С панихида в катедралния храм „Света Неделя“ в София и възпоменателни церемонии в страната беше отбелязан 1 февруари – Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Граждани, политици и общественици сведоха глава в памет на хилядите българи, загинали или репресирани след 9 септември 1944 г.

В столицата в „Света Неделя“ беше отслужена панихида за убитите без съд и присъда офицери, войници и цивилни граждани. Богослужението беше водено от Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Присъстващите поднесоха цветя в знак на почит и признателност към жертвите.

Датата 1 февруари е свързана с една от най-мрачните страници в българската история. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди, произнесени от Първи състав на т. нар. Народен съд срещу регентите княз Кирил Преславски Сакскобургготски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и срещу 17 министри. Присъдите са издадени въз основа на Наредба-закон за създаване на Народен съд, приета от правителството на Отечествения фронт на 6 октомври 1944 г.

Общо Народният съд се произнася срещу 21 024 души в 131 процеса, като са издадени 10 897 присъди. На смърт са осъдени 2618 души, сред които регенти, министри, народни представители, генерали и висши офицери. Около 200 от осъдените на смърт са убити още преди провеждането на съдебните процеси. Репресиите засягат и близките на осъдените – изселени са 4325 семейства с близо 12 000 членове. Сред жертвите на режима са и повече от 250 православни свещеници, много от които убити без съд и присъда.

Стотици софиянци се събраха и пред паметника на жертвите на комунистическия режим, където бяха поднесени венци и цветя. „Не трябва да забравяме това, което се е случило преди 81 години, когато Народният съд извършва най-големите репресии в Европа – именно в България“, заяви лидерът на СДС Румен Христов.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховни състави на Народния съд произнасят присъди без право на обжалване срещу тримата регенти, 22 министри, 67 народни представители от 24-тото Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и осем царски съветници. Съдът е организиран от правителството на Отечествения фронт по нареждане на Георги Димитров от Москва.

Денят се отбелязва официално в България от 2011 г., след решение на Министерския съвет по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов, внесено от общественика Дими Паница. В мотивите си правителството подчертава, че 1 февруари 1945 г. поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ и се превръща в знакова дата за националната памет.

Паметта на жертвите беше почетена и във Варна, както и в други градове на страната. „На този ден свеждаме глава пред хилядите българи, лишени от живот, свобода и достойнство заради своите убеждения. Паметта е акт на справедливост и отговорност към бъдещето“, заявиха участници във възпоменателните събития.

С отбелязването на 1 февруари България отново напомня, че познаването на истината за тоталитарното минало е условие за защита на свободата, демокрацията и човешките права днес.