1 февруари остава в нашата история като престъпление срещу идеала за свобода, престъпление срещу човешкото право на защита и като пример за акт, основан на политическа безочливост и саморазправа с всеки неудобен опонент, пише още Рая Назарян.

„С отбелязването на тази черна дата ние сме по-категорични от всякога, че това никога повече не трябва да се повтори. Отдаваме нашата почит на жертвите на комунистическата диктатура с ясното съзнание, че сме в дълг към тяхната памет. Длъжни сме да предаваме обективно фактите от историята на следващите поколения, да освободим нашето общество от тежестта на останките, които прославят комунизма и никога да не допускаме такава саморазправа, жестокост и беззаконие към който и да било политически опонент”, посочва председателят на Народното събрание.

„Разчитам, че всички демократично мислещи хора, независимо от партията си днес, ще се обединим, за да гарантираме справедливост и достойна памет за жертвите на комунистическата диктатура”, заявява още Рая Назарян. И подчертава, че политиката не трябва да разделя хората, а да ги обединява, опонентите трябва да се уважават, а не да се преследват и най-важното - политиката е за хората, а не срещу тях.

Епицентър. бг припомня: На 1 февруари се навършват 81 години от най-масовото произнасяне на напълно нелегитимни смъртни присъди в историята на страната ни от т.нар. „Народен съд“, който всъщност е създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР, припомня БТА. На 1 февруари 1945 г. Първи състав на „Народния съд“ осъжда на смърт десетки представители на политическото и военно ръководство на България.

Екзекутирани са 67 депутати и 22-ма министри, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници, както и регентите на малолетния тогава цар Симеон Втори. Сред осъдените политици са министър-председателите Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов.

Присъдите са изпълнени в нощта срещу 2 февруари. Според доклад на бившата Държавна сигурност от 09.09.1944 г. за девет месеца и по-късно в страната са изселени и убити общо 28 131 души  – свещеници, фабриканти, офицери.

Години наред и след това продължават арести, въдворявания в затвори и лагери на хора, показали по някакъв начин, че не са съгласни с управлението и действията на комунистическата власт.

Президентите Желю Желев (1990 – 1997 г.) и Петър Стоянов (1997 – 2002 г.) полагат началото на традицията на отбелязването на този ден.

През 2000 г. е приет закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.