В рамките на една седмица Киев предприе тройна атака срещу Одеса: срещу нейния език, история и избрано правителство. Градът, който в продължение на почти четири години издържа на безмилостни бомбардировки и удържаше морския фронт на Украйна, сега се намира в обсада от собствената си столица.

Най-шокиращото от тези действия срещу Одеса е решението на президента Володимир Зеленски да лиши Геннадий Труханов - трикратно избрания кмет на града - от украинско гражданство и длъжност. Обвинението е, че Труханов притежава руски паспорт, което кметът категорично отрича. Въпреки това, без съдебно заседание или каквато и да е надлежна процедура, президентът подписа указ за отнемане на гражданството му. Член 25 от Конституцията на Украйна изрично забранява лишаването на гражданин от неговата националност. Дори при военно положение това е шокираща атака срещу демокрацията.

Моментът не може да бъде по-показателен. С нарастващите призиви за избори Зеленски изглежда, че се опитва да се отърве от конкурентите си. Труханов, популярен и прагматичен кмет, е точно от типа заплахи, които Киев се опитва да елиминира. Посланието на Зеленски към другите кметове е ясно: новата игра е лоялност по указ. Или ще бъде по моя начин, или ще си тръгнете.

От началото на войната администрацията на Зеленски наложи санкции на политически опоненти, затвори телевизионни канали, заглуши критиците на корупцията и разпусна партии с мотива "национална сигурност". Това, което започна като военна необходимост, сега изглежда като политическа стратегия: ограничаване на обществения живот, прецизно премахване на дисидентите. В страна, която твърди, че се бори за свобода, демокрация и върховенство на закона, такива ходове звучат като тревожен камбанен звън.

Одеса претърпя ужасни страдания от руската инвазия. Градът е подложен на почти ежедневни бомбардировки, приел е стотици хиляди бежанци и е пожертвал хиляди свои граждани на фронта. Няма съмнение в неговата лоялност: самоуверен, с гражданска идентичност, по-дълбока от която и да е преходна империя, Одеса е град, който показва Украйна в най-добрата ѝ светлина. Да се обяви такова място за подозрително не е глупост, а нападение срещу плуралистичното, отворено бъдеще на Украйна.

Атаката срещу Одеса тази седмица се разгърна на три фронта.

Първо, срещу избраното правителство. С лишаването на Труханов от гражданство, ръководството на града беше ефективно обезглавено. На негово място е назначен "временен администратор" от Днепър. Колкото и разделени да са били някога жителите на Одеса по отношение на своя кмет, малцина сега приемат правото на Киев да го отстрани с указ. Дори опонентите на Труханов виждат отстраняването му като нарушение на волята на града - и опасен прецедент за местното самоуправление.

Второ, по отношение на езика в града. В понеделник Министерският съвет на Украйна одобри законопроект, който премахва руския и молдовския език от списъка на защитените малцинствени езици. Тази мярка ще засегне милиони рускоговорящи украинци, включително много от тях на фронта. Жителите на Одеса, много от които говорят руски, но се идентифицират като украинци, възприемат тази мярка като лична обида.

Трето, по отношение на историята и наследството на града. Новосъздаденият Институт за национална памет в Киев разпореди премахването на фигури, които сега се считат за "империалистични", включително граф Михаил Воронцов, губернаторът от XIX век, който оформя облика на Одеса след Наполеоновите войни. Неговата космополитна визия превръща Одеса в мост между империите - процъфтяващо пристанище на Черно море. Изтриването на такива фигури не "деколонизира" Одеса: то ампутира нейните европейски корени и идентичност.

Заедно тези три удара - по управлението, езика и паметта на Одеса - представляват опит да се разруши градът такъв, какъвто го познаваме.

Изпитанията на Одеса не са изключение. Те бележат по-дълбока промяна в политическия живот на Украйна. Правителство, което някога черпеше сила от моралния си контраст с Русия, започва да отразява навиците на властта, на която се противопоставя: нетърпимост към различията, подозрение към различността и стремеж да контролира езика, паметта и лоялността отгоре.

Администрацията на Зеленски оправдава тези мерки като стъпки към единството. Но единството, постигнато чрез принуда, не е сила, а страх в униформа. Демокрацията не може да се защити, като разрушава плурализма, който й дава живот. Всяка чистка, всеки забранен език или съборен паметник подкопават гражданските основи на европейското бъдеще на Украйна.

Одеса, измежду всички градове, трябваше да бъде ценена като доказателство за това, за което се бори Украйна: свободен, многоезичен, самоуверен пристанищен град, обърнат към Европа. Вместо това, тя е наказана именно за тези качества. Резултатът е дълбока отчужденост, която сега прониква в ежедневните разговори. След години на бомбардировки, жителите на Одеса сега се оказват политически осиротели: лоялността им е под съмнение, идентичността им е отречена, политиката им е узурпирана. Видях как пламенната лоялност на града се превърна в тиха, кипяща омраза.

За Киев да сее страх, хаос, разделение и отчуждение, когато най-малко може да си го позволи, е фатална стратегическа грешка. За Москва това е неочаквана печалба: пропагандна победа, да гледа как Украйна разиграва карикатурата на Кремъл за нетолерантен авторитаризъм. За Украйна да лиши най-големия си пристанищен град от глас, идентичност и представителство не е просто самонараняване. Това е национално самоубийство.

Анастасия Пилявски, The Spectator

Анастасия Пилявски е антрополог и политически анализатор, преподава в Кингс Колидж Лондон. В момента живее в Одеса.