Изборите, които предстоят пред българите през 2021 г.

Избрано 02.01.2021 11:05 Снимка: ДНЕС+

Изборите, които предстоят пред българите през 2021 г.

Изминалата година бе белязана с огромен печат от коронавирус и последвалата здравна криза. От тях обаче последва и произтече политическата криза, която нагорещи лятото още повече. Флуктуациите на доверието в институциите, политическите партии и личностите, които ги представляват, бяха проследени с изключително внимание от социолозите, не само заради професионален интерес, но и с оглед предстоящата година, когато българинът ще отиде два пъти до урните за редовни избори. През пролетта на 2021 година предстоят парламентарните избори, а наесен трябва да се произведат и изборите за президент, който да стъпи в длъжност през януари 2022 г.

Всички социологически агенции отчитат ясно заявено желание за промяна в управлението.

А ако годината 2020 завърши без провеждането на предсрочни избори, за което настояваше протестът, то въпросите в края й не са по-малко и по-сериозни. Основният въпрос, който остана, е кога да се проведат изборите и с оглед на развитието на пандемията. Но и: ще има ли още промени в изборния кодекс; ще се организира ли машинно гласуване, а дистанционно; ще има ли влияние и какво ще е то, епидемията върху избирателната активност.

Към тези въпроси се добавят и още с оглед нагласите да се избере една или друга партия, къде ще отиде протестният вот, набрал сила в средата на година. Отделно на това през 2020 година се появиха и няколко нови политически субекта или поне дадоха заявка за участие в предстоящия вот.

На социологическата карта в края на годината остават основните политически играчи: ГЕРБ, БСП, ДПС и всъщност от там нататък колко и кои партии ще влязат в следващия парламент остава неясно. И ако в началото на годината управляващата вече 10 години партия на Бойко Борисов водеше пред опозиционната БСП с едни стабилни 3-4%, то в средата на годината ГЕРБ и БСП изравниха. В края на 2020 година отново поведе ГЕРБ, въпреки наближаването още повече към края на мандата, когато традиционно всяко едно управление бележи най-сериозен спад в доверието. Протестите, неформално подкрепени от социалистите, не успяха да дадат сериозен тласък и да прелеят значителни проценти към БСП, но относително втърдиха ядрото на избирателите. И пред двете партии стоят проблеми, свързани с лидерството - Корнелия Нинова трябва да защитава своята позиция вътре в партията, защото въпреки убедително спечелените вътрешни избори, първи в историята й, курсът и лицето на БСП остава незащитено на национални избори. Остават и съмненията по отношение на вътрешна опозиция сред социалистите. Пред ГЕРБ стои също проблемът с лидерството - безспорно принадлежащо на Бойко Борисов, който обаче нееднократно вече даде заявка, че след този мандат ще се оттегли само в ръководството на партията си, а публичните и външни длъжности ще остави на "своите деца". Остава въпросът дали това обаче би било печеливш ход, а и защитим ход. И пред двете партии на този фон стои проблемът на президентските избори, само шест месеца след парламентарните /редовни/.

На този фон от настоящите парламентарно представени партии ДПС стоят най-стабилно - с традиционния си електорат и с успеха в края на годината, когато не само преизбраха за лидер на партията Мустафа Карадайъ, но и успяха, демонстрирано с видео обръщението на турския президент Ердоган, на изхвърлят от фронта окончателно сякаш Лютви Местан и партията му, а така да елиминират и възможностите за по-сериозни отхапвания от електоралното тяло.

ГЕРБ, БСП и ДПС са сигурните участници в следващия парламент, макар и процентите, които събират да са основани на твърдите ядра на привържениците им. Социологическите агенции обаче дават между 5 и 7, а дори и 8 участници/парламентарни групи, а в публичното пространство се налага и интерпретацията за разпокъсан до невъзможност да се излъчи правителство парламент и нов цикъл на избори - втори парламентарни избори, които биха съвпаднали с по време относително с президентските. Именно тук проблемът с лидерството и в ГЕРБ, и в БСП се явява основен и за настоящите им лидери, предвид и явно търканията между Нинова и Радев.

Останалите политически играчи от НС

Коалиционните партньори в момента на ГЕРБ, Обединените патриоти не са с много ясна позиция за предстоящите избори. В края на годината даваните проценти на ОП са около или малко под бариерата за влизане в парламента. След като патриотите бяха по-малко потърпевши от протестната вълна през лятото, в сравнение с по-големия си коалиционен партньор, въпреки изявите си те не могат да възстановят подкрепата си от преди четири години. За това значителен принос имат скандалите между самите тях и отлюспването на Волен Сидеров и неговата "Атака". Именно заради това се появиха и прогнози за сформиране на трайна коалиция ГЕРБ/СДС и Обединени патриоти /в момента ВМРО и НФСБ/. Спирачка за това би бил примерът на СДС и опасността от обезличаване, който със сигурност стои като едно на ум на патриотичното рамо.

Другата партия, която в момента е парламентарно представена - "Воля" на Веселин Марешки остава през цялата година на нивото на своя основен "пакет" с от 1,6% до 1.8% подкрепа, без да печели или губи някакви сериозни проценти, но константно под бариерата за самостоятелно влизане в парламента. Тъй като не са правени социологически проучвания в последните два месеца с този фокус, остава загадка как се е отразил хода на Веселин Марешки да подкрепи първоначално проекта за нова Конституция, внесен от ГЕРБ, въпреки че ефект по-скоро може да се търси не толкова от самата подкрепа, колкото от публично обявената подкрепа от страна на Марешки на текст, който не е чел.

Протестният вот и новите политически субекти

Най-ясно и трайно в проучванията протестният вот се обира от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". Подготвяно от няколко години като очакване това да се случи, политическата партия на Слави Трифонов стана факт през юни 2020 година и моментално влезе в социологическите проучвания. От началото на лятото до края на годината това е и партията, която бележи ръст в подкрепата си и от сигурна парламентарна група, в края на годината я поставят като трета по-големина в следващото Народно събрание. Именно пред тази партия обаче стои сериозно проблемът с датата на изборите и до каква степен ще имат способностите да разгърнат структури и кампания, с които да затвърдят обрания протестен вот на българските граждани.

От опозиционните и непарламентарно представени политически партии на картата отново на преден план излезе и "Демократична България" с сериозно увеличаване на процентите, които събират. Сътрудничеството между "Да, България" и ДСБ засега се откроява със стабилността на сигурна парламентарна група, но пикът на доверие бе набран предимно в следствие на акцията на Христо Иванов в "Росенец" и само отчасти на продължилите след това протести в София. Подкрепата на ДБ е изложена постоянно и на риска и непредвидимите възможности, които ще имат гласуващите българи в чужбина.

Лицата на протеста, т.нар. Отровно трио - Арман Бабикян, Николай Хаджигенов, Велислав Минеков - съумяха в голяма степен да приковат вниманието през лятото, макар и да не може по никакъв начин да се причисли за една тяхна подкрепа големият процент желаещи предсрочни парламентарни избори. С идването на есента, спихването на протеста и ходът със сключването на споразумение с "Изправи се.БГ" на Мая Манолова, по-скоро може да се предполага вече официално свиване на подкрепата до процентите на Мая Манолова. Важно обстоятелство при Манолова беше, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа, в която протестите вдъхнаха енергия, но при неяснотата около принципните основи на обединението, успехът зависи от възможностите за неговото разширяване и организационни способности.

Организационните способности са вече доказани при "Републиканци за България" - партията на Цветан Цветанов, за която има очаквания да отхапе от структурите на ГЕРБ. Засега републиканците не влизат в повечето социологически проучвания, тъй като самата регистрация на партията се случи едва през октомври месец 2020 г., но социологическите агенции регистрират увеличение на подкрепата дори и в рамките на няколко месеца до малко под 1% и присъствие с личен рейтинг на Цветан Цветанов.

С подкрепа под 1% остава засега и формацията на президента два мандата Георги Първанов, оглавена в последните години Румен Петков. Въпреки активното си публично присъствие АБВ не успява да набере протестен вот от тази година и да се включи убедително в състезанието за прескачане на бариерата. Може би и на това се дължи подаването на ръка към партията майка БСП. На този етап няма отговор обаче от нея.

На този фон, а и при традиционно големия брой състезатели в България, които застават на старта за избори, от решаващо значение се очертава да бъде избирателната активност и колебаещите се. Именно в епидемична обстановка и организационната неяснота ще направят решаваща датата на изборите - най-ранната възможна за вот е тази на 28 март. Но първоначално категоричен, президентът Радев след това се разколеба.

А към края на 2021 година се задава и другия вот и избор - този за президент, който до голяма степен ще се определи от едно горещо лято. И въпреки спрягани имена, всичко остава в сферата на спекулациите, макар и новогодишната реч на действащия държавен глава да приличаше повече на старт на предизборна кампания. На коя обаче и на чия?/news.bg

CHF CHF 1 1.78029
GBP GBP 1 2.24671
RON RON 10 4.01196
TRY TRY 10 2.1691
USD USD 1 1.61359