На предстоящата сесия на ОбС – Варна, се очертава доста интересен (и показателен) тест за общинските съветници, представящи десни политически партии. Ако е коректна информацията, че Кирил Йорданов е решил да лансира за свой заместник Богдан Караденчев, ще бъде интересно да се наблюдава кой и как ще гласува бъдещата структура на общинската администрация.

Вярно е, че Кирил Йорданов има право сам да си избира екипа.
Но също така е вярно, че всеки общински съветник се е клел да гласува по съвест.

Богдан Караденчев не е просто приятел на кмета и в никакъв случай не е обикновен член на БСП - Варна.
Бивш кмет на Варна, той е символ на комунистическото минало на града и е всичко друго, но не и мерило за успешен кметски мандат.
По негово време Варна преживя най-жестоката водна криза. Пак по време на неговото “безценно” управление, цъфна и прословутата “Дупка” в центъра на града.

Затова и опитът за вписването на Богдан Караденчев в “моделът Варна”* едва ли е случаен. Изглежда не е далеч денят, в който Кирил Йорданов ще поиска от ОбС – Варна, да бъде възстановен паметника на Сталин в морската градина.
Ретроградните практики в морския град не са от днес и от вчера и се налагат умишлено и систематично. Целта е прозрачна – покриване със забрава на всеки порив към свобода и свободомислие. И така - до пълната реабилитация на комунистическото минало.

Това може да се очаква от Крили Йорданов и тук изненади няма!
Въпросът, все пак е: Как ще гласуват десните?

Ще легитимират ли реставрацията в нейния най-чист, автентичен вид?
Безспорно, актът на гласуване “за” или “против” Богдан Караденчев ще бъде проява на ясна и недвусмислена позиция от страна на всеки съветник.
От едната страна, на везните ще бъде политическата съвест на десницата в морския град, а от другата страна ще тежи безпроблемното вписване в безпощадната управленска машина на “моделът Варна”.
Средно положение няма.
Антон Луков

П.П.*Моделът “Варна”* - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.

И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg, 07.02.2010