Излезе новото издание на Индекса за медийна грамотност

Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия са страните в Европа с най-високо ниво на медийна грамотност. Това показват резултатите от Индекса за медийна грамотност за за 2021 г., изготвен от Институт Отворено общество – София. 

Класацията оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. 

На последните места в класацията са Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора и Турция.

Проучването класира България на 30 място по медийна грамотност - на последно място от страните в Европейския съюз. По този показател България е в една група с Гърция (27 място), Румъния (28 място) и Сърбия (29 място).

Класацията се съставя, като се използват индикатори за медийна свобода, образование (изследванията на PISA) и доверие между хората. 

Изданието на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от „инфодемията“ - потопът от фалшиви новини и дезинформация по отношение на заразата и справянето с нея. Марин Лесенски, автор на изследването, казва, че „инфодемията създава криза на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научни знания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да управляват отговорът на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа“.

Когато петте клъстера на индекса се разположат на картата се забелязват определени регионални модели, коментират авторите на проучването. Най-добре представящите се страни от първия клъстер са разположени в Северозападна Европа. Страните с най-слаби резултати са в Югоизточна Европа. Когато се сравнят клъстерите от 2021 и 2019 година, цялостната картина показва влошаване на ситуацията, като редица страни се прехвърлят в клъстери с по-лошо представяне.

Докладът препоръчва образованието като най-оптимален подход за справяне с фалшивите новини, което да действа като ваксинация и да предоставя устойчивост към най-тежките случай на фалшиви новини и пост-истината. Справянето с фалшивите новини и дезинформацията ще намали степента на политически и обществени конфронации, би повишило нивото на доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от Ковид-19, смята екипа, работил по проучването./24 часа