Иван Славков е кандидат за общински съветник във Варна. Независим.
Но не, защото е поредният политически номад, напуснал партията си, а защото не иска да прави "лоша реклама" на която и да е политическа сила (твърди, че е имал оферти за водещи места в няколко листи). Последните 2 мандата Иван Славков беше общински съветник от ДПС. Сега прави кампания на независим от затвора. Днес се навършват точно 3 години откакто е в ареста с обвинение за наркоразпространение, склоняване към проституция, пране на пари и трафик на хора.

По делото има 95 тома материали от досъдебното производство, 58 от които са СРС-та. Показания пред съда са дали 50 свидетели и 25 вещи лица, като 12 от тях са били назначени по допълнително допуснати експертизи. Остава да бъдат разпитани още 7 свидетели, като 5 от тях са обявени за общо държавно издирване, а 2-ма са в чужбина. Повечето от заседанията са затворени за медиите заради изслушването на СРС-та.

Иван Славков е един от 24-мата обвиняеми по така нареченото мегадознание с номер 130. 19 от тях признаха вината си и подписаха споразумения за присъдите си с прокуратурата. Срeд тях са и други двама общински съветници - баща и син Данови, които вече са на свобода. Иван Славков отказа споразумението и предпочете процеса.

Бившият президент на ФК "Спартак" е на 44 години, зодия Дева. Завършил е военно училище във Велико Търново. Докато е в ареста, синът му тръгна на училище. Дъщеря му е 6-ти клас.

Докато вървим към стаята за свиждания във Варненския затвор, където ще правим интервюто (за съжаление разрешителното на съда не включва видео и снимки), Иван Славков ми казва: "Преди месец и нещо на едно свиждане казах на майка ми - "Майко, най-хубавото нещо, което ми се е случвало, е, че влязох в затвора", а тя - "Ама защо говориш така?". Обясних й: "Влязох, опознах себе си, опознах приятелите си, опознах хората около себе си". Това си е жив университет. Но, като всяко хубаво нещо, не трябва да продължава прекалено дълго...

Арестантът Славков е облечен спортно. В светли цветове. Видимо е, че тренира редовно. Изглежда значително по-спокоен от началото на годината, когато тъкмо беше приключил "лечението" си в затворническата болница в Ловеч след тежка депресия.

- Кандидатирате се за независим общински съветник от затвора. На какво разчитате?
- Разчитам на хората, които ме познават истински. Хората, които знаят какъв съм и до каква степен може да се разчита на мен. Разчитам на хората, които искат да разберат каква е истината. Които биха застанали зад една кауза, която аз наричам кауза за истината. Кауза за справедливостта и достойнството на един човек.

- Защо Вие да сте човекът, който олицетворява тази кауза? Заради това, което се случи с Вас или заради това, че вече имате поглед "отстрани" върху работата на Общинския съвет?
- Толкова са променливи каузите през погледа на съвремието, че не искам да казвам, че аз съм олицетворението на някаква кауза.
По-скоро натрупах опит, невероятен житейски опит. На 44 г. станах, а имам чувството че съм живял колкото 60-годишен човек. Едно нещо мога да кажа със сигурност - когато изляза от затвора, моите приятели ще видят един по-различен Иван от онзи, който влезе тук преди 3 години.

- Как се прави кампания от затвора?
- Никак. Приятелите ти я правят.

- Фейсбук, тук-там банери по сайтове и малко билбордове...
- Да. Не мисля, че това е традиционната кампания и че с нея може да се направи нещо. Понеже единственият начин за комуникация с външния свят на практика се явяват срещите ми със съпругата ми, на които имам право ежедневно - през делничните дни, и свижданията, който са ми два пъти в месеца, и срещите с адвокатите. Но колкото и да е оскъдно, моето решение не беше взето изведнъж. То беше взето доста отдавна. На практика подготовката ми за тази кампания започна още началото на лятото.

- Имате ли изработена програма за управление?
- Ако бях кандидат за кмет, сигурно щях да имам такава програма. Но, ако бъда избран за съветник, най-важното за мен е да се постарая да има една невероятна прозрачност за работата на местния парламент. Естествено е, че сам човек не може да се пребори с останалите 50 в общинския съвет, за да наложи своя начин на мислене, своята визия за управлението на Община Варна. Но се надявам, попадайки в Общинския съвет, да намеря група от съмишленици, които разсъждават, ако не като мен, поне по близък до моя начин. Така, влизайки в определена група, бих се старал да намеря начин да прокарвам моите идеи и моята визия за управление на Варна. Нагледал съм се как в България всеки разбира от всичко. Бих се задълбочил в области, които са ми правили впечатление и които са близки до сърцето ми.

- Кои са областите, в които се чувствате силен и подготвен?
- Спорта. Затова по време на мандатите си бях и член на Постоянната комисия по младежки дейности и спорт. Участието ми в тази комисия не е било пълноценно и сега го осъзнавам. С поглед назад във времето виждам как не всичко, което съм можел да направя, съм го направил. По една или друга причина, съм се научил да търся вината за успехите или неуспехите в мен самия, не в другите хора.

- Какво може да се направи в тази област? Какво не прави общината и респективно общинският съвет? Обикновено казват, че няма пари.
- Определено няма пари, но има материална база, която може да бъде предоставена на спортните клубове. Навремето много често се срещах с клубове по различни спортове. Общинските бази им бяха наложили едни непосилни за клубовете такси. Болшинството от клубовете се намират в читалища, в подземия на училища. Тези хора от нищото са направили нещо. Какво по-хубаво от това младото поколение, а защо не и застаряващото, да използват спорта за постигане на едно човешко съвършенство? Тук в затвора се научих на едно нещо - духовната култура върви ръка за ръка с физическата. Фразата "здрав дух - здраво тяло" е изречена от човека, който е разпространил будизма в Китай. Аз сега усещам тази истина в себе си: всеки ден спортувам и чета книги. Станал съм като мелница за книги.

- Коя е последната книга, която прочетохте? Коя книга четете в момента?
- В момента чета "Пътят на душите", а преди два дни довърших "Шантарама" - близка тема, за затворник, който бяга от затвор със строг режим в Австралия. После живее около 20 г. в Индия. Страшно много житейска философия има в тази книга - това ми допадна.

- Освен в непрофесионалния спорт имате и много опит в професионалния.
- Да. Имах.

- Много фенове очакват Вашето завръщане в Спартак, за да спасите отбора. Вярно ли е, че са идвали фенове да Ви виждат?
- Да, вярно е. Но когато някой казва: "Аз ще спася Спартак", не ми харесва. Не харесвам месии. Един беше месията - провали се. Всички го оплюха. Втори се появи като месия - оказа се пълен некадърник и той бе оплют. Не мога да разбера защо българинът винаги очаква един определен човек да оправи положението. Никога, за каквото и да става дума, не е по силите само на един човек. Ако този един човек не съумее да намери екип около себе си - хора, които да му помагат, колкото и да е силен, няма да може да се справи с проблема. Ето и в тази ситуация, в която съм сега, нямаше да се справя сам. Ситуация, която на практика е 3 години задържане под стража - възможно най-строгия режим, който може да съществува. Ако не бяха моите приятели, сигурно и аз щях да клекна. Щях да реша, че споразумението е по-изгодно за мен. Колкото и да вярвам в силите си и в каузата, за която се боря. Рано или късно на човек му писва да се бори срещу система, която е непобедима. Ако нямаш приятели, на които да се опреш, на които да разчиташ, просто не ти е мястото в затвора, примиряваш се и подписваш каквото те карат.

- Как стоят нещата с ФК "Спартак" всъщност?
- Когато изляза, аз ще се опитам, ще искам, ще настоявам, ще направя всичко възможно да намеря моето подобаващо място в управлението на "Спартак". Защото "Спартак" съм го приел като моя рожба. Толкова много усилия, средства, нерви, лишавал съм семейството ми от доходи в името на "Спартак". За мен това е една кауза, неделима от каузата, свързана с делото, което се води срещу мен. Смятам че двете неща са свързани.

- Някой искаше да Ви измести от "Спартак"?
- Да, поради икономически интереси. Доколкото разбрах, са ипотекирани имоти на футболния клуб. Аз смятам, че това са неприкосновени неща, и човек, който се занимава със спорт, не трябва да пипа върху тези неща. Спортът е чиста емоция, тук няма място за далавери и измама.

- По време на една импровизирана пресконференция в съда заявихте, че никога не бихте правили това, което правят всички в Общинския съвет. Че няма да влизате с уговорки, безпринципни, безидейни...Какво имахте предвид?
- За това съм категоричен.

- Но какво се случваше в този Общински съвет?
- Случваха се страшно много работи.

- Имахте два мандата...
- От втория изкарах около година в залата. Не виждам какво пречеше на съда да ми разреши, ако е необходимо и с белезници, да ходя да гласувам, след като съм бил избран от варненци. Първо бях изваден от общинския съвет, а после бях възстановен. Колкото до гласуванията в общинския съвет - наистина съм ставал свидетел на неща, които не са били приятни, които определено не са ми харесвали, но, за да се случи едно по-голямо добро, се съгласяваш на едно малко зло.

- Конкретен пример?
- Знам, че ще прозвучи като бягане от конкретен отговор, но 3 години в затвора са страшно много. Избледняват спомени, избледняват картини, забравям физиономии и имена на хора.

- Случвало ли се е общински съветник да иска помощ от свои колеги да гласуват нещо в негова полза?
- Да, случвало се е.

- И каква е била разменната монета? Услуга за услуга, пари..?
- Всеки си има свой интерес, който иска да прокара. Но за пред хората, заради благоприличието, уж защитаваш политическите цели и каузи, а всъщност прокарваш някакви свои лични цели. Имаше и такива случаи.

- Всички ли в общинския съвет го използват за лични цели?
- Не. По-скоро останалите са гласуващи. Бях казал, че всеки един общински съветник поне за един месец трябва да мине през затвора или ареста. Все още мисля, че е за добро.

- Какво ще научат там? Освен, че ще имат време за четене.
- Най-важното е, че ще останат със себе си и ще мислят за себе си. Убеден съм че тези 51 човека, които са били избирани и предстои да бъдат избирани, много рядко са оставали със себе си и собствените си мисли. А това е много важно. Вечерта човек преди да заспи е хубаво поне половин час да отдели да помисли за това какво е направил през деня. Дали е предприел правилни стъпки, дали е направил нещо добро за хората, дали е било правилно това, което е направил. Ако го е направил по правилния начин - да сънува приятни сънища. Много пъти ми се е случвало, вследствие на някакво негодувание, на някакво напрежение, да легна да спя и да не мога да заспя с часове. Измъчва те, яде те отвътре, ядосваш се за това нещо - от собственото ти поведение, от поведението на другите. И в един момент заспиваш не защото се успокояваш, а от умора. Защото разбираш, че не можеш да се пребориш с това нещо.

- Какви са прогнозите Ви за вота в неделя?
- Смятам, че ще има висока избирателна активност.

- На какво ще се дължи това?
- Аз съм човек, който разбира от кампании, знае как се правят кампании и в момента това, че не съм навън да си водя кампанията, ми тежи страшно много. Убеден съм, че смисълът на това да не бъда пуснат преди изборите е, за да не мога да си направя адекватна кампания. Знам какъв е ефектът, когато се срещам с хората и говоря с тях лично. В личен контакт съм виждал как в очите на човека започва да прескача искра. И после убеждава и други хора, че аз съм човекът, който заслужава доверието му. В тази кампания смятам, че се забравя една много важна дума, думата "доверие". Всеки говори за това, което може да направи. В политиката трябва да можеш да накараш хората да ти повярват.

- В този общински съвет, чийто мандат изтече сега, имаше много политически сили - 13 различни политически формации. Това полезно ли?
- Ако зависеше от мен, бих направил двупартиен модел в България.

- Какво ще ни донесе той?
- Повече яснота в управлението. Разбира се, всеки един двуполюсен модел може да има нюанси. Виждаме как Англия премина към трипартиен модел.

Бил съм обвиняван с думите "какво прави един българин в ДПС". Аз никога не съм бил член на ДПС, бил съм от т.нар. гражданска квота в ДПС. Кандидатирането ми на първите избори беше поставено в ясни и точни граници: Не искам да ставам член на която и да било партия. Тогава исках да помагам на ДПС поради лични отношения с ръководителите на тази партия, заради приятелски отношения. Възприемах че това е един нормален подход. Жена ми е туркиня и имам много приятели турци. Сред турци съм се чувствал като сред свои. Аз съм човек на честта. Имал съм предложения от други политически сили.

- За тези избори ли?
- И за тези и за предните.