина“. В най-дълбокия смисъл Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос се съединява с Божеството.

Но ги има и онези, които казват: „Вярваме само в духовното Възкресение на Иисус”. Той е възкръснал „во истине“, а не наистина.

На такива ние отговаряме: „Не съществува нищо подобно на това, което вие наричате духовно възкресение. Духът на Иисус не влезе в гроба. Там беше Неговото тяло – само то беше положено в гробницата. Неговият Дух беше жив. Той слезе в ада, за да занесе спасението и на светците от Стария Завет”. Излезлият пък от гроба не беше дух, а цялостната личност на Иисус Христос – тяло, душа и божество. След Възкресението Си Иисус яде и пи със Своите ученици, като дори им позволи да Го докоснат, за да се уверят, че Той не е привидение… „понеже духът – каза Той – няма плът и кости, както виждате Мене, че имам” (Лука 24:39).