Дори в края на мандата си главният прокурор Никола Филчев не изневери на себе си. И най-вече на навика да се меси в политическите дела. Още по-точно казано - да кадрува във всички власти. Нищо, че по конституция те са разделени.
Това е единственият извод от вчерашните прокурорски закани към един от кандидатите в идния вот за кмет на София. Името в случая не е толкова важно. На мястото на Милен Велчев, издигнат от НСДВ, можеше да е всеки друг, издигнат от друга политическа сила. Зависи от конюнктурата. И от актуалния прокурорски интерес.

Заключенията не са произволни. Почиват на практиката. Спомнете си началото на Филчевия мандат - краят на 90-те години на миналия век. Тогава на власт бе кабинетът "Костов". А поканеният в парламента на дискусия за престъпността новоизлюпен главен прокурор в прав текст обяви, че най-големите бандити са в червените редици. Тогава изявлението бе посрещнато с аплодисменти. Вдясно.
Съвсем малко по-късно - когато властта се смени, се смени и врагът. Тогава на мушка бяха взети Костов и фамилия, както и членове на неговия кабинет. Тогава прокуратурата започна да се сеща и колко много била ограбена държавата от приватизация не по правилата. И се заточиха едни дела и проверки… Апропо, до ден днешен без резултат.

Сега ракурсът пак е друг. На мушката са НДСВ и неговите кадри. Но принципът е същият. И няма нищо общо нито с правосъдието, нито със закона, нито с нищо принципно. В ход е поредната политическа атака с участието на уж независимата обвинителна власт.

Същата практика през годините обаче показа, че прокурорските закани вече не хващат дикиш. Тъкмо обратното, дават противен на очаквания ефект. Защото очевидният фалш се усеща от хората. И те реагират по най-нормалния начин - не вярват на обвиняващия. Тъй че и последните размахвания на пръст спрямо Милен Велчев могат да донесат противоположен на планирания от Филчев ефект. Сиреч - да добавят симпатии към бившия финансов министър. Защото той става поредната жертва на една политическа разправа.

Така че явно и тези избори пак ще минат под прокурорски знак. Резултатът предстои да видим.

Но е явно и друго - въпросът какво да се направи, та порочната практика да спре, става все по-належащ. Впрочем, част от отговорите вече бяха дадени в новия Наказателно-процесуален кодекс - законът, който разписва правилата за разследване, обвиняване и съдене на хората, извършили престъпления. Както и правата и задълженията на разследващите, прокуратурата и съда, които участват в тази дейност. Новият НПК - за жалост, под натиск от Брюксел - вече е на път да стане факт. Т.е. окончателно да се приеме от парламента. И така да даде началото на серия от промени в правосъдието.

Що се отнася до конкретните заплашващи личности… Главният прокурор сам си го каза - политиците се сменят, магистратите - също. И слава богу.

Елена Енчева
в-к “Монитор”, 7 октомври 2005г.