Чехословакия е искала да накара ромските жени да раждат по-малко деца

Те от години чакат да получат обезщетение за принудителната стерилизация, на която са били подложени. Смятат, че тази несправедливост, на която са станали жертва, заслужава поне символично признание. Само че Павлина Ковейова все още няма отговор. А молбата на Олга Ковачикова е била отхвърлена, разказва германската обществена медия АРД.

Двете жени са разкали историята си и по чешката телевизия. Навремето при тях дошли хора от службата за социално подпомагане. Пристигнали с черна волга, водели със себе си и лекарка. Служителите им обяснили, че жените са млади, но вече имали достатъчно деца.

"Бях на 23 години, когато ми го причиниха", казва Ковачикова. От службата за социално подпомагане ѝ предложили пари, спомня си добре тя - равнявали се на почти 600 евро, което за онова време било много. Служителите заплашили младата жена, че ако не се подложи на стерилизация, могат да отнемат децата ѝ. По същия начин постъпили и с Ковейова.

Заради цезаровото сечение?

Данни за насилствени стерилизации в Чехословакия има още от 1960-те години. През 1970-те години те вече са обичайна практика. Социалистическата държава е искала да накара по-специално ромските жени да раждат по-малко деца. Засегнати обаче са и други жени, често от бедни семейства.

Но дори и след промените през 1989 тази практика е продължила - жени са били лишавани от възможността да имат деца. Такъв случай е документиран от Чешкото радио през 2010 година. Тогава стерилизации са били извършвани по време на раждане, като за целта на родилката ѝ е било казвано, че се налага цезарово сечение.

"През 1990 бях на 21 години", разказва Елена Горолова. Лекарите ѝ казали, че вече е имала две цезарови сечения и че трябва да извършат стерилизация, ако иска да не умре. "Не разбрах точно какво ми казват тогава", признава тя днес.

Травмирана и гневна

През целия си живот Горолова е копнеела за дъщеря. Провеждането на процедурата силно я травмира и тя решава да се бори. Основава асоциация на засегнатите жени, чийто глас се чува в публичното пространство. Но дълго време нищо не се случва - макар проблемът да е добре известен, казва активистката за граждански права Анна Сабатова.

Още през 1977 движението за граждански права на Вацлав Хавел критикува принудителната стерилизация. Действията на държавата бяха документирани даже в известната "Харта 77", казва Сабатова. Там се посочва, че в някои окръзи стерилизацията на ромски жени се е извършвала като планирана административна дейност. А работата на служителите е била оценявана в зависимост от броя на жените, които са успели да убедят да се стерилизират.

След падането на комунизма групата за граждански права се обръща към главния прокурор. Той открива административни грешки - но не и нарушения на правата на човека. Така обезщетенията за принудителна стерилизация са били отказани.

Сериозни обвинения срещу властите

Сабатова, която е била заместничка на омбудсмана по гражданските права в Чешката република, си спомня как през 2004 десет жени се свързали с нея и ѝ разказали, че са жертви на незаконна стерилизация. "А когато оповестихме това, се обадиха още 70 жени", казва тя, цитирана от АРД.

Така започнало официално разследване, завършило с официално извинение от чешкото правителство. Това е станало през 2009, но изминават още дълги години, преди да бъде направена следващата стъпка: от 2022 насам засегнатите лица могат да кандидатстват за обезщетение, което чакат отдавна. Те имат право на сума, равняваща се на малко под 12 000 евро.

Оказа се обаче, че Министерството на здравеопазването не е наело достатъчно адвокати, казва Сабатова. "Освен това сроковете са кратки, обработката на документите е дълга, а министерството взема ужасяващо несправедливи решения", оплаква се тя. Доказано е, че властите незаконно са унищожили медицински документи.

Искане за удължаване на срока

По данни на Министерството на здравеопазването повече от 2000 жени дотук са подали молба за изплащане на обезщетение. Досега положителен отговор са получили по-малко от 700.

Ръководителят на чешкото правителство Петр Фиала също разкритикува процеса на одобрение. Заявления могат да се подават само до 2 януари 2025 година, припомня АРД. Затова активисти и поддръжници настояват за удължаване на крайния срок - засега безуспешно.

Статията е публикувана в "Дойче веле" >>