От Фейсбук профила на Любомир Канов, психиатър и писател

Когато се говори за това как демокрацията прогонила 2 милиона българи в чужбина, винаги се пропуска в сметката колко българи щяха да избягат от България през времето на комунизма. Вероятно половината от населението, както свидетелствува случаят с Източна Германия преди Берлинската Стена изградена през 1963 г именно, за да спре това целокупно бягство на германците от комунистическият рай.

Ако имаха възможност всички читави българи щяха да избягат много отдавна и в страната да останат още тогава само кадрите на властта и може би селяните, които нямаха шанс да успеят извън страната. Но много хора го сториха след Промените. Мнозинството от тях след като разбраха (след изборите на Желев, спечелени от комунистите), че в Родината няма прокопсия, направиха това, което по времето на Живков се наказваше с разстрел по кльоновете на границата — избягаха и се опитаха да построят живота си на Запад.

Мафиотизирането и унищожаването на покълващият бизнес от криминалните отрепки в съюз с ченгетата, които още в началото им организираха логистиката и съдебното беззаконие, продължиха обезкървяването на страната. Напуснаха я и хората от малките селища към по-големите градове и така България постепенно започна да опустява. Днес виждаме така да се каже дъното: руски шпиони навсякъде, криминали навсякъде в съд и прокуратура решаващи кой да бъде сготвен, помилван или рекетиран.

Как да се върнат българите в Родината си? Та тя е открадната!