Мълчи си, Иване!
Мълчи си, че колчем си отвориш устата лъсва цялата истина.
Мълчи си, защото именно абсолютната тишина е онази благодатна среда, в която става невъзможно откриването на нормално обяснение.

Но сърцето Костово не изтрая.
И изригна!

В момент, в който на Беронов му трябваше всеки глас поне за достойно представяне, Иван Костов направи невероятното - натири по най-просташкия начин всички, които малко или много имаха мерак да помогнат. Той си позволи да обяви в публичното пространство частен разговор между хора от предизборния щаб на десния кандидат и министър Николай Василев. Безспорно тези безумни ходове от страна на Костов създадоха неудобства на единия от участниците в частния разговор – Николай Василев.
И това е всичко по отношение на последиците за… Василев.

Резултатът за Беронов обаче е видим за всички.
Беронов загуби!
Загуби и десницата!
Всъщност, иде реч за катастрофа.

Разбира се, да се твърди, че единствено този случай е повлиял на резултатите на Неделчо Беронов е наивно. Истината е, че цялостното поведение на Иван Костов по време на кампанията, спрямо всички потенциални партньори на Неделчо Беронов, отврати хората от гласуването. С повод и без повод бяха нападни и Бойко Борисов, и НДСВ, и ВМРО и Стефан Софиянски и въобще всички и всичко, което поне малко се различава от манталитета на Иван Костов.

Между другото, частичен резултат от тази кампания е фактът, че всички усилия на PR-те на Костов да го изкарат благ и смирен, отидоха по дяволите. Това обаче е друга тема и касае преди всичко онези наивници, които вярват, че вълкът може да смени и козината си и нрава си.

Не е за пренебрегване и друг очевиден извод, който формално погледнато не е по темата. Начинът, по който Иван Костов унищожи шансовете за достойно представяне на Неделчо Беронов, е типичен пример за свръх концентрация на политически егоизъм. Костов не просто използва хората за личните си цели, той ги изгаря като подпалки и ги хвърля в огъня без да му мигне окото. В края на краищата Неделчо Беронов не е нищо друго освен поредната жертва от един много дълъг и много кървав списък. Свидетели сме на ритуално аутодафе, чието начало малко хора помнят и чийто край вероятно ще съвпадне с края на политическата кариерата на Иван Костов.

По подобен начин Иван Костов съсипа или се опита да съсипе живота и професионалната кариера, буквално на всички свои съратници от времето, когато СДС беше във възход - и Александър Божков, и Евгени Бакърджиев, и Богомил Бонев, и Стефан Софиянски, и самият Петър Стоянов, и кой ли не. Който се докоснал до Иван Костов, все е пострадал (за сметка на това, онези от БСП и спецслужбите, които уж са нарочени за опоненти на Командира, се радват на завиден просперитет).
Факт е, че днес никой не си спомня колко добър икономически експерт е бил Божков някога или колко добре беше приет като кмет на столицата Стефан Софиянски. Днес всички си спомнят гадостите. Същите тези гадости, за които най-голям дял и най-голяма вина има не някой друг, а самият Иван Костов.

И все пак! Сега!
Когато и земята и небето се сгромолясаха с адски трясък върху десницата, би трябвало нормалните хора да потърсят нормални отговори на поне два въпроса.

1. Защо Иван Йорданов Костов съсипа кампанията на Неделчо Беронов (и на десницата като цяло)?
2. Кой имаше сметка от това, да бъде съсипана кампанията на Неделчо Беронов (и на десницата като цяло)?

Ако приемем за очевиден факта, че най-голяма полза от случилото се е извлякъл кандидатът за втори президентски мандат Георги Първанов…
Тогава какво?

Има ли нормален човек на Земята, който да не съзира топлата връзка между Иван Йорданов Костов и олигархическата върхушка на Българската социалистическа партия? Да се надяваме, че като цяло директна уговорка за взаимно предаване на властта между партийните елити на БСП и СДС няма. И в двете партии би трябвало да има достатъчно честни и почтени хора, които не биха се съгласили на такава позорна политическа сделка. Но подобна уговорка между Костов и част от най-безскрупулната червена олигархия със сигурност има.
Очевидно е!

Трябва човек да е сляп, за да не види връзката между събитията и за да не отчете последиците!

Излиза, че когато му дойде времето не СДС, а Костов се гласи за властта. За властта, която ще му дадат. Нищо, че Андрей Карлович Луканов - червеният гуру на Командира, е мъртъв от години. На Костов ще я дадат точно неговите партньори -олигарсите от ляво.

До тогава!
До тогава от истинското СДС не би трябвало да остане и камък върху камък.
За смъртта на синята идея лично Иван Йорданов Костов би трябвало да се погрижи.
Ако обстоятелствата му разрешат, разбира се. Защото, след краха на президентските избори и на кампанията на Неделчо Беронов, е възможен и друг сценарий. Прекалено много хора станаха свидетели на идиотските усилия на Костов да помогне за преизбирането на президента Георги Първанов. В същото време все по-малко са онези, които вярват, че Костов е сътворил идиотизмите случайно или от незнание.

Иван Костов е комунист!
При това от най-гадният тип – Съветско-Българският!

Все повече хора се убеждават в истинността на това твърдение.
Просто няма друго логично обяснение на случващото се с българската десница.
Ако СДС успее да се еманципира от наследството на Иван Костов, тогава шанс за оцеляване на цялата десница ще има. От години се говори за проветряване, за отваряне към проблемите на хората, говори се за диалог и за търпимост към мнението на другия.
Може би все още има шанс?

Ако ли не…?
Ако Костов и Костовизмът мутират и се преродят в нова още по-силна отрова? Тогава бъдещите лидери десницата ще заприличат на онези прокълнати скелети от “Карибски пирати”. Защо съществуват - никой не знае, защо не умират… пак никой не знае!
Господ да им е на помощ!

Антон Луков