От Фейсбук профила на Иво Божков, общински съветник от ПГ „Демократична България – Обединение“

Относно казуса с канадското гражданство на Кирил Петков и измислените дипломи от чужбина ще ви разкажа моята история.

Родителите ми, които работеха като лекари в Тунис от 91-ва ме пратиха през 99-та в Канада, за да получа възможно най-доброто образование. Завърших хуманитарни науки в колежа Жан Дьо Бребьоф през 2001 и политически науки в Монреалския университет през юни 2005-та.

През цялото време плащах такси като за чужденец, които бяха значително по-високи от символичните такси за канадци. За да се намалят огромните такси, но и защото Канада е едно от най-добрите места за живеене на планетата, родителите ми започнаха процедура за получаване на канадско гражданство през 2003-та. Тогава бях започнал да уча политология и следях активно събитията в България. От Конституцията знаех, че за да се кандидатираш за президент или друга висша държавна длъжност има едно много просто правило - не трябва да имаш двойно гражданство! Още тогава бях решил да се върна в България след като завърша и имах ясното съзнание, че искам чрез политическа и обществена дейност да допринеса за това страната ми да се доближи поне малко до това което виждах пред себе си в Канада. За това, не подадох документи за канадско гражданство заедно с нашите и сестра ми.

Това решение означаваше, че ще продължа да плащам по 5 000$ на семестър вместо 1000 $. Тъй като родителите ми изнемогваха с тези такси, нямаше друг начин освен да уча 6 месеца и да работя 6 месеца. Тамошната образователна система го позволяваше. Само че като чужденец нямах право и да работя освен ако за въпросната работа няма нито един желаещ канадец. За това работех без договор в цех за пълнене на пликчета с рекламни брошури и след това разнасянето им по вратите на кварталите. А един път седмично се редях пред църква или социална служба, за получаване на огромни пликове с храна със скоро-изтичащ срок на годност (Канада наистина е най-социалната държава!)

И така завърших успешно през юни 2005-та запазвайки си само българското гражданство. Като завършил канадски университет имах възможността в рамките на 6 месеца да си намеря работа, за която да получа работна виза, както и да получа много точки ако подам документ за гражданство. Канада одобряват на базата на точкова система и да си млад, говорещ двата езика и завършил на място практически означаваше да го получа.

Разказвам всичко това, за да споделя, че всяко решение в живота има цена, която рано или късно плащаме. Също така и, че няма човек, който да се е появил от небето целия в бяло. Кирил Петков безспорно е един от нужните мотори за промяна на България!

PS: Забравих да доуточня - забраната за двойно гражданство е дискриминационен анахронизъм, който трябва да бъде премахнат от Конституцията!/tribune.bg