Днес войните понякога се водят повече за камерите, отколкото за стратегията

Общото между активизма и тероризма е това, че са невъзможни, немислими извън съвременната медийна среда. Активизмът и тероризмът процъфтяват след изобретяването на телевизията и най-вече след масовизирането на интернет. Ако нямаше камери да я снимат и социални мрежи да я споделят, щеше ли през 2018-а 15-годишната Грета Тунберг да напише на ръка върху картон Skolstrejk för klimatet (Училищна стачка за климата) и да клекне пред шведския парламент? Щеше ли това да роди по-късно движението "Петъци за бъдещето", ако нямаше медии, които да се занимават с него и да го навират в лицето на хората? Сега това е забравено, Грета е голяма и продължава да се излага, свикнала на внимание, но принципът си остава същият.

Никоя война до Втората световна не се е грижила за това как изглежда за страничния наблюдател. Едва ли Ахил и Одисей са действали така, че да изглеждат добре пред публиката в съчиненията на Омир. Началото поставят кинопрегледите. Днес войните понякога се водят повече за камерите, отколкото за стратегията.

В момента текат поредните летни протести по улиците на големите градове. Тяхното мото този път е "Да свалим бухалките на дерибеите", което стилистично си е парекселанс "Мутри вън! 2". С риск да бъда обвинен в дребнавост ще отбележа, че правилно е да се изписва не "дерИбей", а "дерЕбей", като етимологията е съвсем проста – "дере" – долина, равнина; "бей" – владетел. Тоест нещо като феодал. Но пък едва ли аз съм най-умният и най-красивият, та да давам акъл за тези неща.

Протестите са по повод арестуването на варненския кмет Благомир Коцев от "Продължаваме промяната", което пък на инертния страничен наблюдател няма как да не му напомни за ареста на Бойко Борисов през март 2022 година, дето заради него в момента тогавашния премиер – Кирил Петков го съдят. И в двата случая наблюдаваме очевидна и брутална политическа разправа, но в двата случая реакциите на прогресивното гражданство са съвсем противоположни. А не би трябвало, защото прогресивното гражданство не протестира срещу дадена виновност или невинност, а именно против политическата разправа (бухалките). А тя в двата случая принципно е една и съща.

И забележете, че никой не се пита дали е бил виновен Борисов. Никой не се пита виновен ли е Коцев, истина ли е това, в което го обвиняват. Много по-важно е да се преброи колко хора са излезли на протест и как са ги отразили медиите. Първоначалният повод за протеста се забравя, за да се стигне дотам онзи ден Борисов да каже: "Как ще влиза България в Шенген и еврозоната и няма да има протести?! Трябва да има мощни протести!". Публиката трябва да е раздразнена докрай, да е поляризирана докрай и това е по силите единствено на медиите. И медиите така хипнотизират публиките си, че вече дори социологическите проучвания нямат значение.

Същото е и тероризма. Един терористичен акт сам по себе си не предизвиква нищо, освен трагедия за пряко засегнатите, ако не бъде достатъчно напоително транслиран от всички възможни медии. И терористичните актове се правят за това. Дори и кулите-близнаци в Ню Йорк – това вцепеняващо с мащабите си мероприятие – и то имаше стойност преди всичко заради медийната си битност, която доведе до сериозни изменения в мирогледа на човечеството и на практика позволи въвеждането (за добро или за лошо) на нов световен ред.

Ами терористите, които отвличат заложници? Какво правят те? Снимат човека с днешен вестник в ръце, размахват калашници около него, след което разпращат касетката директно до телевизиите и информационните агенции. В този смисъл тероризмът е преди всичко медиен жанр. Муджахидините вече не са кръвожадни бойци, а оператори, осветители, режисьори и монтажисти.

Днес, в ерата на развитите технологии и изобилието от комуникационни канали, всеки протест, всяка демонстрация е преди всичко медиен спектакъл. Само броени дни преди протестите "Да свалим бухалките на деребеите" се тресяхме от протести против приемането на еврото. Хвърляха боя, бомбички, затваряха улици, опъваха палатки, извиваха хорà в Брюксел…

Каква е стойността на едно хоро в Брюксел, ако не го дадат по телевизора? И забележете, че нито един протестиращ не успя да обясни защо е ЗА или ПРОТИВ. Между другото, интересното е, че по въпроса за еврото общественото мнение е разделено почти по равно.

Но докато противниците организираха пищни ексхибиции, поддръжниците не успяха да направят нито една, макар че се издигнаха сериозни гласове в подкрепа на тази идея. Дали едните са по-прави от другите? Това ние, простите граждани, не можем да кажем, но със сигурност можем да твърдим, че медийната култура на едните е много по-висока от тази на другите. Ами вероучението? За разлика от еврото, в този случай имаше и контрапротести.

Тук най-смешни бяха "либералните православни", ако позволите този оксиморонен каламбур, от който по-абсурден е може би само "демократични православни". Те обрисуваха вероучението като демона на руската пропаганда. Даже с цялото си безумие се опитаха да дадат Патриарха на прокурор. Вижте: и Русия, и Америка водят своя пропаганда в България и това е очевидно, няма как иначе.

Дори пропагандата на Америка е по-видна, защото се отчитат, когато плащат на медии и общественици, а руснаците плащат по непроследими начини (само предполагам! – сега да не ме изкарате четирихилядник, както някаква скубла ме била нарекла "фашист" и аз не знам в каква връзка). Тогава защо онези, които отиват да учат в Русия, са шпиони на Кремъл, а пък ония, които учат в Щатите, не са шпиони на Белия дом? Хайде по-интелигентно!

Протестът против вероучението доведе до контрапротест, което също не е похвално. Не е работа на вярващи хора, които са загрижени за своето нравствено усъвършенстване и за спасението на душите си, да се влачат о улиците като някои суфражетки. Но това им било дошло на главата.

Гей парадите – тази следваща форма на медиен ексхибиционизъм, за която сме говорили много, – също предизвикват контрапротести като Похода за семейството. И това е израз на един по-всеобхватен принцип, известен като "каквото повикало, такова се обадило". Ако един ден фашизмът се върне, за това ще бъдат виновни преди всичко шумните антифашисти. Ако гражданските свободи пострадат, сърдете се на крайните либерали.

Не може да не се замислим и за спонтанността. Доколко спонтанно е едно мероприятие като гореописаните протести и демонстрации? До николко. Да, разбира се, масовката, която изглежда спонтанна, може би наистина е донякъде спонтанна – човек гледа и слуша за тази и тази кауза, вижда и чува, че ще се протестира и воден от първичния си порив към благородство, решава да се включи.

Но нали обърнахте внимание на думите "гледа", "слуша", "вижда" и "чува"? Безспорно, без обективна причина протест не може да стане, но обективната причина е само необходимо, но не и достатъчно условие. Крайният резултат се гарантира от добре обучени и високо платени професионалисти.

Да се върнем на двете каузи, без да обсъждаме състоятелността им поотделно – ЗА еврото и ПРОТИВ еврото. За двете има еднакво силни аргументи, двете се подкрепят от еднакъв брой хора. Шумни протести обаче успя да направи само едната, при все че желанието на другата не беше по-малко. Още ли не виждате професионалистите?

И всичко е заради пустата му публика. Но пустата му публика – такава, която консумира единствено развлечение от зрелището, – сама по себе си няма никаква стойност. Има стойност единствено в качеството си на носител на обществено мнение, та дори това мнение да е доволството от хляба и зрелищата в Рим или от публичните екзекуции през Средновековието.

Иначе компетентността на публиката (респ. на общественото мнение) понякога е тревожна. Вижте на какво станах свидетел. Една медия пуска обзорна статия за СЕМ и процедурата по избор на генерален директор на БНТ. Проследява хронологията и систематизира правните аргументи. Добра статия. Илюстрацията обаче, до голяма степен фриволно, е снимка на Кошлуков пред СЕМ.

Читателка, видяла статията, но очевидно осмислила само илюстрацията, пише до медията, и то на лично съобщение (а не като коментар или мейл): "Кошлуков, защо не отразяваш протестите?!". Ето така понякога действа "общественото мнение".

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Иван Стамболов-Сула, в. "Труд"